Не съм приемала роля, ако не я обичам, казва актрисата Виолета Гиндева, от чието рождение днес се навършват 80 години
Не съм приемала роля, в случай че не я обичам, споделя актрисата Виолета Гиндева, от чието рождение през днешния ден се навършват 80 години.
Виолета Гиндева е родена на 14 юни 1946 година в Сливен. Интересът към театъра се заражда в нея още като дете. Тогава тя дружно с други деца провежда театрални и куклени представления в родния си град, като сами създават декорите и куклите. Като ученичка инцидентно прочита плакат за конкурс в Двореца на пионерите в Сливен и се явява. Приемат я в трагичния кръжок и повече не се разделя с театъра. През 1968 година Виолета Гиндева приключва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Желчо Мандаджиев и Гриша Островски. След дипломирането си актрисата е разпределена в Драматичния спектакъл „ Сава Огнянов “ в Русе.
Талантливата актриса е видяна още през първия ѝ сценичен сезон и през 1969 година тя е поканена в трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Там тя дебютира в спектакъла „ Кремълският часовник “ от Николай Ф. Погодин. От 1971 година до 1974 година Виолета Гиндева играе на сцената на Театър „ София “. След това съвсем 20 години още веднъж е в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ (1974 – 1993). От 1996 година до 1998 година тя играе в спектакъл „ Сълза и смях “, а по-късно и в Театър 199 „ Валентин Стойчев “, Кафе-театър „ София “ и други
„ Професията на артиста е тежка. Аплодисментите са единствено малко заплащане “, споделя актрисата в изявление за в. „ Труд “ през 2015 година
НАД 120 РОЛИ
Виолета Гиндева има над 120 функции в театъра и киното. Участва във филмите „ Отклонение “ (1967), „ Иконостасът “ (1969), „ Един снимачен ден “ (1969), „ Князът “ (1970), „ Черните ангели “ (1970), „ Дъщерите на началника “ (тв, 1973), „ Последна инспекция “ (тв, 1973), „ Сватбите на Йоан Асен “ (1975), „ Снаха “ (1976), „ Юмруци в пръстта “ (1979 – 1980), „ Приключенията на Авакум Захов “ (тв, 1981), „ За достойнството на пагона “ (1975), „ Макбет “ (1977), „ Иванко “ (1978), „ Игра с огъня “ (1982), „ Прадеди и правнуци “ (тв, 1983), „ Ей, или по какъв начин се мами гущерче “ (1996), „ Динамит на борда – 10 години по-късно “ (мюзикъл от Христо Бойчев, 1997), „ Купонът “ (2000) и „ Лека нощ, Лили “ (2021).
„ Обичам еднообразно всички мои функции. Никога не съм приемала да върша роля, в случай че не я обичам “, споделя в изявление за в. „ Българска войска “ през 1996 година актрисата.
Със Стефан Данаилов постоянно са екранни сътрудници и работят дружно още от студентските си години. Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев във кино лентата „ Черните ангели “ на режисьора Въло Радев през 1970 година Също през 1970 година със Стефан Данаилов си партнират във кино лентата „ Князът “ на режисьора Петър Василев. През 1971 година Виолета Гиндева е поканена да се снима в продължението на „ На всеки километър “. Тя отхвърля, тъй като дъщеричката ѝ е едвам на 4 месеца. През 1975 година актрисата се снима в „ Сватбите на Йоан Асен “ дружно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев. През целия си живот Стефан Данаилов и Виолета Гиндева остават извънредно близки другари, а Данаилов постоянно я назовава „ моята блага Виолета “.
През годините Виолета Гиндева си партнира и с Георги Черкелов, Коста Цонев, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Доротея Тончева, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Мавродиев, Катя Паскалева, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев и доста други.
ОТВЪД СЦЕНАТА
През 1993 година Виолета Гиндева е уволнена от Народния спектакъл „ Иван Вазов “. През 1994 година тя стартира работа в екипа на радио „ Експрес “ по покана на Радко Янкулов. Става кореспондентка с сектор „ просвета “. Първото си изявление прави с театралния и кинорежисьор Вили Цанков. По подигравка на ориста първата стъпка на Виолета Гиндева в телевизионния спектакъл е в постановката на Вили Цанков „ Светът е дребен “ на Иван Радоев.
С журналистически материали Виолета Гиндева сътрудничи и на вестниците „ Експрес “, „ Дар “, „ Домашен вестник “, „ Земя “, „ Народна войска “, „ Женски свят “ и други През 1994 година тя основава кафе-театър „ Кадър “, на който в продължение на 5 години е шеф и живописен началник.
От 2000 година до 2004 година Виолета Гиндева е гост-преподавател по художествено слово и актьорско майсторство в интернационалния департамент по кино изкуство към Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “.
В интервала от 2003 година до 2007 година актрисата е заместник-кмет на Община Пазарджик. През есента на 2004 година провежда кинофестивала „ Европа е тук “, като сортира най-нашумелите заглавия на европейското кино.
През 2005 година Виолета Гиндева пази доцентура. От пролетта на 2005 година тя преподава театрална тирада в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Преподава също в Театралния лицей „ Любен Гройс “.
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ТЕАТЪРА И ПРИЗНАНИЕ
След 22-годишно неявяване от сцената през 2015 година Виолета Гиндева още веднъж стартира да играе в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Първата ѝ роля е в постановката „ Лунатици “ от Кенет Лудвиг с режисьор Росица Обрешкова.
Последният филм, в който Виолета Гиндева се снима, е „ Лека нощ, Лили “, чиято премиера е през 2021 година Той е разгласен за най-хубав български филм в 18-ото издание на фестивала In the Palace.
Актрисата е носителка на редица български и непознати награди. През 1969 година Виолета Гиндева е удостоена с първа премия за ролята си на Катерина от кино лентата „ Иконостасът “ по Димитър Талев от осмия Фестивал на българския филм във Варна (1969). За ролята си във кино лентата „ Черните ангели “ е удостоена с първа премия (колективна) от Международния кинофестивал в Карлови Вари, Чехословакия (1970), и със специфичната премия (колективна) от Фестивала на българския филм във Варна (1970). С Указ № 277 на президента от 29 юни 2006 година тя е наградена с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – огърлие за изключително значимите ѝ заслуги в региона на културата и във връзка 60 години от рождението ѝ.
Виолета Гиндева умира на 72-годишна възраст на 21 април 2019 година в София.
На 14 септември 2003 година с Решение № 907 на Столичния общински съвет улица в кв. „ Драгалевци “ е преименувана на нейно име – ул. „ Виолета Гиндева “.
/отдел „ Справочна “/БС/АЯ
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ : Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 29.6.2006, 21.4.2019; Кой кой е в България, София 1998, с. 167; в. „ Пулс “, бр. 10, 9.5.1972; в. „ Българска войска “, 8.11.1996; в. „ 24 часа “, бр. 198, 25.7.1998; в. „ Земя “, бр. 95, 18.5.2007; ; ; ;
/КБ
Виолета Гиндева е родена на 14 юни 1946 година в Сливен. Интересът към театъра се заражда в нея още като дете. Тогава тя дружно с други деца провежда театрални и куклени представления в родния си град, като сами създават декорите и куклите. Като ученичка инцидентно прочита плакат за конкурс в Двореца на пионерите в Сливен и се явява. Приемат я в трагичния кръжок и повече не се разделя с театъра. През 1968 година Виолета Гиндева приключва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Желчо Мандаджиев и Гриша Островски. След дипломирането си актрисата е разпределена в Драматичния спектакъл „ Сава Огнянов “ в Русе.
Талантливата актриса е видяна още през първия ѝ сценичен сезон и през 1969 година тя е поканена в трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Там тя дебютира в спектакъла „ Кремълският часовник “ от Николай Ф. Погодин. От 1971 година до 1974 година Виолета Гиндева играе на сцената на Театър „ София “. След това съвсем 20 години още веднъж е в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ (1974 – 1993). От 1996 година до 1998 година тя играе в спектакъл „ Сълза и смях “, а по-късно и в Театър 199 „ Валентин Стойчев “, Кафе-театър „ София “ и други
„ Професията на артиста е тежка. Аплодисментите са единствено малко заплащане “, споделя актрисата в изявление за в. „ Труд “ през 2015 година
НАД 120 РОЛИ
Виолета Гиндева има над 120 функции в театъра и киното. Участва във филмите „ Отклонение “ (1967), „ Иконостасът “ (1969), „ Един снимачен ден “ (1969), „ Князът “ (1970), „ Черните ангели “ (1970), „ Дъщерите на началника “ (тв, 1973), „ Последна инспекция “ (тв, 1973), „ Сватбите на Йоан Асен “ (1975), „ Снаха “ (1976), „ Юмруци в пръстта “ (1979 – 1980), „ Приключенията на Авакум Захов “ (тв, 1981), „ За достойнството на пагона “ (1975), „ Макбет “ (1977), „ Иванко “ (1978), „ Игра с огъня “ (1982), „ Прадеди и правнуци “ (тв, 1983), „ Ей, или по какъв начин се мами гущерче “ (1996), „ Динамит на борда – 10 години по-късно “ (мюзикъл от Христо Бойчев, 1997), „ Купонът “ (2000) и „ Лека нощ, Лили “ (2021).
„ Обичам еднообразно всички мои функции. Никога не съм приемала да върша роля, в случай че не я обичам “, споделя в изявление за в. „ Българска войска “ през 1996 година актрисата.
Със Стефан Данаилов постоянно са екранни сътрудници и работят дружно още от студентските си години. Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев във кино лентата „ Черните ангели “ на режисьора Въло Радев през 1970 година Също през 1970 година със Стефан Данаилов си партнират във кино лентата „ Князът “ на режисьора Петър Василев. През 1971 година Виолета Гиндева е поканена да се снима в продължението на „ На всеки километър “. Тя отхвърля, тъй като дъщеричката ѝ е едвам на 4 месеца. През 1975 година актрисата се снима в „ Сватбите на Йоан Асен “ дружно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев. През целия си живот Стефан Данаилов и Виолета Гиндева остават извънредно близки другари, а Данаилов постоянно я назовава „ моята блага Виолета “.
През годините Виолета Гиндева си партнира и с Георги Черкелов, Коста Цонев, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Доротея Тончева, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Мавродиев, Катя Паскалева, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев и доста други.
ОТВЪД СЦЕНАТА
През 1993 година Виолета Гиндева е уволнена от Народния спектакъл „ Иван Вазов “. През 1994 година тя стартира работа в екипа на радио „ Експрес “ по покана на Радко Янкулов. Става кореспондентка с сектор „ просвета “. Първото си изявление прави с театралния и кинорежисьор Вили Цанков. По подигравка на ориста първата стъпка на Виолета Гиндева в телевизионния спектакъл е в постановката на Вили Цанков „ Светът е дребен “ на Иван Радоев.
С журналистически материали Виолета Гиндева сътрудничи и на вестниците „ Експрес “, „ Дар “, „ Домашен вестник “, „ Земя “, „ Народна войска “, „ Женски свят “ и други През 1994 година тя основава кафе-театър „ Кадър “, на който в продължение на 5 години е шеф и живописен началник.
От 2000 година до 2004 година Виолета Гиндева е гост-преподавател по художествено слово и актьорско майсторство в интернационалния департамент по кино изкуство към Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “.
В интервала от 2003 година до 2007 година актрисата е заместник-кмет на Община Пазарджик. През есента на 2004 година провежда кинофестивала „ Европа е тук “, като сортира най-нашумелите заглавия на европейското кино.
През 2005 година Виолета Гиндева пази доцентура. От пролетта на 2005 година тя преподава театрална тирада в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Преподава също в Театралния лицей „ Любен Гройс “.
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ТЕАТЪРА И ПРИЗНАНИЕ
След 22-годишно неявяване от сцената през 2015 година Виолета Гиндева още веднъж стартира да играе в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Първата ѝ роля е в постановката „ Лунатици “ от Кенет Лудвиг с режисьор Росица Обрешкова.
Последният филм, в който Виолета Гиндева се снима, е „ Лека нощ, Лили “, чиято премиера е през 2021 година Той е разгласен за най-хубав български филм в 18-ото издание на фестивала In the Palace.
Актрисата е носителка на редица български и непознати награди. През 1969 година Виолета Гиндева е удостоена с първа премия за ролята си на Катерина от кино лентата „ Иконостасът “ по Димитър Талев от осмия Фестивал на българския филм във Варна (1969). За ролята си във кино лентата „ Черните ангели “ е удостоена с първа премия (колективна) от Международния кинофестивал в Карлови Вари, Чехословакия (1970), и със специфичната премия (колективна) от Фестивала на българския филм във Варна (1970). С Указ № 277 на президента от 29 юни 2006 година тя е наградена с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – огърлие за изключително значимите ѝ заслуги в региона на културата и във връзка 60 години от рождението ѝ.
Виолета Гиндева умира на 72-годишна възраст на 21 април 2019 година в София.
На 14 септември 2003 година с Решение № 907 на Столичния общински съвет улица в кв. „ Драгалевци “ е преименувана на нейно име – ул. „ Виолета Гиндева “.
/отдел „ Справочна “/БС/АЯ
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ : Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 29.6.2006, 21.4.2019; Кой кой е в България, София 1998, с. 167; в. „ Пулс “, бр. 10, 9.5.1972; в. „ Българска войска “, 8.11.1996; в. „ 24 часа “, бр. 198, 25.7.1998; в. „ Земя “, бр. 95, 18.5.2007; ; ; ;
/КБ
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ