Днешните жени: Заряза ме. Свършиха парите, свърши и любовта
Не съм привикнал да хлипам и да подсмърчам като възпитаник, останал на изправителен, но тъкмо по този начин се усещам. Наистина за първи път се усещам смачкан, въпреки че съм на 32 година и все пак, което съм претърпял. Баща ми беше чудноват и неприятен. Имаше престиж на сериозен човек – беше шеф на най-голямата държавна компания в града ни, доста неща зависеха от него и много хора му правеха благи очи. Той си падаше по ласкателите, само че на малко от тях помагаше. Казваха, че е кардинален, само че в действителност беше лаком и без морал. Майка ми може би и до момента щеше да търпи и него, и любовниците му, само че когато станах на 16, разбрах какво прави отвън дома ни. Приятелите ми демонстрираха къде да го причакам, с цел да го видя с дамата на заместник-директора. Станах и несъзнателен очевидец по какъв начин бие майка ми в спалнята, а тя хапе облекла и чаршафи, с цел да не чуя виковете й. Тогава сложих изискване: или той се маха, или аз. Баща ми се направи на доблестен, взе си единствено облеклата от дрешника и се разкара. Градът онемя от рецесията в брака на господин Попов, само че като не научи детайлности, не помни.
Някъде по същото време аз се влюбих за първи път – Мери беше друга от барбитата, които се въртяха към мен. Свиреше на китара, ходеше с разнообразни на цвят обувки, обличаше или необятни панталони, в които мога да вляза и аз, или поли, които едвам покриваха готиното й дупе. Тя беше сбъдната фантазия – интелигентна, навита и доста секси. Покрай мен се възпламени по компютрите, кандидатствахме дружно и ни одобриха информатика. После отпътува за седмица в Германия при татко си, само че на връщане двамата катастрофираха и починаха на място. Съдбата още веднъж ми сподели междинен пръст. Смъртта на Мери разруши света ми. Не можех да бъда студент без нея и пропуснах една година. После се отхвърлих и от специалността, аплайвах какво да е в техническия университет и започнах да изучавам телекомуникации. Нейната и моята майка все ми повтаряха, че животът продължава и че тя няма да ми елементарни, в случай че тъгата ме провали. Излизах с всякакви девойки, с някои оставах за по-дълго, с други по за нощ и секс. Дълго не можех да се отърва от възприятието, че съм гадняр и изневерявам на Мери.
Докато се появи Ади. Тя нищо не искаше от мен, беше подготвена да вземе от връзката ни толкоз, колкото й давам. Не ме притискаше с въпроси, не ме караше да давам обещание всякакви неща, не ми вдигаше кавги, когато я зарязвах по за няколко дни или за седмици. С нея беше умерено, не правеше фасони, не ми въртеше номера и може би по тази причина ми харесваше, където и да вървя, да се връщам при нея. Замислих се, че може би я обичам, когато попита дали не е време да заживеем дружно. Казах си, че несъмнено има право – не може да й изгубвам времето, а и няма закога да кръшкам и извъртам. На 28 година от един мъж се чака да е зрял и виновен. Наехме си квартира, ремонтирахме я и я обзаведохме по този начин, както Ади искаше. Имах хубава работа, взимах и спомагателни задания, тъй че с парите се справяхме. Дори започнахме да приказваме за дете, а моето само изискване беше, в случай че е момиче, да я кръстим Мери. Като че ли от единствено себе си нещата се подреждаха.
Преди година и половина обаче започнаха моите проблеми със здравето. Болките в гърба ставаха все по-силни, напряко непоносими, и даже мощните медикаменти не ме успокояваха. Започна извънредно вървене по тъгите – доктори, фотоси, скенери. Заговориха даже за интервенция. Тя въобще не влизаше в проектите ми, да не приказваме за дългия интервал на възобновяване по-късно. Очертаваше се половин година да съм в болнични, и то при положително стичане на събитията. Шефът ми изпадна в нервност, като чу, и предложи да работя от у дома. Обясних му, че казусът не е в офиса, а в гърба ми, който ме принуждава да пребивавам на нечовечен режим. Така и не се споразумяхме и бях заставен да напусна. Спестяванията, които имахме аз и майка ми, едвам щяха да покрият интервенцията. Временно щяхме да караме на нейната заплата, което означаваше с Ади да освободим квартирата и да се приберем при нея. Жената, която сякаш беше подготвена на всичко за мен, взе да увърта, да отсрочва, да слага условия, до момента в който най-после ми съобщи, че връзката ни очевидно е изчерпана и е най-добре да се разделим. Иначе казано, свършиха парите, свърши и любовта. С мозъка си разбирам, че колкото по-рано те зареже една жена, толкоз по-добре. Сърцето ми обаче кърви – татко ми ме остави, Мери също, в този момент и Ади. Не мога да понеса толкоз раздели.
Инфо: Джони, Лична драма
