Керемедчиев за шансовете ни за Шенген: Остават 50%, в момента ние дърпаме Румъния назад
Не съм оптимист, съгласно мен възможностите ни за Шенген не престават да бъдат не повече от 50%. Има въпреки всичко една позитивна стъпка - на Нидерландия, която сложи това изискване за спомагателна задача на Европейска комисия. Тя сигурно ще се реализира допустимо най-бързо. Това сподели за БНР някогашният заместник-министър на външните работи и на стопанската система Милен Керемедчиев.
“По-сериозен е въпросът с Австрия, защото тя напълно насочи своята вътрешна политика за мигрантския въпрос към България и Румъния, обвинявайки ни нас за това, че има 40% растеж на мигрантите, които търсят леговище в Австрия, което в действителност не е по този начин, само че в последна сметка оправданията няма кой да ги чуе ”:
Според политика са нужни “много съществени старания ” и непременно би трябвало да се задейства цялата държавна администрация и политическо управлението:
" Наистина имаме един единствен късмет - да се свика изключително съвещание, преди коледните празници, на външните министри на Шенген. Ако, несъмнено, има индикации за подготвеност Австрия да вдигне своето несъгласие. Продължавам да настоявам, че ние би трябвало да сме подготвени с проект “Б ” - в случай че забележим, че няма метод да влезем пълноправно в Шенгенското пространство, незабавно да сложим на масата настояването за поетапно влизане -да влезем в Шенген първо с нашите летища и пристанища, а пък да има някаква пътна карта за влизане с нашите сухопътни граници. Смятам, че имаме подобен късмет - няма рецензии от Нидерландия и Австрия по отношение на сигурността и сигурността по нашите летища. Няма и мигрантски напън, който да минава оттова. Ако в действителност се види, че Австрия мъчно би могла да промени своето решение, би трябвало мълниеносно да използваме това, с цел да внесем настояването за поетапно слизане в Шенген. За мен, с единия крайник, вътре е доста по-добре, в сравнение с и с двата извън ”.
И Виена, и Амстердам имат повече рецензии към България, в сравнение с към Румъния акцентира политикът:
“В момента истината е, че ние дърпаме Румъния обратно. Според мен, политически не би могло да стане разделянето на двете страни, тъй като България по този начин и другояче не може да остане отвън Шенгенското пространство за извънредно дълго време. По-скоро построяването на шенгенски граници сред България и Румъния би било трудоемко и скъпо решение. Така че съгласно мен напъните и на Европейска комисия, и на страните-председателки ще бъде двете страни да не престават да вървят в комплект. Наистина е по-добре ние да продължаваме да бъдем вързани към Румъния, тъй като тя сега имат много по-смела и нападателна политика за това по какъв начин да постанова своето мнение за смяна на решението на Австрия. И в предишното Румъния ни е пособия в такива тежки въпроси ”.
Относно ветото на президента върху даването на бронирана техника за Украйна, Керемедчиев разяснява:
“Според мен решението на президента е напълно политическо. Видимо е и от приходите, има многочислени, които са оповестени от страна на Министерство на вътрешните работи при няколко държавни управления, че тъкмо тази техника е толкоз остаряла и бихме похарчили много съществени средства за нейното възобновяване, с цел да можем ние занапред да я използваме някакви обстановки. Освен това не считам, че да отремонтираш 50-годишна машина е по-добре, в сравнение с да закупиш нови такива, които да дават отговор на актуалните условия. За разлика от нас Украйна има доста по-голяма опция за рационализация и ремонт на тези машини, в сравнение с ние, защото техните военни фабрики работят на оптимален потенциал. Това е следващото политическо надцакване и поддържане на линията на президента Радев, която е непроменяемо да има опозиция по отношение на помощта, която се дава на Украйна ”.
Керемедчиев посочи, че в някои среди в Съединени американски щати има терзания, че към този момент гласуваният бюджет от 160 милиарда $ би трябвало да бъде разпределен сред помощта, която Съединени американски щати оказва към Израел и за подкрепяне на съпротивата на Украйна. При състояние, че Конгресът сега е с нежно болшинство на демократите, а Сената се управлява от републиканците,има огромна възможност да не бъдат гласувани нови средства за подкрепяне на Украйна. Тогава главната роля ще се трансферира на Европейски Съюз е “много е евентуално ние да бъдем помолени или принудени да вдигнем опциите за оказване на финансова и военна помощ на Украйна ”.
Относно бюджет 2024 и опцията за влизане в Еврозоната през 2025-а някогашният заместник-министър на стопанската система разяснява:
" Определено това не е бюджет на растежа. Това не е бюджет на икономическата непоклатимост. Според мен това по скоро е бюджетът на разноските, които се вършат въз основа на повдигане на дълга на страната ни. Всички доходи, които бяха заложени за идната година се видяха, че или са имагинерни - да вземем за пример санкцията, за която трябваше да бъде наложена на “Лукойл ” от 1,5 милиарда лв. или директната такса, с която трябваше да бъде облаган “Газпром ”. На хартия бяха нахвърляни едни числа, които в последна сметка се демонстрира, че действителността е напълно друга. И въз основа на тях трябваше да бъде преработен отначало Бюджетът. За мен най-важният фактор е неналичието на икономическо развиване. Заложени са 3.5 милиарда растеж на стопанската система, което в действителност е много непретенциозно, много малко. Съответно и приходите в бюджета, за мен, са много притеснителни, до момента в който разноските устойчиво нарастват. Това не е самоуверен бюджет, който може да провокира промени в администрацията, в държавния бранш, в разходната част, а по-скоро е нерешителен бюджет, който да се пробва “да върже ситуацията, до момента в който влезем в Еврозоната ”. За мен този номер по-скоро няма по какъв начин да мине и, в случай че няма съществени корекции в Народното събрание, по-скоро вероятността да влезем в еврозоната с този Бюджет е минимална ”.
“По-сериозен е въпросът с Австрия, защото тя напълно насочи своята вътрешна политика за мигрантския въпрос към България и Румъния, обвинявайки ни нас за това, че има 40% растеж на мигрантите, които търсят леговище в Австрия, което в действителност не е по този начин, само че в последна сметка оправданията няма кой да ги чуе ”:
Според политика са нужни “много съществени старания ” и непременно би трябвало да се задейства цялата държавна администрация и политическо управлението:
" Наистина имаме един единствен късмет - да се свика изключително съвещание, преди коледните празници, на външните министри на Шенген. Ако, несъмнено, има индикации за подготвеност Австрия да вдигне своето несъгласие. Продължавам да настоявам, че ние би трябвало да сме подготвени с проект “Б ” - в случай че забележим, че няма метод да влезем пълноправно в Шенгенското пространство, незабавно да сложим на масата настояването за поетапно влизане -да влезем в Шенген първо с нашите летища и пристанища, а пък да има някаква пътна карта за влизане с нашите сухопътни граници. Смятам, че имаме подобен късмет - няма рецензии от Нидерландия и Австрия по отношение на сигурността и сигурността по нашите летища. Няма и мигрантски напън, който да минава оттова. Ако в действителност се види, че Австрия мъчно би могла да промени своето решение, би трябвало мълниеносно да използваме това, с цел да внесем настояването за поетапно слизане в Шенген. За мен, с единия крайник, вътре е доста по-добре, в сравнение с и с двата извън ”.
И Виена, и Амстердам имат повече рецензии към България, в сравнение с към Румъния акцентира политикът:
“В момента истината е, че ние дърпаме Румъния обратно. Според мен, политически не би могло да стане разделянето на двете страни, тъй като България по този начин и другояче не може да остане отвън Шенгенското пространство за извънредно дълго време. По-скоро построяването на шенгенски граници сред България и Румъния би било трудоемко и скъпо решение. Така че съгласно мен напъните и на Европейска комисия, и на страните-председателки ще бъде двете страни да не престават да вървят в комплект. Наистина е по-добре ние да продължаваме да бъдем вързани към Румъния, тъй като тя сега имат много по-смела и нападателна политика за това по какъв начин да постанова своето мнение за смяна на решението на Австрия. И в предишното Румъния ни е пособия в такива тежки въпроси ”.
Относно ветото на президента върху даването на бронирана техника за Украйна, Керемедчиев разяснява:
“Според мен решението на президента е напълно политическо. Видимо е и от приходите, има многочислени, които са оповестени от страна на Министерство на вътрешните работи при няколко държавни управления, че тъкмо тази техника е толкоз остаряла и бихме похарчили много съществени средства за нейното възобновяване, с цел да можем ние занапред да я използваме някакви обстановки. Освен това не считам, че да отремонтираш 50-годишна машина е по-добре, в сравнение с да закупиш нови такива, които да дават отговор на актуалните условия. За разлика от нас Украйна има доста по-голяма опция за рационализация и ремонт на тези машини, в сравнение с ние, защото техните военни фабрики работят на оптимален потенциал. Това е следващото политическо надцакване и поддържане на линията на президента Радев, която е непроменяемо да има опозиция по отношение на помощта, която се дава на Украйна ”.
Керемедчиев посочи, че в някои среди в Съединени американски щати има терзания, че към този момент гласуваният бюджет от 160 милиарда $ би трябвало да бъде разпределен сред помощта, която Съединени американски щати оказва към Израел и за подкрепяне на съпротивата на Украйна. При състояние, че Конгресът сега е с нежно болшинство на демократите, а Сената се управлява от републиканците,има огромна възможност да не бъдат гласувани нови средства за подкрепяне на Украйна. Тогава главната роля ще се трансферира на Европейски Съюз е “много е евентуално ние да бъдем помолени или принудени да вдигнем опциите за оказване на финансова и военна помощ на Украйна ”.
Относно бюджет 2024 и опцията за влизане в Еврозоната през 2025-а някогашният заместник-министър на стопанската система разяснява:
" Определено това не е бюджет на растежа. Това не е бюджет на икономическата непоклатимост. Според мен това по скоро е бюджетът на разноските, които се вършат въз основа на повдигане на дълга на страната ни. Всички доходи, които бяха заложени за идната година се видяха, че или са имагинерни - да вземем за пример санкцията, за която трябваше да бъде наложена на “Лукойл ” от 1,5 милиарда лв. или директната такса, с която трябваше да бъде облаган “Газпром ”. На хартия бяха нахвърляни едни числа, които в последна сметка се демонстрира, че действителността е напълно друга. И въз основа на тях трябваше да бъде преработен отначало Бюджетът. За мен най-важният фактор е неналичието на икономическо развиване. Заложени са 3.5 милиарда растеж на стопанската система, което в действителност е много непретенциозно, много малко. Съответно и приходите в бюджета, за мен, са много притеснителни, до момента в който разноските устойчиво нарастват. Това не е самоуверен бюджет, който може да провокира промени в администрацията, в държавния бранш, в разходната част, а по-скоро е нерешителен бюджет, който да се пробва “да върже ситуацията, до момента в който влезем в Еврозоната ”. За мен този номер по-скоро няма по какъв начин да мине и, в случай че няма съществени корекции в Народното събрание, по-скоро вероятността да влезем в еврозоната с този Бюджет е минимална ”.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ