Кои работници и служители имат право на допълнителен платен годишен отпуск?
Не са малко специалностите, при които се поставят повече от закононо избраните 20 дни заплатен годишен отпуск. Съгласно член 156 от Кодекса на труда служащият или служителят има право на спомагателен заплатен годишен отпуск:
– За работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения - не по-малко от 5 работни дни;
– За работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
Видовете специалности, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск, се дефинират с разпоредба на Министерския съвет (ал. 2 на член 156 от КТ).
На съображение член 156, алинея 2 от КТ е издадена Наредбата за установяване на типовете работи /тук/, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 2005 г.). С наредбата се дефинират типовете работи, осъществявани при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск като спомагателна мярка за предварителна защита на здравните опасности за служащите и чиновниците, изясняват експартите от МТСП, представени от " Фокус ".
В член 2 от наредбата, т. 1-41 в обстоен лист са избрани типовете работи, при които може да се употребява това право. Съгласно член 4 от наредбата право на спомагателен заплатен годишен отпуск имат служащи и чиновници, които правят избраните в член 2 работи не по-малко от половината от откритата с Кодекса на труданормална дълготрайност на работното време, като се изключи служащите и чиновниците, които правят работи в среда на йонизиращи лъчения. Размерът на спомагателния заплатен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при изискване че служащият или служителят е работил при тези условия в границите на една календарна година. Когато служащият или служителят работи по-малко от този период размерът на спомагателния заплатен годишен отпуск се дефинира съразмерно на отработеното време.
Право на спомагателен заплатен годишен отпуск имат и служащи и чиновници с цялостна загуба на зрение или с цялостна загуба на слух без значение от типа работа (чл. 3).
Работниците и чиновниците, които имат право на спомагателния заплатен годишен отпуск по наредбата, се дефинират с писмена заповед на работодателя след предварителни съвещания с представителите на синдикалните организации и с представителите на служащите и чиновниците по член 7, алинея 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в сходство с оценката на риска (чл. 4, алинея 4). Наредбата планува опция в групов трудов контракт, както и сред страните по трудовото правно отношение да бъдат договаряни по-големи размери на спомагателния заплатен годишен отпуск (чл. 4, алинея 5).
– За работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения - не по-малко от 5 работни дни;
– За работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
Видовете специалности, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск, се дефинират с разпоредба на Министерския съвет (ал. 2 на член 156 от КТ).
На съображение член 156, алинея 2 от КТ е издадена Наредбата за установяване на типовете работи /тук/, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 2005 г.). С наредбата се дефинират типовете работи, осъществявани при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения, за които се открива спомагателен заплатен годишен отпуск като спомагателна мярка за предварителна защита на здравните опасности за служащите и чиновниците, изясняват експартите от МТСП, представени от " Фокус ".
В член 2 от наредбата, т. 1-41 в обстоен лист са избрани типовете работи, при които може да се употребява това право. Съгласно член 4 от наредбата право на спомагателен заплатен годишен отпуск имат служащи и чиновници, които правят избраните в член 2 работи не по-малко от половината от откритата с Кодекса на труданормална дълготрайност на работното време, като се изключи служащите и чиновниците, които правят работи в среда на йонизиращи лъчения. Размерът на спомагателния заплатен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при изискване че служащият или служителят е работил при тези условия в границите на една календарна година. Когато служащият или служителят работи по-малко от този период размерът на спомагателния заплатен годишен отпуск се дефинира съразмерно на отработеното време.
Право на спомагателен заплатен годишен отпуск имат и служащи и чиновници с цялостна загуба на зрение или с цялостна загуба на слух без значение от типа работа (чл. 3).
Работниците и чиновниците, които имат право на спомагателния заплатен годишен отпуск по наредбата, се дефинират с писмена заповед на работодателя след предварителни съвещания с представителите на синдикалните организации и с представителите на служащите и чиновниците по член 7, алинея 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в сходство с оценката на риска (чл. 4, алинея 4). Наредбата планува опция в групов трудов контракт, както и сред страните по трудовото правно отношение да бъдат договаряни по-големи размери на спомагателния заплатен годишен отпуск (чл. 4, алинея 5).
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ