Не съжалява, че преди години взел решението да се прибере

Не съжалява, че преди години взел решението да се прибере в родината си и добавя, че до момента в който бил в Швеция не се чувствал добре надалеч от страната си, не можал да свикне и с климата им, оправял си настроението на маса, пиейки българска ракия и хапвайки луканка. Така в един миг решил да се прибере вкъщи. Категоричен е, че България е прелестна страна и се възмущава всякога, когато чуе някой да разяснява, че сме на едно от последните места в Европа. Смята, че е извънредно време хората да осъзнаят, че животът на Запад не е всичко това, което ни демонстрират по лъскавите филми.

Признава, че когато е печален си повдига настроението с алкохол и цигари. Обича да пие ракия, както и други типове алкохоли и се заканва, че ще пуши и ще пие, до момента в който почине. Наваксва си за годините, в които не го е правил…

Отбелязва, че войнстващата в последно време тъпотия е едно от нещата, които биха могли да го изкарат от равновесие. Гневи се и на претенциите без покритие. Категоричен е, че човек се дефинира от дейностите му, а не от думите му. Твърди, че не се опасява от нищо, даже и от гибелта – всеки един, който се е родил, неизбежно в даден миг ще си отиде от този свят.

Споделя, че не е уединен, откогато е прикрепен на инвалидна количка и актьорството не му липсва. Каквото е могъл, е дал на специалността. Личният му помощник Ибрям, е неговите ръце и крайници, грижи се за семейството и него самия. В сряда им е рибен ден, само че от време на време си поръчват и подготвена храна. Ибрям е индивидът, който готви или пък носи домашна храна от баба си, която живее в село до Бургас. Стайков е безапелационен, че е същински късметлия с това момче, защото на всичкото от горната страна има и диплома за рехабилитатор и постоянно го раздвижва.

Когато преди години му съобщили диагнозата, в първите дни даже не знаел къде се намира. След това се стегнал и решил да се бори. „ Какво да направя, да се оплача на арменския поп ли? Никой не е застрахован от заболявания. Приех диагнозата си метафизичен. Инвалидната количка също. Животът е подобен, какъвто е “, безапелационен е артистът.

Към инвалидната количка е прикрепен от 2.5 години. Случвало му се е да пада от нея, отивайки от едната стая в другата, само че издържал мъжествено сгромолясванията. Подчертава, че в случай че към днешна дата можеше да върви самичък, би отишъл първо на заведение да изпие едно кафе, а по-късно да яде шопска салата.

Благодари на всички, които му помогнаха финансово, с цел да се лекува. Благодарение на дарените средства може да си разреши спомагателните рехабилитации, от които се усеща много по-добре. Към момента са останали 10 300 евро от набраните средства.

Твърди, че не му би трябвало жена и добавя, че по този начин си е добре. Откакто се развел с третата му жена Арсения, от 5-6 години е самичък.

Отбелязва, че не му липсва времето, в което беше секссимвол и употребявал славата за еб*не. Не мисли, че има късмет да има извънбрачно дете, поради че до през днешния ден нито една от тези напористи девойки не е предявила искания, че е татко на детето й. Може и да има други деца, само че не са му споделили.

Източник: Уикенд