Не са много хората, които казват, че са сбъднали мечтите

...
Не са много хората, които казват, че са сбъднали мечтите
Коментари Харесай

Боян Йорданов: Човешкият живот е много по-важен от спортната принадлежност

Не са доста хората, които споделят, че са сбъднали фантазиите си. Това, което ти се коства нереално, даже когато си по пожелаеш. Но някъде надълбоко в душата си знаеш, че ще направиш и невъзможното, с цел да го постигнеш. Така е с волейболния национал Боян Йорданов. В началото на века си пожелава да играе за гръцкия гранд Олимпиакос. Тогава звучи като приказка.

Споделя: " Бях новобранец в Левски. През 2001-а се паднахме в група с Олимпиакос за Шампионската лига. Гостувахме в Атина. След мача се разхождахме из града и си пожелах един ден да облека екипа на този тим и да реализира триумфи в Гърция. За моя наслада това се сбъдна. ", описа неотдавна левичарят пред списание " СПРИНТ ".

През 2006 година поставя червено-бялата фланелка. Заминава за Атина с репертоар от две думи на гръцки.

" Знаех единствено калимера (добър ден) и калиспера (добър вечер), само че в действителност нямаше езикова преграда. В началото говорех британски и последователно научих гръцки. Най-хубавите години в моята кариера са в Олимпиакос. С този тим съм спечелил всичко. Организацията е на равнище, което се приближава до елитните футболни тимове. Има доста огромно почитание към мен от почитателите и ръковдоството и това в никакъв случай няма да се промени. Преживяли сме ужасно доста дружно. "



Въпреки голямата обич към Олимпиакос, през 2010 година мина в кръвния зложелател Панатинайкос. Две години по-късно сърцето му още веднъж в на мястото си - в зала " Мелина Меркури " в Пирея.

След толкоз доста сезони в Гърция в този момент Боян Йорданов описа забавни обстоятелства за напрежението по трибуните, " разпоредбите " в Южната ни съседка и огромните звезди в спорта там.


" Положението с почитателите на Олимпиакос и Панатинайкос в последните години стана още по-сериозно. Стигна се до убийството на един от последователите на ПАО на женски волейболен мач. На това дерби към този момент няма гостуваща агитка, с цел да се избегнат изключителни обстановки. Един човешки живот коства доста повече от една спортна принадлежност.

Не мисля, че разликата сред почитателите на Левски и ЦСКА в България и тези на грандовете в Гърция е огромна. Агитките, които вървят на баскетбол и волейбол, са футболните. В Гърция обаче нещата са много по-организирани. Фенклубовете са на високо равнище. На дерби Олимпиакос - Панатинайкос постоянно най-малко 3-4 рейса служители на реда са пазили тима. Преди такива срещи се върви проведено с рейс. Ние, волейболистите, си имаме мястона срещата, чака ни полицейски кордон и ни съпровожда до залата. "



В залите в Гърция обаче няма правила. И освен в залите.

" В залите в Гърция се пуши и това очевидно няма по какъв начин да бъде променено. Не си припомням някъде по света да се пуши в зала. Дори в Атина съм виждал човек да влиза в аптека със запалена цигара. Веднъж до момента в който пазарих в магазина мъж се разхождаше с количката и цигара в ръката. Това е неприемливо. ", споделя Супер Бобо.




Оказва се, че макар, че волейболистите са разпознаваеми лица в страната, те не са най-големите звезди.

" Ако би трябвало да лепнем на някого определението " звезда ", то несъмнено баскетболистите на Олимпиакос и Панатинайкос са огромните звезди на гръцкия спорт. ", споделя волейболистът на ПАО пред списание " СПРИНТ ".

Източник: sportal.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР