Най-строго пазената държавна тайна остава неразгадана до днес
“Не разпитвайте – никой нищо няма да ви каже! Все отново става въпрос за секретна информация, отнасяща се до националната сигурност. " – Това споделят всички, когато човек ги попита какво има в подземния комплекс край ловешкото село Лесидрен,
станал прочут и като обект 17.
Тайнствената база разбуни духовете преди десетина дни. Там преди години е задържан ексвъншният министър на България Соломон Паси.
,,Разхождахме се с другари, попаднахме зад оградата и ни арестуваха. Хората с униформи се тормозиха повече от нас. Извикаха началника и той пристигна. Най-големият ми наследник, тогава 10-годишен, попита:,,Тате, в този момент ще ни разстрелят ли? ", разказа Паси.
Не ги разстреляли, несъмнено, даже им дали кола да се махнат час по-скоро оттова, написа " Родопи Инфо ".
" Не мога да злоупотребявам какво в действителност има там ", сподели още някогашният посланик №1. Той призна, че преди време е прибиран от милицията в граничните региони на Родопите, както и край охраняеми обекти в Люлин планина.
Бивши и сегашни чиновници в Лесидрен са подписали декларация за безмълвие с отминалост 10 година Дори и след приключването им те не престават да държат устата си затворена с елементарното пояснение: ,,Българи сме. Просто забравете. "
Тази загадъчност дава храна за какви ли не клюки и догатки. Жителите на селото също не са наясно какво се крие в горските глъбини, където е обектът.,,Преди години имаше бойци и знам, че там е цялостно с ракети. Май досиетата са крили за известно време, но не знаем какъв брой ", казва локалната жителка Снежана Пенева.
Съмненията за под земята град в пещера, в който има психотронни оръжия, се одобряват с подигравка от осведомени с военното дело. Внасят и конкретизиране, че базата край Лесидрен не е отделение, защото в нея няма бойци. Категорично отхвърлят в миналото да са били складирани ракети или пък да са защитавани досиета там. " Никога не е имало такива неща в обекта ", съобщи чудесно осведомен източник.
Секретното оборудване е ситуирано на към 3 км от Лесидрен. До него води асфалтиран път в окаяно положение. От вековната гора не е останало съвсем нищо – поголовна сеч е оголила баирите в близост. Изключено е цивилни лица да влязат в непрекъснато охраняваната територия.
Там се пропуща единствено микробус без отличителни знаци, с който идват на работа квалифицирани експерти.,,Желателно е да са механически грамотни " – е мъчно изпуснатата детайлност от някогашен офицер. Всяка заран возилото ги докарва от Ловеч, а вечер ги връща назад.
След знак " Задължително придвижване напряко " незабавно вдясно се появява преграда. Металната врата и къщичката за охранителя са зад нея. Куче посреща всеки с гневен лай. Незабавно се демонстрира и дежурният постови. " Снимките да се изтрият! Няма да вършиме сензации ", заплашително споделя той. Тонът му изключва всевъзможни опити за договаряния. Едва след тръгването ни, към този момент укротен, се връща към задължението си да пази секретната база от любопитни натрапници.
Местните описват, че подземният обект е издигнат в края на 70-те години по поръчка на страната. Специално проучени и подбрани хора са взели участие в построяването му. Предвид конфиденциалността те също са дали обет за безмълвие. " Обектът е вдигнат върху 5,000 дка, които са опасани с железна ограда. Слава Богу, най-малко там гората е съхранена ", изрича с горчива усмивка някогашният кмет на Лесидрен Въто Иванов.
Други детайлности обаче не знае. Твърди, че сигурно са излети тонове бетон, гарантиращи непоклатимост и отбрана на съхраняваната техника. Няколко етажа били подземен. " В това няма нищо сензационно. Нормално е всяка страна да разполага с подземни уреди. Дори африканските страни имат ", добавя боен деец. Обяснява, че при положение на бомбена офанзива това са най-сигурните убежища. По соцвреме комплекси подземен са изграждани в цялата страна. Да се приказва обаче за подземни градове е неуместно и смешно, съобщи някогашен партиен началник.
В Ловешко има обекти на много места, само че единствено няколко са настоящи. Други отдавна са оставени на капризите на времето – атмосферни и политически. Такъв е казусът с някогашния боен градеж в курортното троянско село Шипково. През 2010 година МО разгласи за обмен митичния обект, за който в годините на прехода се изписаха куп небивалици.
По план постройката е била замислена като профилакториум. В реалност обаче е трябвало да бъде команден пункт на Варшавския контракт при положение на боен спор. Предвидено било да приема гости от 1991 година, само че демократичните промени осуетили това желание.
Със сигурност в обект 17 са излети тонове бетон, твърди някогашният кмет на Лесидрен Въто Иванов. Хората в Шипково лелееха очаквания внушителната 7-етажна сграда с още 4 етажа подземен да бъде приватизирана от чужденци, които да я трансфорат в съвременен хотел. Като евентуални претенденти бяха спрягани арабски милионери и техни съветски събратя, които да доведат насам зажаднели за зеленина жители на пустинята или донбаски миньори.
И въпреки че за колосалният комплекс в местността Крушево, включващ 13 здания и аграрен парцел с повърхност 169,296 кв. м, бе избрана начална тръжна цена от 6,127 млн. лева, покупател не се откри. При посещаване на някогашния министър председател Бойко Борисов в Кувейт и Катар се разбра, че арабите се интересували от сходна инвестиция. Те търсели място, което да съчетава прелестна природа с минерални води, успокоение, чист въздух, зеленина. Цената за тях не би била проблем – тя е под 2 млн. лева, мощно редуцирана през годините.
Цяла седмица чиновници от дирекция " Инфраструктура на защитата " на МО издирваха в архивите някакви сведения за митичния обект 17. Накрая пресцентърът на ведомството изрично съобщи, че даже и да съществува подобен обект, армията няма никаква връзка с него. В Министерство на вътрешните работи обаче не бяха толкоз съответни. Високопоставен чиновник внимателно отклони питането, без да уточни някакъв претекст. Просто тематиката не му се стори забавна.
Тук му е мястото да напомним думите на ексвъншния министър Соломон Паси, попаднал инцидентно на обекта край Лесидрен преди десетина години. Когато се прибрал в София, той попитал сътрудници от вътрешното ведомство какво съставлява чудото, на което се бил натъкнал. Отговорили му – нищо изключително, документационен център.
Дали в действителност в гората край Лесидрен се съхраняват някакви архиви и какви тъкмо са те, даже и през днешния ден – 25 години след края на комунизма, загадката остава като строго защитавана държавна загадка.
станал прочут и като обект 17.
Тайнствената база разбуни духовете преди десетина дни. Там преди години е задържан ексвъншният министър на България Соломон Паси.
,,Разхождахме се с другари, попаднахме зад оградата и ни арестуваха. Хората с униформи се тормозиха повече от нас. Извикаха началника и той пристигна. Най-големият ми наследник, тогава 10-годишен, попита:,,Тате, в този момент ще ни разстрелят ли? ", разказа Паси.
Не ги разстреляли, несъмнено, даже им дали кола да се махнат час по-скоро оттова, написа " Родопи Инфо ".
" Не мога да злоупотребявам какво в действителност има там ", сподели още някогашният посланик №1. Той призна, че преди време е прибиран от милицията в граничните региони на Родопите, както и край охраняеми обекти в Люлин планина.
Бивши и сегашни чиновници в Лесидрен са подписали декларация за безмълвие с отминалост 10 година Дори и след приключването им те не престават да държат устата си затворена с елементарното пояснение: ,,Българи сме. Просто забравете. "
Тази загадъчност дава храна за какви ли не клюки и догатки. Жителите на селото също не са наясно какво се крие в горските глъбини, където е обектът.,,Преди години имаше бойци и знам, че там е цялостно с ракети. Май досиетата са крили за известно време, но не знаем какъв брой ", казва локалната жителка Снежана Пенева.
Съмненията за под земята град в пещера, в който има психотронни оръжия, се одобряват с подигравка от осведомени с военното дело. Внасят и конкретизиране, че базата край Лесидрен не е отделение, защото в нея няма бойци. Категорично отхвърлят в миналото да са били складирани ракети или пък да са защитавани досиета там. " Никога не е имало такива неща в обекта ", съобщи чудесно осведомен източник.
Секретното оборудване е ситуирано на към 3 км от Лесидрен. До него води асфалтиран път в окаяно положение. От вековната гора не е останало съвсем нищо – поголовна сеч е оголила баирите в близост. Изключено е цивилни лица да влязат в непрекъснато охраняваната територия.
Там се пропуща единствено микробус без отличителни знаци, с който идват на работа квалифицирани експерти.,,Желателно е да са механически грамотни " – е мъчно изпуснатата детайлност от някогашен офицер. Всяка заран возилото ги докарва от Ловеч, а вечер ги връща назад.
След знак " Задължително придвижване напряко " незабавно вдясно се появява преграда. Металната врата и къщичката за охранителя са зад нея. Куче посреща всеки с гневен лай. Незабавно се демонстрира и дежурният постови. " Снимките да се изтрият! Няма да вършиме сензации ", заплашително споделя той. Тонът му изключва всевъзможни опити за договаряния. Едва след тръгването ни, към този момент укротен, се връща към задължението си да пази секретната база от любопитни натрапници.
Местните описват, че подземният обект е издигнат в края на 70-те години по поръчка на страната. Специално проучени и подбрани хора са взели участие в построяването му. Предвид конфиденциалността те също са дали обет за безмълвие. " Обектът е вдигнат върху 5,000 дка, които са опасани с железна ограда. Слава Богу, най-малко там гората е съхранена ", изрича с горчива усмивка някогашният кмет на Лесидрен Въто Иванов.
Други детайлности обаче не знае. Твърди, че сигурно са излети тонове бетон, гарантиращи непоклатимост и отбрана на съхраняваната техника. Няколко етажа били подземен. " В това няма нищо сензационно. Нормално е всяка страна да разполага с подземни уреди. Дори африканските страни имат ", добавя боен деец. Обяснява, че при положение на бомбена офанзива това са най-сигурните убежища. По соцвреме комплекси подземен са изграждани в цялата страна. Да се приказва обаче за подземни градове е неуместно и смешно, съобщи някогашен партиен началник.
В Ловешко има обекти на много места, само че единствено няколко са настоящи. Други отдавна са оставени на капризите на времето – атмосферни и политически. Такъв е казусът с някогашния боен градеж в курортното троянско село Шипково. През 2010 година МО разгласи за обмен митичния обект, за който в годините на прехода се изписаха куп небивалици.
По план постройката е била замислена като профилакториум. В реалност обаче е трябвало да бъде команден пункт на Варшавския контракт при положение на боен спор. Предвидено било да приема гости от 1991 година, само че демократичните промени осуетили това желание.
Със сигурност в обект 17 са излети тонове бетон, твърди някогашният кмет на Лесидрен Въто Иванов. Хората в Шипково лелееха очаквания внушителната 7-етажна сграда с още 4 етажа подземен да бъде приватизирана от чужденци, които да я трансфорат в съвременен хотел. Като евентуални претенденти бяха спрягани арабски милионери и техни съветски събратя, които да доведат насам зажаднели за зеленина жители на пустинята или донбаски миньори.
И въпреки че за колосалният комплекс в местността Крушево, включващ 13 здания и аграрен парцел с повърхност 169,296 кв. м, бе избрана начална тръжна цена от 6,127 млн. лева, покупател не се откри. При посещаване на някогашния министър председател Бойко Борисов в Кувейт и Катар се разбра, че арабите се интересували от сходна инвестиция. Те търсели място, което да съчетава прелестна природа с минерални води, успокоение, чист въздух, зеленина. Цената за тях не би била проблем – тя е под 2 млн. лева, мощно редуцирана през годините.
Цяла седмица чиновници от дирекция " Инфраструктура на защитата " на МО издирваха в архивите някакви сведения за митичния обект 17. Накрая пресцентърът на ведомството изрично съобщи, че даже и да съществува подобен обект, армията няма никаква връзка с него. В Министерство на вътрешните работи обаче не бяха толкоз съответни. Високопоставен чиновник внимателно отклони питането, без да уточни някакъв претекст. Просто тематиката не му се стори забавна.
Тук му е мястото да напомним думите на ексвъншния министър Соломон Паси, попаднал инцидентно на обекта край Лесидрен преди десетина години. Когато се прибрал в София, той попитал сътрудници от вътрешното ведомство какво съставлява чудото, на което се бил натъкнал. Отговорили му – нищо изключително, документационен център.
Дали в действителност в гората край Лесидрен се съхраняват някакви архиви и какви тъкмо са те, даже и през днешния ден – 25 години след края на комунизма, загадката остава като строго защитавана държавна загадка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ