Генерал-майор Цанко Стойков – Пилот №1
Не са доста хората, които знаят, че преди 91 години в Казанлък се откриват летище, учебно заведение за водачи и фабрика за самолети на чешката компания Аеро-Прага. Също там, само че при започване на 1963 година се ражда командирът на днешните Български Военновъздушни сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков. Като всеки водач, той е оптимист и се надява на възобновление на авиационната ни промишленост. На първо време, съгласно него, посредством сходно съдействие, бихме могли да си върнем някои остарели позиции.
Тръгнал от авиационен град, минал през Висшето военновъздушно учебно заведение “Георги Бенковски ” в Долна Митрополия, през днешния ден е на извънредно виновна позиция. На него се падна освен да командва въздушната защита на страната, само че и да взема съдбоносни решения за превъоръжаване на бойната ни авиация. Въпросът не е “Ще успее ли? ”. По-скоро за ген. Стойков споделят “Длъжен е да успее ”, с цел да сме спокойни за родното небе.
Основания за оптимизъм има. Първо и най-много, тъй като изтребителната авиация е живота на ген. Стойков. Много преди да ес качи на самолета. По-старите летци имат отлични мемоари за татко му подполковник Иван Стойков, като пълководец на ескадрила и контрольор по техника на пилотирането в 21-и унищожителен авиополк в Узунджово. Превъзходен водач на МиГ-15 и МиГ-17, човек и възпитател, споделят те.
Първите си офицерски крачки ген. Стойков прави в авиобаза “Граф Игнатиево ”. И по този начин за 17 години заема 11 длъжности от младши водач до пълководец на авиобазата. Плюс три години образование в влиятелните Военна академия “Георги С. Раковски ” в София и Военновъздушен лицей “Максуел ” в Съединени американски щати. С над 1500 пролетени часа на L-29, L-39, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ- 29. Няма по какъв начин другояче да носи високото професионално звание “Летец-пилот ” първи клас.
С този актив преди две години пое командването на Военновъздушни сили. И с още нещо, което напълно не е без значение – с дипломатическия си опит, като аташе по защитата на България в Съединени американски щати. Оказва се, че това е доста належащо, когато би трябвало да пази цели и тези и да се пази от удари. Не единствено себе си, само че и своите подчинени. Негово е предизвестието, че дебатът към избора на нов военен аероплан не трябва да се политизира. Опитите в това отношение, счита той, дават опция на неподготвени хора да поставят етикети и да засягат в някаква степен достойнството и достолепието на военните специалисти. И още едно негово предизвестие във времето на рационализация “Не бива да се опълчват типовете въоръжени сили, т.е. кой е по-голям и предпочитан. Не бива да се опълчват и другите обществени групи – военни и цивилни, когато става дума за пари за защита, опазване на здравето, обучение и други области от живота. ”
Когато одобри командването на Военновъздушни сили, си сложи три съществени цели: запазване на хората и привличане на нови, с цел да се обезпечи последователност на поколенията; завършване на плана за придобиване на нов вид военен аероплан и поддържане на наличната авиационна и обслужваща техника за гарантиране на безвредната им употреба. Поведението на своите подчинени той назовава почтено и отговорно. Защото летят 10 пъти по-малко от стандартите на НАТО и отново извършват дилемите си. Съдбата му отреди на 1 октомври той да отвори офертите за новите изтребители. Оная орис, която отхвърли тази чест най-малко на 4-5 командири на Военновъздушни сили преди него. Тя стовари на плещите му, обаче и отговорността да бъде част от вземането на решението за бъдещето на родната авиация. Не е малко. Трябва да оправдае очакванията на военни водачи, инженери и техници. Освен това, диалозите му с политиците би трябвало да бъдат в интерес само на авиацията. Само по този начин, както е казвал и той, ще се запазят мотивацията и желанието на квалифицираните авиационни експерти да продължат да служат в редовете на Военновъздушните сили.
Темата за хоризонта в мисленето, също го занимава. Ще купим самолети за 6-7 години или малко повече, а след това? Трябват ни хора. Ето за какво продължава битката на своите прародители генералите Константин Попов и Румен Радев за възстановяне на независимо Висше военновъздушно учебно заведение. Аргументите му дадоха съображение на министъра на защитата Красимир Каракачанов да съобщи, че по този въпрос има политически консенсус. Пътят към тази цел се оказа много бодлив. Засега ген. Стойков върви по него. Има симпатизанти и съидейници. Остава да забележим по какъв начин стои тематиката за хоризонта в мисленето на тези, които ще имат последната дума.
Няма да чуете командирът на Военновъздушни сили да надува фанфари за хубаво или за неприятно. Така е организиран. Може би това е и част от дипломата в него. Сигурното е обаче, че мъчно бихте го отказали от желанията му.
Първи в Европа
Преди 106 години, на 16 октомври 1912 година водачът поручик Радул Милков и наблюдаващият поручик Продан Таракчиев със своя аероплан „ Албатрос ” извършват разследващ полет над Одринската цитадела и съумяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач. Това е бойното кръщение на младата тогава българска военна авиация. Преди 106 години е осъществен първият военен полет в историята освен на нашата, само че и на Европейската авиация. 16 октомври е датата, призната за формален празник на Военновъздушните сили на Република България.
За него
Професионалист и родолюбец
С ген. Цанко Стойков сме минали дружно целия път в изтребителната авиация, той е извънреден експерт, със здрав морал и същински родолюбец. Радвам се, че ген. Стойков е отпред на Военновъздушни сили и му поисквам триумф. Уверен съм, че прави и ще продължава да прави всичко, което зависи от него за укрепването на Военновъздушните ни сили.
Ген. Румен Радев, боен водач, президент на Р. България и висш главнокомандващ Въоръжените сили
Колегите му имат вяра
Радвам се, че генерал-майор Стойков построи мощен екип и работи за стабилизирането и развиването на Военновъздушни сили. Той има солидно обучение и е отличен водач и квалифициран пълководец. Притежава забележителни качества за работа с хората. Успява да реализира задачите си с безапелационни причини. Не съм го виждал да подхожда неопитен към осъществяването на дадена задача. Най-важното е, че подчинените му имат вяра.
Ген. Константин Попов, боен водач, депутат, ръководител на Комисията по защита
Това не е лимитът на развиването му
Познавам го от лейтенант, когато стана пълководец на 2-а изтребителна ескадрила в авиобаза “Граф Игнатиево ”. С прелестни усещания съм от него. Дисциплиниран, изпълнителен, спокоен и балансиран. Отличен водач е. Има доста добродетели. Удоволствие е да се лети с него на един аероплан. Всеки миг можеш да го потърсиш и да срещнеш схващане. Радвам се, че оглави Военновъздушни сили. Това, обаче не е лимита на развиването му.
Ген. Симеон Симеонов, боен водач, депутат
Тръгнал от авиационен град, минал през Висшето военновъздушно учебно заведение “Георги Бенковски ” в Долна Митрополия, през днешния ден е на извънредно виновна позиция. На него се падна освен да командва въздушната защита на страната, само че и да взема съдбоносни решения за превъоръжаване на бойната ни авиация. Въпросът не е “Ще успее ли? ”. По-скоро за ген. Стойков споделят “Длъжен е да успее ”, с цел да сме спокойни за родното небе.
Основания за оптимизъм има. Първо и най-много, тъй като изтребителната авиация е живота на ген. Стойков. Много преди да ес качи на самолета. По-старите летци имат отлични мемоари за татко му подполковник Иван Стойков, като пълководец на ескадрила и контрольор по техника на пилотирането в 21-и унищожителен авиополк в Узунджово. Превъзходен водач на МиГ-15 и МиГ-17, човек и възпитател, споделят те.
Първите си офицерски крачки ген. Стойков прави в авиобаза “Граф Игнатиево ”. И по този начин за 17 години заема 11 длъжности от младши водач до пълководец на авиобазата. Плюс три години образование в влиятелните Военна академия “Георги С. Раковски ” в София и Военновъздушен лицей “Максуел ” в Съединени американски щати. С над 1500 пролетени часа на L-29, L-39, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ- 29. Няма по какъв начин другояче да носи високото професионално звание “Летец-пилот ” първи клас.
С този актив преди две години пое командването на Военновъздушни сили. И с още нещо, което напълно не е без значение – с дипломатическия си опит, като аташе по защитата на България в Съединени американски щати. Оказва се, че това е доста належащо, когато би трябвало да пази цели и тези и да се пази от удари. Не единствено себе си, само че и своите подчинени. Негово е предизвестието, че дебатът към избора на нов военен аероплан не трябва да се политизира. Опитите в това отношение, счита той, дават опция на неподготвени хора да поставят етикети и да засягат в някаква степен достойнството и достолепието на военните специалисти. И още едно негово предизвестие във времето на рационализация “Не бива да се опълчват типовете въоръжени сили, т.е. кой е по-голям и предпочитан. Не бива да се опълчват и другите обществени групи – военни и цивилни, когато става дума за пари за защита, опазване на здравето, обучение и други области от живота. ”
Когато одобри командването на Военновъздушни сили, си сложи три съществени цели: запазване на хората и привличане на нови, с цел да се обезпечи последователност на поколенията; завършване на плана за придобиване на нов вид военен аероплан и поддържане на наличната авиационна и обслужваща техника за гарантиране на безвредната им употреба. Поведението на своите подчинени той назовава почтено и отговорно. Защото летят 10 пъти по-малко от стандартите на НАТО и отново извършват дилемите си. Съдбата му отреди на 1 октомври той да отвори офертите за новите изтребители. Оная орис, която отхвърли тази чест най-малко на 4-5 командири на Военновъздушни сили преди него. Тя стовари на плещите му, обаче и отговорността да бъде част от вземането на решението за бъдещето на родната авиация. Не е малко. Трябва да оправдае очакванията на военни водачи, инженери и техници. Освен това, диалозите му с политиците би трябвало да бъдат в интерес само на авиацията. Само по този начин, както е казвал и той, ще се запазят мотивацията и желанието на квалифицираните авиационни експерти да продължат да служат в редовете на Военновъздушните сили.
Темата за хоризонта в мисленето, също го занимава. Ще купим самолети за 6-7 години или малко повече, а след това? Трябват ни хора. Ето за какво продължава битката на своите прародители генералите Константин Попов и Румен Радев за възстановяне на независимо Висше военновъздушно учебно заведение. Аргументите му дадоха съображение на министъра на защитата Красимир Каракачанов да съобщи, че по този въпрос има политически консенсус. Пътят към тази цел се оказа много бодлив. Засега ген. Стойков върви по него. Има симпатизанти и съидейници. Остава да забележим по какъв начин стои тематиката за хоризонта в мисленето на тези, които ще имат последната дума.
Няма да чуете командирът на Военновъздушни сили да надува фанфари за хубаво или за неприятно. Така е организиран. Може би това е и част от дипломата в него. Сигурното е обаче, че мъчно бихте го отказали от желанията му.
Първи в Европа
Преди 106 години, на 16 октомври 1912 година водачът поручик Радул Милков и наблюдаващият поручик Продан Таракчиев със своя аероплан „ Албатрос ” извършват разследващ полет над Одринската цитадела и съумяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач. Това е бойното кръщение на младата тогава българска военна авиация. Преди 106 години е осъществен първият военен полет в историята освен на нашата, само че и на Европейската авиация. 16 октомври е датата, призната за формален празник на Военновъздушните сили на Република България.
За него
Професионалист и родолюбец
С ген. Цанко Стойков сме минали дружно целия път в изтребителната авиация, той е извънреден експерт, със здрав морал и същински родолюбец. Радвам се, че ген. Стойков е отпред на Военновъздушни сили и му поисквам триумф. Уверен съм, че прави и ще продължава да прави всичко, което зависи от него за укрепването на Военновъздушните ни сили.
Ген. Румен Радев, боен водач, президент на Р. България и висш главнокомандващ Въоръжените сили
Колегите му имат вяра
Радвам се, че генерал-майор Стойков построи мощен екип и работи за стабилизирането и развиването на Военновъздушни сили. Той има солидно обучение и е отличен водач и квалифициран пълководец. Притежава забележителни качества за работа с хората. Успява да реализира задачите си с безапелационни причини. Не съм го виждал да подхожда неопитен към осъществяването на дадена задача. Най-важното е, че подчинените му имат вяра.
Ген. Константин Попов, боен водач, депутат, ръководител на Комисията по защита
Това не е лимитът на развиването му
Познавам го от лейтенант, когато стана пълководец на 2-а изтребителна ескадрила в авиобаза “Граф Игнатиево ”. С прелестни усещания съм от него. Дисциплиниран, изпълнителен, спокоен и балансиран. Отличен водач е. Има доста добродетели. Удоволствие е да се лети с него на един аероплан. Всеки миг можеш да го потърсиш и да срещнеш схващане. Радвам се, че оглави Военновъздушни сили. Това, обаче не е лимита на развиването му.
Ген. Симеон Симеонов, боен водач, депутат
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ