Не съм оптимист или песимист. Аз съм учен“, казва Вацлав

...
Не съм оптимист или песимист. Аз съм учен“, казва Вацлав
Коментари Харесай

Вацлав Смил: Голяма част от дебата за климата е доминиран от катастрофисти. Бързата декарбонизация е измислица 

„ Не съм оптимист или черноглед. Аз съм академик “, споделя Вацлав Смил, който е прекарал цялостен живот в проучване историята на силата
Ръс Мичъл,

Вацлав Смил рядко се съгласява на изявленията. Твърде доста от медиите го показват като инструмент на петролното лоби, споделя той, тъй като упорства да покаже какъв брой мощно зависи човечеството от изкопаемите горива и какъв брой мъчно ще бъде да се откаже от тях. 
Икономистът и почетен професор в канадския университет в Манитоба отоплява къщата си със слънчева сила. Той не отхвърля световното стопляне. Той признава нуждата да се отдалечим от пластмасите, само че моли читателите да отбележат какъв брой постоянно допират пластмаса всеки ден и да се запитат какъв брой бързо съгласно тях може да се отървем от тях.
Неговата задача: да изложи обстоятелствата. „ Не съм оптимист или черноглед “, обича да споделя той. " Аз съм академик. "  

79-годишният Смил е прекарал цялостен живот в проучване на историята на силата – от дърва през въглища, петрол и газ до нуклеарна сила, вятър и слънчева сила – и е написал десетки книги основани на задълбочени изследвания. Той е високо скъп и постоянно представен в университетските среди и Бил Гейтс е измежду най-известните му почитатели. Смил неотдавна мина към нов издател и двете му последни книги, „ Числата не лъжат “ и „ Как в действителност работи светът “, са написани и редактирани, с цел да бъдат по-достъпни за по-широка читателска публика. 
The Times интервюира Смил по имейл. Следват фрагменти, леко редактирани заради дължината им.
- Голяма част от дебата за климата, пишете вие, е доминиран от катастрофисти, които са сигурни, че човечеството се намира в навечерието на заличаване, и утописти, които енергично имат вяра, че технологията ще избави човешката раса. Как би трябвало останалите от нас да мислят за действителни решения на сериозните енергийни и екологични проблеми?
- Нищо не може да бъде по-контрапродуктивно от каквато и да е сигурност във връзка с комплицирани каузи. 
Несигурността и непредсказуемостта постоянно ще останат най-основните атрибути на човешкото битие. При ръководството на нашите енергийни въпроси би трябвало непрекъснато да избираме изпълними стъпки: да не губим 40% от нашата храна, отгледана с висок разход на сила, да не отопляваме или охлаждаме Вселената в неприятно проектирани, само че прекомерно огромни къщи, да не хабим гориво и материали, карайки SUV (почти два тона маса за пренасяне, нормално, на едно тяло), да не проектираме градове, които изискват дълги пътувания до работното място, да не трупаме рядко употребявани артикули и да не подхващаме безсмислени пътувания. 
Вместо това ние продължаваме и разширяваме нашият разхитителен метод на живот, като в същото време се опитваме да измислим чудодейни — и в близко бъдеще най-невероятни — решения - от зареждане с сила от водород до следен термоядрен синтез. Желая ви шанс с това.
- Много хора и политици наподобява считат, че с задоволително пари и мощ на волята можем бързо да преминем към възобновима сила. Вярвате, че това е илюзия и трансформацията ще отнеме десетилетия. 
- Това не е въпрос на религия. Решаващ е размерът на международната енергийна система, нейната икономическа и инфраструктурна пасивност. 
Изкопаемите горива в този момент доставят към 83% от комерсиалната сила в света, спрямо 86% през 2000 година Новите възобновими източници (вятър и слънчева енергия) в този момент обезпечават (след към две десетилетия на развитие) към момента по-малко от 6% от международната първична сила  и към момента по-малко от водноелектрическата сила.
Какви са възможностите, че след прекосяване от 86% на 83% през първите две десетилетия на 21 век светът ще премине от 83% до нула през идващите две десетилетия? Особено откакто преди няколко седмици Китай разгласи спомагателни 300 милиона тона ново произвеждане на въглища за 2022 година, а Индия спомагателни 400 милиона тона до края на 2023 година Ние към момента се зареждаме с изкопаеми горива и не се отхвърляме от тях.
- Вие карате Honda Civic с дребен, ефикасен мотор. Въпреки че не сте срещу електрическите транспортни средства, вие сте в спор с тези, които ги купуват, като си мислят, че са изпълнили ролята си за решение на казуса с световното стопляне и това значи - задачата е изпълнена. 
- Няма същински електрически коли. Това са акумулаторни транспортни средства, въз основата на електричеството. Ако трябваше да си купя подобен в Манитоба, това щеше да е 100% водноелектрическа кола, в действителност нулева въглеродна сила. В Северен Китай колата щеше да е 90% въглищна, във Франция е 70% нуклеарна, в Русия най-вече кола на природен газ, а в Дания 50% вятърна кола и така нататък
Но това е единствено що се отнася до директно употребяваната сила. Косвените енергийни източници, употребявани за производството на стомана, пластмаси, стъкло и акумулатори, към момента са най-вече изкопаеми горива, защото главната приложимост на сила в света в този момент към момента зависи от 83% от изкопаемия въглерод. Идеята, че всяка електрическа кола е с нулеви въглеродни излъчвания, е нелепост.
-  Книгата ви „ Как работи светът “ включва това, което наричате " четирите стълба на актуалната цивилизация ": амоняк, пластмаса, стомана и бетон. Изглежда множеството хора мислят единствено за производството на електрическа енергия и за превоза по отношение на изкопаемите горива и изменението на климата.
- Съвсем прав сте, множеството хора считат декарбонизацията просто за проблем с електричеството. Те не осъзнават количеството сила, употребявано непосредствено, като горива и електричество, и индиректно като суровина за производството на материали, които дефинират актуалната цивилизация. 
Без актуалните азотни торове бихме могли да изхраним единствено към половината от днешното човечество. Те стартират с амоняк, а синтезът на амоняк се основава най-вече на природен газ. Никой материал не се създава в по-големи количества от цимента, основната съставна част на бетона, вездесъщия строителен материал. Стоманата е на второ място, а топенето на желязо се нуждае от кокс, създаден от въглища. Синтезът на пластмаси се нуждае от природен газ и петрол като първични материали и гориво. 
Производството единствено на тези четири материала изисква съвсем 20% от общото енергийно доставяне в света, което генерира към 25% от всички излъчвания на парникови газове. Известни са различни, невъглеродни способи за произвеждане на тези материали, само че никой не е разполагаем за неотложно широкомащабно комерсиално внедряване. Декарбонизирането освен това голямо търсене не може да бъде направено за няколко години.
- Някои може да се съгласят с вашите изводи и по-късно да се обезнадеждят по отношение на способността на човечеството да се оправи с изменението на климата по някакъв логичен метод. Какво бихте им споделили?
Старите римляни са го знаели добре: когато нещата са сложни за решение, смяната става най-добре посредством бавния, само че безсърдечен прогрес. 
- Еволюциите постоянно са за предпочитане пред революциите и gutta cavat lapidem, non vi sed saepe cadendo. (Капката вода издълбава камъка, когато капе често). Трябва да упорстваме да вършим доста и дребни неща, само че в последна сметка те дават приноса си. Но към този момент даже не се опитваме съществено – вижте възхода на SUV колите, непрекъснатото прекалено хвърчене със самолети и питателните супермаркети, които в този момент оферират приблизително 40 000 продукта. Всичко това изисква доста въглерод.
Ръс Мичъл отразява за Los Angeles Times бързо изменящата се световна автомобилна промишленост, със специфичен акцент върху Калифорния, в това число Tesla, електрическите транспортни средства, самостоятелните, както и сигурността на транспортните средства.
 
Източник:
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
 
 
 
 
 
 
 
Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР