Репресивен пудел, мутирал до скъп институционален помияр
Не са минали и две години от следващото прекрояване на антикорупционното законодателство и ето, че в настоящото Народно заседание се чуват гласове за закриване на следващата антикорупционна комисия. Комисията хубаво ще я закрием, само че какво ще вършим с пълномощията ѝ?
Да напомним в резюме на изтощения от правосъдни промени и антикорупционни хубавини четец въпреки всичко какви са те:
Комисията за противопоставяне на корупцията:
ревизира декларациите за несъответственост, имущество и спор на ползи на лицата, заемащи висши обществени длъжности; прави аналитична и превантивна дейност;извършва оперативно-издирвателна активност при признаци за осъществено закононарушение.
Комисия за лишаване на нелегално добито имущество:
ревизира и разкрива всяко имущество, за придобиването на което не е открит легален източник;отнема подобен вид имущество.
От предприсъединителните за участие в Европейски Съюз години тематиката за битката с корупцията е съпътстваща всяка власт, нещо като наложителен детайл от конспекта за ръководство. И естествено, това постанова ответни дейности, най-често изразяващи се в законотворчество.
Така за 20 години се смениха няколко конфискационни и антикорупционни закона и голям брой ведомства, служби и всевъзможни службогонци около тях. Винаги медийно апетитна е била тематиката кой ще избира управителното тяло на всички тези институции, въпреки че надалеч по-важни са били пълномощията, гаранциите за самостоятелност на оперативните чиновници и гаранциите за отбрана на проверяваните лица.
Накратко – у нас тези гаранции не сработват, а органите се трансформират в политически репресивни пудели в ръцете на политическото статукво и незабавно мутират до доста скъпи институционални помияри. Ако търсим историческа и правна безупречност на станалото (и към този момент забравено) през последните две години – новото в пълномощията на КПК бе да прави това, което Министерство на вътрешните работи и прокуратурата (въоръжена и със следствие) отдавна не вършат – да проверява и събира доказателства против лица от висшите етажи на властта.
А откакто от събраното от КПК е ясно, че иде тирада за закононарушение и прокуратурата замотае обвиняването или напряко откаже да преследва някого, КПК да нападна отхвърли пред съда, по този начин да стане ясно какъв брой изпразнена от наличие е българската прокуратура, и оттова да се търси някаква отговорност от управлението ѝ.
Така точно се появи и механизмът за следствие на основния прокурор. Към него през 2022 година вървеше и концепция за прекрояване на квотите в съдийската и прокурорската гилдия на правосъдния съвет. Това беше концепцията, политиката след това разори концепцията, а политиците на статуквото подмениха изцяло и приложението на закона, пълнейки КПК с послушни и добре възнаградени ченгета, закоравели в замитането на каквото е нужно. Ала рядко историческата акуратност и памет са водили до историческа правдивост.
Оттук накъде ли
У нас може би е пристигнал моментът правото да произтича от личния ни политически и исторически опит. И тогава можем да приемем, че е пристигнал краят на квазиправните антикорупционни принадлежности до момента в който нямаме институционално и политическо съзряване (поне на конфискационните такива, нестъпващи на влезнала в действие неоправдателна присъда).
В противоположен случай просто ще плащаме на някой да разсипва всеки инакомислещ, житейски и стопански. Но да не се радват тези, които са за одобряването на " българските правни обичаи ". Времето на привнесеното извън право като да е отминало, само че съгласно мен е пристигнало времето на тоталното занемаряване на българските правни обичаи и на повсеместен импорт на правни модели без нулева акомодация от гения на българската правна мисъл изключително в общественото право, по-широко видяно, от което е и наказателното.
И в случай че времето на революциите е отминало, то времето на съпротивата против всеки произвол този път съгласно мен ще е от българския бизнес (този бизнес, който не стъпва на превзет с куфарчета и служби капитал). Нека си напомним единствено, че и Великата харта на свободите (1215 г.) и Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати (1776 г.) са отговор на насилственото налагане на посягане върху собствеността. Във втория случай Британската империя би трябвало да финансира загубите от Седемгодишната война и разхищенията от неприятното ръководство както на Острова, по този начин и в колониите.
В България държавният дълг пораства, а това значи, че любовта към ниските налози ще понижава. Като прибавим към тях и случайната принуда се обрисуват забавни времена. Нека си напомним и различен исторически факт – в Декларацията за правата на щата Мериленд (1776 г.) е записано, че доктрината за неоказване на опозиция на насилствената власт е губителна. Това сякаш осъзнава капиталът у нас, по мъчителен метод.
Какво да се прави
Всичко станало ни връща към изоставеното добре познато – без прекрояването на правосъдната власт няма да стане. Пет от шест опита са отчасти несполучливи, освен това за 22 години. Всичко е поправимо, стига да е осъзнато. Дори най-старата народна власт, в модерния смисъл на думата, поправя своите Статии на Конфедерацията в последвалата Конституция на Съединени американски щати. При това са им били нужни 10 години в тези времена.
А след това следват и голям брой ремонти на самата им Конституция. В Европа Австрия е първенецът по конституционни промени. У нас по-важни са правните обичаи, водещи до социална беззащитност. И нацията да погине - Конституцията ще остане. С нея и непоправимата политическа каста. Наесен всичко ще се открива и закрива, с цел да се замотава добре известното.
Дотогава можем да си припомняме нещо на Т. Джеферсън от неговите бележките за щата Вирджиния:
" Избирателен абсолютизъм не беше ръководството, за което се борихме; а такова, което освен би трябвало да се основава на свободни правила, само че и в което пълномощията на ръководството би трябвало да бъдат разграничени и уравновесени сред няколко магистратури, тъй че никой да не може да прекрачи законовите си граници, без да бъде дейно следен и въздържан от другите. Сто седемдесет и трима деспоти сигурно биха били също толкоз потискащи, колкото и един ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Да напомним в резюме на изтощения от правосъдни промени и антикорупционни хубавини четец въпреки всичко какви са те:
Комисията за противопоставяне на корупцията:
ревизира декларациите за несъответственост, имущество и спор на ползи на лицата, заемащи висши обществени длъжности; прави аналитична и превантивна дейност;извършва оперативно-издирвателна активност при признаци за осъществено закононарушение.
Комисия за лишаване на нелегално добито имущество:
ревизира и разкрива всяко имущество, за придобиването на което не е открит легален източник;отнема подобен вид имущество.
От предприсъединителните за участие в Европейски Съюз години тематиката за битката с корупцията е съпътстваща всяка власт, нещо като наложителен детайл от конспекта за ръководство. И естествено, това постанова ответни дейности, най-често изразяващи се в законотворчество.
Така за 20 години се смениха няколко конфискационни и антикорупционни закона и голям брой ведомства, служби и всевъзможни службогонци около тях. Винаги медийно апетитна е била тематиката кой ще избира управителното тяло на всички тези институции, въпреки че надалеч по-важни са били пълномощията, гаранциите за самостоятелност на оперативните чиновници и гаранциите за отбрана на проверяваните лица.
Накратко – у нас тези гаранции не сработват, а органите се трансформират в политически репресивни пудели в ръцете на политическото статукво и незабавно мутират до доста скъпи институционални помияри. Ако търсим историческа и правна безупречност на станалото (и към този момент забравено) през последните две години – новото в пълномощията на КПК бе да прави това, което Министерство на вътрешните работи и прокуратурата (въоръжена и със следствие) отдавна не вършат – да проверява и събира доказателства против лица от висшите етажи на властта.
А откакто от събраното от КПК е ясно, че иде тирада за закононарушение и прокуратурата замотае обвиняването или напряко откаже да преследва някого, КПК да нападна отхвърли пред съда, по този начин да стане ясно какъв брой изпразнена от наличие е българската прокуратура, и оттова да се търси някаква отговорност от управлението ѝ.
Така точно се появи и механизмът за следствие на основния прокурор. Към него през 2022 година вървеше и концепция за прекрояване на квотите в съдийската и прокурорската гилдия на правосъдния съвет. Това беше концепцията, политиката след това разори концепцията, а политиците на статуквото подмениха изцяло и приложението на закона, пълнейки КПК с послушни и добре възнаградени ченгета, закоравели в замитането на каквото е нужно. Ала рядко историческата акуратност и памет са водили до историческа правдивост.
Оттук накъде ли
У нас може би е пристигнал моментът правото да произтича от личния ни политически и исторически опит. И тогава можем да приемем, че е пристигнал краят на квазиправните антикорупционни принадлежности до момента в който нямаме институционално и политическо съзряване (поне на конфискационните такива, нестъпващи на влезнала в действие неоправдателна присъда).
В противоположен случай просто ще плащаме на някой да разсипва всеки инакомислещ, житейски и стопански. Но да не се радват тези, които са за одобряването на " българските правни обичаи ". Времето на привнесеното извън право като да е отминало, само че съгласно мен е пристигнало времето на тоталното занемаряване на българските правни обичаи и на повсеместен импорт на правни модели без нулева акомодация от гения на българската правна мисъл изключително в общественото право, по-широко видяно, от което е и наказателното.
И в случай че времето на революциите е отминало, то времето на съпротивата против всеки произвол този път съгласно мен ще е от българския бизнес (този бизнес, който не стъпва на превзет с куфарчета и служби капитал). Нека си напомним единствено, че и Великата харта на свободите (1215 г.) и Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати (1776 г.) са отговор на насилственото налагане на посягане върху собствеността. Във втория случай Британската империя би трябвало да финансира загубите от Седемгодишната война и разхищенията от неприятното ръководство както на Острова, по този начин и в колониите.
В България държавният дълг пораства, а това значи, че любовта към ниските налози ще понижава. Като прибавим към тях и случайната принуда се обрисуват забавни времена. Нека си напомним и различен исторически факт – в Декларацията за правата на щата Мериленд (1776 г.) е записано, че доктрината за неоказване на опозиция на насилствената власт е губителна. Това сякаш осъзнава капиталът у нас, по мъчителен метод.
Какво да се прави
Всичко станало ни връща към изоставеното добре познато – без прекрояването на правосъдната власт няма да стане. Пет от шест опита са отчасти несполучливи, освен това за 22 години. Всичко е поправимо, стига да е осъзнато. Дори най-старата народна власт, в модерния смисъл на думата, поправя своите Статии на Конфедерацията в последвалата Конституция на Съединени американски щати. При това са им били нужни 10 години в тези времена.
А след това следват и голям брой ремонти на самата им Конституция. В Европа Австрия е първенецът по конституционни промени. У нас по-важни са правните обичаи, водещи до социална беззащитност. И нацията да погине - Конституцията ще остане. С нея и непоправимата политическа каста. Наесен всичко ще се открива и закрива, с цел да се замотава добре известното.
Дотогава можем да си припомняме нещо на Т. Джеферсън от неговите бележките за щата Вирджиния:
" Избирателен абсолютизъм не беше ръководството, за което се борихме; а такова, което освен би трябвало да се основава на свободни правила, само че и в което пълномощията на ръководството би трябвало да бъдат разграничени и уравновесени сред няколко магистратури, тъй че никой да не може да прекрачи законовите си граници, без да бъде дейно следен и въздържан от другите. Сто седемдесет и трима деспоти сигурно биха били също толкоз потискащи, колкото и един ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ