Интервюто с Освалдо: Футболът дава много, но ми отне свободата
Не са мнозина по-интересните фигури във футбола напоследък от Даниел Освалдо. Мнозина още го помнят. В Еспаньол не не помнят над 20-те му гола през 2010 година, само че Италия беше естественият му хабитат: облече националния екип на „ скуадра адзура” и на Фиорентина, Рома, Ювентус и Интер. Мина и през Премиър Лийг в Саутхамптън. Още го обожават в Бока Хуниорс, където се върна като кумир в последната година от професионалната си кариера. Беше единствено на 30…
Неговият романс с Бока не завърши съгласно упованията му и безконечната му обич към музиката го накара да избърза с отказването си от футбола и да сътвори лична рок/ритъм енд блус тайфа – Barrio Viejo (в превод – Стария квартал). Можете да го откриете да свири в питейните заведения на Барселона. Ще ви е мъчно да го познаете с брадата, слънчевите очила и накитите на Ролинг Стоунс. „ Не сме огромни другари с деня”, бе ме предизвестил, по тази причина ни уговаря среща вечерта в квартал Ел Борне. Там е просто следващото лице в тълпата. Посреща ме с съвсем прегръдка, топъл, провиснал, откакто ми е споделил да потърся с взор оногова, който носи сламена шапка на вратата на един бар. Моли ме да стартираме, откакто си допуши пурата. „ Пуша доста. Вчера играх футбол с другари и се задъхах, а през днешния ден всичко ме боли”, споделя. Усмихва се и поглежда напред, замисля се и, като добър аржентинец, се пробва да открие точните думи да изясни същността на футбола и на рока. С две думи, на целия му живот.
- Как си?
- В прочут смисъл по-щастлив отпреди, най-малко по-спокоен. Футболът ме правеше благополучен, само че футболната среда – не. Винаги си бях мислел да си направя рок тайфа. Може би имам гения за това, в последна сметка въпросът е да го откриеш. Когато започнах с футбола, не си представях каква кариера ще направя. Докато играех футбол, пишех текстове на песни, което най-вече ми харесваше. После започнах да изсвирвам на китара, с цел да мога да ги снаждам към музика.
- Как заменяш адреналина от футбола?
- Той продължава да ми го дава, тъй като виждам мачове и съм за Бока. Вече не ми се играе, в този момент ми се удаде опция да върша това, което в никакъв случай не можех – да погледна обратно и да помисля какво съм постигнал. Преди не си давах сметка за това.
- А от гола?
- Музиката е като поредност гол след гол, при всяко соло на моя китарист си затварям очите и усещам, не мисля – това е нещо вълшебно! Всяка секунда е единствена по рода си и в никакъв случай няма да е същата, въпреки и да свириш отново същата ария.
- Във футболната си кариера усещаше ли се белязан от тази ти аура на идеалист?
- Към мен постоянно са подхождали с предубеждения, само че това не ме тревожеше изключително, тъй като няма нищо общо със същността ми. Това е все едно да искаш от някого, който работи в банка, да продължи да следи борсата и когато се прибере у дома.
- Една от песните ти се споделя „ Insatisfacción” (б.пр. – „ Недоволство”). Заради него ли остави футбола?
- Чувствах се все по-раздразнен от средата към футбола, която се променяше непрестанно. Вижте, не съм се отрекъл изцяло от футбола – аз го обичам и той беше най-хубавото нещо, което ми се е случило в живота. Накрая обаче се почувствах като в небрано лозе, като черното патенце. Отидох в Европа още на 19 години и не съумях да усетя същински аржентинския футбол. Когато най-после се прибрах да играя там, усетих мощен удар от бездната в обществен проект.
- Кое те потресе толкоз издъно?
- Натискът на публичното мнение. Всички желаят да си дават мнението и да живеят живота на другите, когато не могат да живеят своя личен. Публичните персони имат същите проблеми като индивида, който продава зеленчуци на ъгъла. В Аржентина има хора, които се усещат обезсърчени от живота, при все това това е най-чудесната страна на света, тъй като да се живее там не е елементарно. Предполагам, че точно по тази причина и от време на време се ощастливяват, когато на другия до него му върви на зле. Сега се завръщам иначе в Аржентина. Музикалните среди са по-бохемски.
- Албумът ти се споделя „ Liberación” (б.пр. – „ Освобождение”). Разкажи ми за него...
- Почувствах едно избавление в моя живот, когато се осмелих да подхваща такава огромна смяна. Бях уверен в избора си, но изпитвах боязън: от скрупули, от вероятно несправяне, от това да не би в действителност да не ми хареса особено… Сега обаче виждам, че съм постъпил вярно. Подкрепяха ме, само че и не ме разбираха. Моите другари гледат видеа с мои изяви във футбола и ме питат по какъв начин съм престанал да се занимавам с това. Отвръщам им, че имат право, само че че това е към този момент изживяно. Мога да върша друго нещо и да бъда благополучен, не ме интересува дали ще ми върви с него, или не. Някои като Даниеле Де Роси ме питат дали спечелвам пари от това, а в действителност е тъкмо противоположното – от време на време даже ги изгубвам!
- Какво значи „ да ти върви”?
- На мен към този момент ми върви. Искам да изсвирвам с Barrio Viejo, до момента в който умра – все едно дали пред 100, 10 000 или 100 000 души. Титлата във футбола съпоставям в музиката с първия път, когато чух едно момче от публиката да пее моя ария. Настръхнах…
- Представи си, че можеш да създадеш тим, който да направи най-хубавата песен…
- Би била на основата на действителна моя история, само че идеалната ария не съществува. Освен, съвсем, когато слушаш „ When the music's over” на The Doors – оттова бих взел музикалната основа. С текст на Индио Солари, китарите на Кийт Ричардс и Мъди Уотърс, баса на Бил Уайман, гласа на Джим Морисън и прямотата на The Who. За партия бих си взел Кристиан Алварес (б.р. – бяха съотборници в Еспаньол, в този момент е вратар на Сарагоса). Не познавам другиго във футбола с изключение на него, който да усеща музиката по този начин и да е толкоз вманиачен по нея като мен.
- Отива ти тъмната страна…
- Проклетият Морисън, ха-ха-ха… Така обаче се споделя моят наследник. Винаги ме е привличала тази мрачевина в музикално отношение. В живота си също съм имал и имам тъмни моменти. Аз съм доста сензитивен и това от време на време ме изтощава, макар че тъкмо тогава сътворявам най-хубавите текстове, което е рисково. Защото след това неумишлено искаш да се връщаш на същото черно място.
- Какво ти даде футболът?
- Възможността да подкрепя моето семейство, да осъществя фантазията си да кажа на моя дъртак, че към този момент няма потребност всеки ден да върви да се прегърбва от работа, да пътувам и да опозная света, да трансформира съзнанието и живота си. Обичам пътя, който ми даде футболът, само че той също по този начин ми и лиши свободата. А моята независимост няма цена, нито се търгува.
- Футболът ти разрешава и да се отдадеш на музикалната си фантазия, нали?
- Точно по този начин. Днес нямаше да имам тази независимост, тъй че съм постоянно признателен. Футболът самичък по себе си е най-прекрасното нещо на планетата, само че е почернен от заобикалящата го мафия… Футболистите в Европа мислят повече за това дали имат хубава прическа, за цвета на бутонките си… А в този момент и това с ВАР – който го е измислил, не е играл и един път футбол в живота си и надали изобщо му харесва тази игра. Как ще докажеш дали съм симулирал, или не?! Ако това е футбол… Пък и от горната страна на това е цялостна досада. Било носело правдивост? Могат да ти вкарат гол от засада, само че можеш и ти на тях… Можеш да спечелиш международната купа с гол с ръка против англичаните. С ВАР лишаваш футбола от човешкия фактор и от хитростта, което е най-хубавото. Когато искаш да направиш един спорт съвършен, отнемаш страстта от него.
- Би ли желал да си Лионел Меси?
- Не. Бих желал да играя като него. Бих бил на нокти с всички, тъй като бедничкият си няма персонален живот – живее в златна клетка. Ако аз бях той, в този момент нямаше да мога да съм тук да пийна едно. Това може и да не е значимо за него, само че за мен е. На това равнище във футбола даже не можеш да си си у дома – купуваш си най-големия тв приемник на света, а дори не стъпваш в хола. Защо ти е Ферари, в случай че караш единствено от къщи до подготвителната база, която е на 15 минути?! Парите в никакъв случай не са били значими за мен, само че хей – аз също съм харчил за нелепости. Сега също, но за по-евтини нелепости.
- А мислиш ли, че на Меси би му се желало да е Освалдо, най-малко за една седмица?
- Ни минимум. При последното ни виждане му подарих албума. Не сме другари, само че той е от тези хубави хора, които те прегръщат и ти предават добра сила. Мисля, че не разбра посоката ми и ме намерения за вманиачен. Ако аз бях на мястото на Меси, не бих спрял с футбола, колкото и да желая. Ако си най-хубавият на света, има за какво да е по този начин. Не единствено е това, което най-добре умееш, а и би трябвало да му се посветиш напълно 24 часа в деня 365 дни в годината. Въпреки че неговият гений е естествен.
- В твоя случай изравняваше ли труда с гения си?
- Трудех се. Винаги съм се дразнил от това, че единствено тъй като ми харесва рокенролът, ми слагаха етикет на лентяй. „ Този несъмнено се напива и се друса”, споделяха. Няма нищо сходно. Тренирам по-добре от всички, другояче нямаше да мога да изкарам 10 години в Европа и в националния тим на Италия. На мен ми стигаше постигнатото, не желаех да съм най-хубавият в света, а и нямаше по какъв начин да бъда. Някои изживяват на 100% футбола и това е отлично, но аз не желаех. Това ме вкарваше в спорове, тъй като хората желаеха от мен повече, а аз желаех да бъда какъвто съм и да ме оставят на мира. Кристиано Роналдо да вземем за пример не е роден талант като Меси. Той е машина, повече изпитание от гений, само че има същата стойност. Кристиано обича като се прибере у дома, да легне да направи 150 коремни преси, а аз – да наклада огъня, с цел да си направя асадо (б.пр. – аржентинското месо на скара).
- Разбираха ли те треньорите ти?
- Мнозина – да, както Маурисио Почетино, само че единствено в Еспаньол, в Саутхамптън не. Може би там той се промени, тъй като аз си останах същият човек. В Еспаньол вкарвах по два гола на мач, а в Саутхамптън – не. Там се замислих, че хората не всеки път те обичат, а просто се нуждаят от теб. Маурисио обаче беше един от най-хубавите треньори, беше ми като татко, по тази причина и напуснах Рома, с цел да ида при него в Англия. Антонио Конте беше най-хубавият ми треньор – той постоянно беше прав! Сякаш виждаше всичко в играта преди другите. Харесваше ми, тъй като нямаше никакъв проблем с това да ти каже нещата напряко, без значение дали си Пирло, или елементарен младеж. Имах напрегнати моменти с Луис Енрике, защото той е доста непосредствен и със мощен темперамент, но знаеш, че няма да те излъже, а това при мен печели постоянно цялото ми почитание. Като треньор беше талант – доста нападателен, а ла Джосеп Гуардиола, само че наблягаше повече от Пеп на тичането и пазенето на противниците. С него усещахме, че можем да вкарваме по шест гола на мач, а това възприятие е несравнимо. Пък и е превъзходен човек.
- Накрая за какво не ти се получи в Бока?
- Не мога да си търпя и постоянно съм подготвен да отвръщам. За треньор в Бока пристигна Гийермо Баррос Скелото, който не е стъпвал в Европа даже и на ваканция… и ме изгони поради пушене в съблекалнята. А аз пушех в съблекалнята на италианския народен тим, даже и селекционерът идваше да ми желае огънче! Ако те нервира, ела и ми го кажи право в лицето! Ако искаш да изпъдиш състезател с моята визитка при идването ми в Бока, да седнем на по кафе и ми кажи: „ Търсим най-хубавия вид да се разделим.” Не ми излизай с това обществено да изтъкваш като причина, че съм бил изпушил една цигара. Той не прояви почитание към мен и се държа като п.серко. В съблекалнята пушехме 12 души, а изгониха само мен. А и той виждаше всичко, пък на другите единствено им споделяше, че не може по този начин, нищо повече. На мен нищо не ми сподели. Но и по-добре, че пушех цигара в този миг, тъй като в случай че ръцете ми бяха свободни, щях да му откъсна главата – пусна ме в игра за минута и половина, като че съм някакъв 14-годишен младеж. Сега прави същото и с Тевес – шубе го е да го изгони напряко и го предизвика мръснишки.
- В неделя се игра Бока – Ривер Плейт. Ни минимум ли не ти липсва присъединяване в дербито?
- Само във футболно отношение, само че не и в нравствен проект поради страданието при възможна загуба на Бока… Хората са луди. Аз също желая да вкарам пет на Ривер. На влизане на терена в този мач се питаш: „ Ако паднем, ще ме убият ли? Ще мога ли да ида в парка със сина си?”. Струва ми се, че в тази ситуация казусът не е в моя тв приемник. По-добре да си изсвирвам на китарата – там в случай че сбъркам някой акомпанимент, никой няма да ме наскърбява.
- Музиката твоето бягство ли е?
- Разбира се! Връщах се у дома разрушен, задето съм изтървал някаква си дузпа, а ме назоваха с какви ли не имена, все едно би трябвало да бъда депортиран. Никога не можах да намеря равновесието, тъй като по този начин и не разбрах за какво хората би трябвало да са толкоз заболели. Никога не прочетох и един вестник, затворих си профилите в обществените мрежи… Хората са доста насилствени, пишат ти по какъв начин се надяват да умреш. Както сподели Андрес Каламаро (б.р. – аржентински музикант): „ Туитър даде глас на хора, които не могат даже да си вържат сами връзките на обувките. Не че съм отдавал на това някаква значимост в персонален проект, просто обществото не може и не трябва да бъде толкоз болно. Не можеш да пожелаваш гибелта някому единствено тъй като си последовател на съперниковия тим!
- Какво те въодушевява?
- Моят огромен воин е Буковски. В един миг мислех, че съм него и Джим Морисън, а от това нищо положително не можеше да излезе… Обичам Фредерик Бегбеде с „ Любовта трае три години” и „ Прозорци към света”. Заплениха ме Оруел, Хъксли… Някои песни сътворявам посредством книгите, да вземем за пример с „ На пътя” на Джак Керуак. Започнах да чета като дребен с Гарсиа Маркес и се влюбих в него. Признавам, че чета все по-малко, тъй като в този момент съм се зарибил по сериалите и документалните филми. И желая да трансформира света, тъй като всичко през днешния ден е като по време на Римската империя. Интересувам се от политика, защото желая да зная за кого гласоподавам, само че тя не ми харесва.
- Вече кадърен ли си да се самоопределиш?
- Не зная кой съм, само че се усещам Дани Стоун. Смятат ме за благ, само че може би давам най-хубавото от себе си единствено към хора, които одобрявам. Иначе мога да бъда доста мрачен и язвителен. Няма приблизително състояние. Ако не те одобрявам, ще ме мразиш. Искам хората да ме познават без предразсъдъка от чутото или прочетеното за мен.
Лорена Гонсалес, „ Марка”
Неговият романс с Бока не завърши съгласно упованията му и безконечната му обич към музиката го накара да избърза с отказването си от футбола и да сътвори лична рок/ритъм енд блус тайфа – Barrio Viejo (в превод – Стария квартал). Можете да го откриете да свири в питейните заведения на Барселона. Ще ви е мъчно да го познаете с брадата, слънчевите очила и накитите на Ролинг Стоунс. „ Не сме огромни другари с деня”, бе ме предизвестил, по тази причина ни уговаря среща вечерта в квартал Ел Борне. Там е просто следващото лице в тълпата. Посреща ме с съвсем прегръдка, топъл, провиснал, откакто ми е споделил да потърся с взор оногова, който носи сламена шапка на вратата на един бар. Моли ме да стартираме, откакто си допуши пурата. „ Пуша доста. Вчера играх футбол с другари и се задъхах, а през днешния ден всичко ме боли”, споделя. Усмихва се и поглежда напред, замисля се и, като добър аржентинец, се пробва да открие точните думи да изясни същността на футбола и на рока. С две думи, на целия му живот.
- Как си?
- В прочут смисъл по-щастлив отпреди, най-малко по-спокоен. Футболът ме правеше благополучен, само че футболната среда – не. Винаги си бях мислел да си направя рок тайфа. Може би имам гения за това, в последна сметка въпросът е да го откриеш. Когато започнах с футбола, не си представях каква кариера ще направя. Докато играех футбол, пишех текстове на песни, което най-вече ми харесваше. После започнах да изсвирвам на китара, с цел да мога да ги снаждам към музика.
- Как заменяш адреналина от футбола?
- Той продължава да ми го дава, тъй като виждам мачове и съм за Бока. Вече не ми се играе, в този момент ми се удаде опция да върша това, което в никакъв случай не можех – да погледна обратно и да помисля какво съм постигнал. Преди не си давах сметка за това.
- А от гола?
- Музиката е като поредност гол след гол, при всяко соло на моя китарист си затварям очите и усещам, не мисля – това е нещо вълшебно! Всяка секунда е единствена по рода си и в никакъв случай няма да е същата, въпреки и да свириш отново същата ария.
- Във футболната си кариера усещаше ли се белязан от тази ти аура на идеалист?
- Към мен постоянно са подхождали с предубеждения, само че това не ме тревожеше изключително, тъй като няма нищо общо със същността ми. Това е все едно да искаш от някого, който работи в банка, да продължи да следи борсата и когато се прибере у дома.
- Една от песните ти се споделя „ Insatisfacción” (б.пр. – „ Недоволство”). Заради него ли остави футбола?
- Чувствах се все по-раздразнен от средата към футбола, която се променяше непрестанно. Вижте, не съм се отрекъл изцяло от футбола – аз го обичам и той беше най-хубавото нещо, което ми се е случило в живота. Накрая обаче се почувствах като в небрано лозе, като черното патенце. Отидох в Европа още на 19 години и не съумях да усетя същински аржентинския футбол. Когато най-после се прибрах да играя там, усетих мощен удар от бездната в обществен проект.
- Кое те потресе толкоз издъно?
- Натискът на публичното мнение. Всички желаят да си дават мнението и да живеят живота на другите, когато не могат да живеят своя личен. Публичните персони имат същите проблеми като индивида, който продава зеленчуци на ъгъла. В Аржентина има хора, които се усещат обезсърчени от живота, при все това това е най-чудесната страна на света, тъй като да се живее там не е елементарно. Предполагам, че точно по тази причина и от време на време се ощастливяват, когато на другия до него му върви на зле. Сега се завръщам иначе в Аржентина. Музикалните среди са по-бохемски.
- Албумът ти се споделя „ Liberación” (б.пр. – „ Освобождение”). Разкажи ми за него...
- Почувствах едно избавление в моя живот, когато се осмелих да подхваща такава огромна смяна. Бях уверен в избора си, но изпитвах боязън: от скрупули, от вероятно несправяне, от това да не би в действителност да не ми хареса особено… Сега обаче виждам, че съм постъпил вярно. Подкрепяха ме, само че и не ме разбираха. Моите другари гледат видеа с мои изяви във футбола и ме питат по какъв начин съм престанал да се занимавам с това. Отвръщам им, че имат право, само че че това е към този момент изживяно. Мога да върша друго нещо и да бъда благополучен, не ме интересува дали ще ми върви с него, или не. Някои като Даниеле Де Роси ме питат дали спечелвам пари от това, а в действителност е тъкмо противоположното – от време на време даже ги изгубвам!
- Какво значи „ да ти върви”?
- На мен към този момент ми върви. Искам да изсвирвам с Barrio Viejo, до момента в който умра – все едно дали пред 100, 10 000 или 100 000 души. Титлата във футбола съпоставям в музиката с първия път, когато чух едно момче от публиката да пее моя ария. Настръхнах…
- Представи си, че можеш да създадеш тим, който да направи най-хубавата песен…
- Би била на основата на действителна моя история, само че идеалната ария не съществува. Освен, съвсем, когато слушаш „ When the music's over” на The Doors – оттова бих взел музикалната основа. С текст на Индио Солари, китарите на Кийт Ричардс и Мъди Уотърс, баса на Бил Уайман, гласа на Джим Морисън и прямотата на The Who. За партия бих си взел Кристиан Алварес (б.р. – бяха съотборници в Еспаньол, в този момент е вратар на Сарагоса). Не познавам другиго във футбола с изключение на него, който да усеща музиката по този начин и да е толкоз вманиачен по нея като мен.
- Отива ти тъмната страна…
- Проклетият Морисън, ха-ха-ха… Така обаче се споделя моят наследник. Винаги ме е привличала тази мрачевина в музикално отношение. В живота си също съм имал и имам тъмни моменти. Аз съм доста сензитивен и това от време на време ме изтощава, макар че тъкмо тогава сътворявам най-хубавите текстове, което е рисково. Защото след това неумишлено искаш да се връщаш на същото черно място.
- Какво ти даде футболът?
- Възможността да подкрепя моето семейство, да осъществя фантазията си да кажа на моя дъртак, че към този момент няма потребност всеки ден да върви да се прегърбва от работа, да пътувам и да опозная света, да трансформира съзнанието и живота си. Обичам пътя, който ми даде футболът, само че той също по този начин ми и лиши свободата. А моята независимост няма цена, нито се търгува.
- Футболът ти разрешава и да се отдадеш на музикалната си фантазия, нали?
- Точно по този начин. Днес нямаше да имам тази независимост, тъй че съм постоянно признателен. Футболът самичък по себе си е най-прекрасното нещо на планетата, само че е почернен от заобикалящата го мафия… Футболистите в Европа мислят повече за това дали имат хубава прическа, за цвета на бутонките си… А в този момент и това с ВАР – който го е измислил, не е играл и един път футбол в живота си и надали изобщо му харесва тази игра. Как ще докажеш дали съм симулирал, или не?! Ако това е футбол… Пък и от горната страна на това е цялостна досада. Било носело правдивост? Могат да ти вкарат гол от засада, само че можеш и ти на тях… Можеш да спечелиш международната купа с гол с ръка против англичаните. С ВАР лишаваш футбола от човешкия фактор и от хитростта, което е най-хубавото. Когато искаш да направиш един спорт съвършен, отнемаш страстта от него.
- Би ли желал да си Лионел Меси?
- Не. Бих желал да играя като него. Бих бил на нокти с всички, тъй като бедничкият си няма персонален живот – живее в златна клетка. Ако аз бях той, в този момент нямаше да мога да съм тук да пийна едно. Това може и да не е значимо за него, само че за мен е. На това равнище във футбола даже не можеш да си си у дома – купуваш си най-големия тв приемник на света, а дори не стъпваш в хола. Защо ти е Ферари, в случай че караш единствено от къщи до подготвителната база, която е на 15 минути?! Парите в никакъв случай не са били значими за мен, само че хей – аз също съм харчил за нелепости. Сега също, но за по-евтини нелепости.
- А мислиш ли, че на Меси би му се желало да е Освалдо, най-малко за една седмица?
- Ни минимум. При последното ни виждане му подарих албума. Не сме другари, само че той е от тези хубави хора, които те прегръщат и ти предават добра сила. Мисля, че не разбра посоката ми и ме намерения за вманиачен. Ако аз бях на мястото на Меси, не бих спрял с футбола, колкото и да желая. Ако си най-хубавият на света, има за какво да е по този начин. Не единствено е това, което най-добре умееш, а и би трябвало да му се посветиш напълно 24 часа в деня 365 дни в годината. Въпреки че неговият гений е естествен.
- В твоя случай изравняваше ли труда с гения си?
- Трудех се. Винаги съм се дразнил от това, че единствено тъй като ми харесва рокенролът, ми слагаха етикет на лентяй. „ Този несъмнено се напива и се друса”, споделяха. Няма нищо сходно. Тренирам по-добре от всички, другояче нямаше да мога да изкарам 10 години в Европа и в националния тим на Италия. На мен ми стигаше постигнатото, не желаех да съм най-хубавият в света, а и нямаше по какъв начин да бъда. Някои изживяват на 100% футбола и това е отлично, но аз не желаех. Това ме вкарваше в спорове, тъй като хората желаеха от мен повече, а аз желаех да бъда какъвто съм и да ме оставят на мира. Кристиано Роналдо да вземем за пример не е роден талант като Меси. Той е машина, повече изпитание от гений, само че има същата стойност. Кристиано обича като се прибере у дома, да легне да направи 150 коремни преси, а аз – да наклада огъня, с цел да си направя асадо (б.пр. – аржентинското месо на скара).
- Разбираха ли те треньорите ти?
- Мнозина – да, както Маурисио Почетино, само че единствено в Еспаньол, в Саутхамптън не. Може би там той се промени, тъй като аз си останах същият човек. В Еспаньол вкарвах по два гола на мач, а в Саутхамптън – не. Там се замислих, че хората не всеки път те обичат, а просто се нуждаят от теб. Маурисио обаче беше един от най-хубавите треньори, беше ми като татко, по тази причина и напуснах Рома, с цел да ида при него в Англия. Антонио Конте беше най-хубавият ми треньор – той постоянно беше прав! Сякаш виждаше всичко в играта преди другите. Харесваше ми, тъй като нямаше никакъв проблем с това да ти каже нещата напряко, без значение дали си Пирло, или елементарен младеж. Имах напрегнати моменти с Луис Енрике, защото той е доста непосредствен и със мощен темперамент, но знаеш, че няма да те излъже, а това при мен печели постоянно цялото ми почитание. Като треньор беше талант – доста нападателен, а ла Джосеп Гуардиола, само че наблягаше повече от Пеп на тичането и пазенето на противниците. С него усещахме, че можем да вкарваме по шест гола на мач, а това възприятие е несравнимо. Пък и е превъзходен човек.
- Накрая за какво не ти се получи в Бока?
- Не мога да си търпя и постоянно съм подготвен да отвръщам. За треньор в Бока пристигна Гийермо Баррос Скелото, който не е стъпвал в Европа даже и на ваканция… и ме изгони поради пушене в съблекалнята. А аз пушех в съблекалнята на италианския народен тим, даже и селекционерът идваше да ми желае огънче! Ако те нервира, ела и ми го кажи право в лицето! Ако искаш да изпъдиш състезател с моята визитка при идването ми в Бока, да седнем на по кафе и ми кажи: „ Търсим най-хубавия вид да се разделим.” Не ми излизай с това обществено да изтъкваш като причина, че съм бил изпушил една цигара. Той не прояви почитание към мен и се държа като п.серко. В съблекалнята пушехме 12 души, а изгониха само мен. А и той виждаше всичко, пък на другите единствено им споделяше, че не може по този начин, нищо повече. На мен нищо не ми сподели. Но и по-добре, че пушех цигара в този миг, тъй като в случай че ръцете ми бяха свободни, щях да му откъсна главата – пусна ме в игра за минута и половина, като че съм някакъв 14-годишен младеж. Сега прави същото и с Тевес – шубе го е да го изгони напряко и го предизвика мръснишки.
- В неделя се игра Бока – Ривер Плейт. Ни минимум ли не ти липсва присъединяване в дербито?
- Само във футболно отношение, само че не и в нравствен проект поради страданието при възможна загуба на Бока… Хората са луди. Аз също желая да вкарам пет на Ривер. На влизане на терена в този мач се питаш: „ Ако паднем, ще ме убият ли? Ще мога ли да ида в парка със сина си?”. Струва ми се, че в тази ситуация казусът не е в моя тв приемник. По-добре да си изсвирвам на китарата – там в случай че сбъркам някой акомпанимент, никой няма да ме наскърбява.
- Музиката твоето бягство ли е?
- Разбира се! Връщах се у дома разрушен, задето съм изтървал някаква си дузпа, а ме назоваха с какви ли не имена, все едно би трябвало да бъда депортиран. Никога не можах да намеря равновесието, тъй като по този начин и не разбрах за какво хората би трябвало да са толкоз заболели. Никога не прочетох и един вестник, затворих си профилите в обществените мрежи… Хората са доста насилствени, пишат ти по какъв начин се надяват да умреш. Както сподели Андрес Каламаро (б.р. – аржентински музикант): „ Туитър даде глас на хора, които не могат даже да си вържат сами връзките на обувките. Не че съм отдавал на това някаква значимост в персонален проект, просто обществото не може и не трябва да бъде толкоз болно. Не можеш да пожелаваш гибелта някому единствено тъй като си последовател на съперниковия тим!
- Какво те въодушевява?
- Моят огромен воин е Буковски. В един миг мислех, че съм него и Джим Морисън, а от това нищо положително не можеше да излезе… Обичам Фредерик Бегбеде с „ Любовта трае три години” и „ Прозорци към света”. Заплениха ме Оруел, Хъксли… Някои песни сътворявам посредством книгите, да вземем за пример с „ На пътя” на Джак Керуак. Започнах да чета като дребен с Гарсиа Маркес и се влюбих в него. Признавам, че чета все по-малко, тъй като в този момент съм се зарибил по сериалите и документалните филми. И желая да трансформира света, тъй като всичко през днешния ден е като по време на Римската империя. Интересувам се от политика, защото желая да зная за кого гласоподавам, само че тя не ми харесва.
- Вече кадърен ли си да се самоопределиш?
- Не зная кой съм, само че се усещам Дани Стоун. Смятат ме за благ, само че може би давам най-хубавото от себе си единствено към хора, които одобрявам. Иначе мога да бъда доста мрачен и язвителен. Няма приблизително състояние. Ако не те одобрявам, ще ме мразиш. Искам хората да ме познават без предразсъдъка от чутото или прочетеното за мен.
Лорена Гонсалес, „ Марка”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ