Николай Милчев: В провинцията най-добре се вижда как София изяжда България
Не са ми нужни никакви статистики, цифри, разбори и прогнози, с цел да усетя, че си отиваме. Изстива страната – гори отвред, а изстива. Има, несъмнено, има по курортите и във вилните зони къщи като прогимназии, прескачат се джипове и мерцедеси, свирят свирни и пушат барбекюта, само че Родината няма сили.
Винаги излиза наяве по кое време една нация е във напредък и по кое време клони към залез. Видиш ли село, цялостно с къщи за посетители, значи няма къде да си дойдем у нас. Къщите са за стопаните, не са за гостите. Това апропо.
Идете в центъра на някое още от малко малко непокътнато село и вижте кой седи на първия ред. Спомнете си (накарайте да ви разкажат) кои седяха на първия ред в миналото и кой седи в този момент. И не ми правете физиономии и муцки, не ми пробутвайте приказки за стратегии и планове – вижте единствено, че местата са разменени като че ли окончателно.
Ако по този начин продължава, България ще остане единствено топоним. Може отново да си има герб, знаме, Парламент и управници, дето все си дирят образованието и си мерят просветителните качества, само че ще е топоним. Защото България към този момент гледа кино лентата за себе си от задните редове.
В провинцията най-добре се вижда по какъв начин София изяжда България. Като черна дупка е нарочената ни за красива столица. Ако допреди години София може и да беше Ноев ковчег, в този момент към този момент се трансформира в черна дупка.
Не знам какви налози внася в националния бюджет столицата, не знам какви пари дава за провинцията, само че от това провинцията не помръдва и не излиза от будната си кома.
София и България живеят в две Българии – едната с пудра и грим, другата – с тиня под ноктите и небръсната.
За да оцелее страната, с цел да се появи и друга, нова гравитация, нова цел и вяра, София не трябва да е столица повече. Рано или късно България би трябвало да построи нова столица – като равновесие, като баланс, като опция.
И тъй като това надали в миналото ще стане, мисля да отида на Вита за риба и по пътя да погледам чаплите и щъркелите.
Николай Милчев
Винаги излиза наяве по кое време една нация е във напредък и по кое време клони към залез. Видиш ли село, цялостно с къщи за посетители, значи няма къде да си дойдем у нас. Къщите са за стопаните, не са за гостите. Това апропо.
Идете в центъра на някое още от малко малко непокътнато село и вижте кой седи на първия ред. Спомнете си (накарайте да ви разкажат) кои седяха на първия ред в миналото и кой седи в този момент. И не ми правете физиономии и муцки, не ми пробутвайте приказки за стратегии и планове – вижте единствено, че местата са разменени като че ли окончателно.
Ако по този начин продължава, България ще остане единствено топоним. Може отново да си има герб, знаме, Парламент и управници, дето все си дирят образованието и си мерят просветителните качества, само че ще е топоним. Защото България към този момент гледа кино лентата за себе си от задните редове.
В провинцията най-добре се вижда по какъв начин София изяжда България. Като черна дупка е нарочената ни за красива столица. Ако допреди години София може и да беше Ноев ковчег, в този момент към този момент се трансформира в черна дупка.
Не знам какви налози внася в националния бюджет столицата, не знам какви пари дава за провинцията, само че от това провинцията не помръдва и не излиза от будната си кома.
София и България живеят в две Българии – едната с пудра и грим, другата – с тиня под ноктите и небръсната.
За да оцелее страната, с цел да се появи и друга, нова гравитация, нова цел и вяра, София не трябва да е столица повече. Рано или късно България би трябвало да построи нова столица – като равновесие, като баланс, като опция.
И тъй като това надали в миналото ще стане, мисля да отида на Вита за риба и по пътя да погледам чаплите и щъркелите.
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ