Бивша монахиня: `Аз бях идеалната жертва`
" Не разбрах по какъв начин се стигна до такава степен. Бях се трансформирала в идеалната жертва за един духовник ", споделя за Дъждовни води някогашна монахиня, жертва на обезчестяване. Папа Франциск призна, че църквата има проблем със половите похищения.
Папа Франциск призна за първи път, че Католическата черква има проблем със половите похищения и изнасилвания на монахини. Преди това се бяха натрупали много обвинявания против висши духовници, в това число и от Ватикана: наскоро австрийският преподобен Херман Гайслер освободи мястото си в Конгрегацията по въпросите на вероучението. Той е упрекнат в полов тормоз над някогашната немската монахиня Дорис Вагнер, която - към този момент под новото си име Дорис Райзингер - даде изявление за Дъждовни води.
Дъждовни води: Госпожо Райзингер, какво си помислихте на първо време, когато разбрахте какво е споделил папата?
Дорис Райзингер: " Не можех да допускам, че той в миналото ще признае сходно нещо, или че въобще някой от църквата ще признае за съществуването на такива случаи. В същото време си зададох въпроса за какво той прави това, без да е показал проект, без да каже нито дума за това по какъв начин се е отнасял до момента към тематиката и какво счита да предприеме в този момент Ватиканът. "
А Вие какво очаквате да направи папата?
Очаквам да каже също какъв брой необятно публикувани са тези случаи. Защото той се опита да омаловажи казуса, заявявайки, че половите похищения против монахини били по-често срещано събитие в някои избрани религиозни общности и в няколко страни. Питам се какви доказателства има той за тези свои изказвания. Доколкото знам, единственото до момента изследване по тематиката е извършено през 1990-те години в Съединени американски щати, посочило, че 30 % от всички монахини в манастирите са били обект на полов тормоз. Не знам от кое място той черпи информация, че в другите страни това е по-различно. Точно противоположното даже - монахинята Маура О`Донохю е разкрила такива случаи в 23 страни по света - от Бразилия до Ирландия, в Италия и в Афика, и от Съединени американски щати до Филипините.
Очаквам тематиката да бъде по-щателно проучена - от самостоятелни специалисти. Особено що се отнася до случаите, за които знаят във Ватикана. Разследването би трябвало да бъде извършено транспарантно, а причинителите да бъдат осъдени. Но най-много чакам жертвите да бъдат обезщетени. Има монахини, които са били полово насилвани в манастирите, и които са били инфектирани със СПИН. Има сестри, които биват изхвърляни от манастирите поради това. Има забременели монахини, които остават на улицата дружно с децата си, както и такива, които са били принуждавани да помятат. Даже има случаи на умряли дами след насилствен, непрофесионално осъществен аборт. На фона на всичко това чакам тези дами да бъдат обезщетени, а всички сходни случаи да бъдат разследвани подробно и от самостоятелен орган.
Още като абитуриентка сте постъпила в католически медал, където неведнъж сте била изнасилвана от един духовник, а различен също ви е посягал. По този мотив пишете, че сте била " идеалната жертва ". Какво имате поради?
По това време бях религиозна млада жена, вярваща в идеалите. Постъпих в църквата на 19-годишна възраст и имах вяра в призванието си, имах вяра също, че с безкористност и всеотдайност човек може да напредне в духовния живот - в това число и като прави неща, които не схваща незабавно за какво се постанова да ги прави. Изобщо не разбрах по какъв начин се стигна до такава степен, че внезапно към този момент не можех да споделям " желая " или " не желая " - бях се трансформирала в идеалната жертва за един духовник, който беше решил да се възползва от системата и да протяга ръка на дами, служещи в нея. И това се отнася до доста други представителки на религиозни ордени.
Как се освободихте от тази хватка?
Пътят беше дълъг. Спаси ми живота това, че там имаше човек, с който можех да беседвам за казуса. Той ми сподели, че случилото се с мен е доста неприятно, че това е неприемливо и че може да се направи нещо, да вземем за пример да подам тъжба против причинителя. Имах шанса да съм следвала, което ми даваше известна самостоятелност в интелектуално отношение. Получавах също и стипендия, което пък ме правеше финансово самостоятелна. Така съумях да напусна ордена.
Религиозният обет и послушанието в Католическата черква - не предизвикват ли те случаите на полов тормоз?
Не, нямам доверие. Мисля, че животът в религиозната общественост може да бъде по този начин проведен, че нейните членове да могат да се усещат независими и вътрешно свободни. За страдание това се следи прекомерно рядко в църквата. Да не приказваме за мощните обичаи, които изискват послушание и лимитират, поставят юзди на хората. Но не считам, че това е неизбежно.
Дорис Райзингер е родена през 1983 година в Германия, на 19-годишна възраст постъпва в Католическата черква, която напуща през 2011, откакто е станала свидетелка на разнообразни по тип и мащаби похищения и тормоз, спиритуални операции и даже изнасилвания - от един духовник. През 2014 тя приключва теология и издава книга, в която споделя какво е претърпяла в църквата. Райзингер е омъжена, има едно дете.
Папа Франциск призна за първи път, че Католическата черква има проблем със половите похищения и изнасилвания на монахини. Преди това се бяха натрупали много обвинявания против висши духовници, в това число и от Ватикана: наскоро австрийският преподобен Херман Гайслер освободи мястото си в Конгрегацията по въпросите на вероучението. Той е упрекнат в полов тормоз над някогашната немската монахиня Дорис Вагнер, която - към този момент под новото си име Дорис Райзингер - даде изявление за Дъждовни води.
Дъждовни води: Госпожо Райзингер, какво си помислихте на първо време, когато разбрахте какво е споделил папата?
Дорис Райзингер: " Не можех да допускам, че той в миналото ще признае сходно нещо, или че въобще някой от църквата ще признае за съществуването на такива случаи. В същото време си зададох въпроса за какво той прави това, без да е показал проект, без да каже нито дума за това по какъв начин се е отнасял до момента към тематиката и какво счита да предприеме в този момент Ватиканът. "
А Вие какво очаквате да направи папата?
Очаквам да каже също какъв брой необятно публикувани са тези случаи. Защото той се опита да омаловажи казуса, заявявайки, че половите похищения против монахини били по-често срещано събитие в някои избрани религиозни общности и в няколко страни. Питам се какви доказателства има той за тези свои изказвания. Доколкото знам, единственото до момента изследване по тематиката е извършено през 1990-те години в Съединени американски щати, посочило, че 30 % от всички монахини в манастирите са били обект на полов тормоз. Не знам от кое място той черпи информация, че в другите страни това е по-различно. Точно противоположното даже - монахинята Маура О`Донохю е разкрила такива случаи в 23 страни по света - от Бразилия до Ирландия, в Италия и в Афика, и от Съединени американски щати до Филипините.
Очаквам тематиката да бъде по-щателно проучена - от самостоятелни специалисти. Особено що се отнася до случаите, за които знаят във Ватикана. Разследването би трябвало да бъде извършено транспарантно, а причинителите да бъдат осъдени. Но най-много чакам жертвите да бъдат обезщетени. Има монахини, които са били полово насилвани в манастирите, и които са били инфектирани със СПИН. Има сестри, които биват изхвърляни от манастирите поради това. Има забременели монахини, които остават на улицата дружно с децата си, както и такива, които са били принуждавани да помятат. Даже има случаи на умряли дами след насилствен, непрофесионално осъществен аборт. На фона на всичко това чакам тези дами да бъдат обезщетени, а всички сходни случаи да бъдат разследвани подробно и от самостоятелен орган.
Още като абитуриентка сте постъпила в католически медал, където неведнъж сте била изнасилвана от един духовник, а различен също ви е посягал. По този мотив пишете, че сте била " идеалната жертва ". Какво имате поради?
По това време бях религиозна млада жена, вярваща в идеалите. Постъпих в църквата на 19-годишна възраст и имах вяра в призванието си, имах вяра също, че с безкористност и всеотдайност човек може да напредне в духовния живот - в това число и като прави неща, които не схваща незабавно за какво се постанова да ги прави. Изобщо не разбрах по какъв начин се стигна до такава степен, че внезапно към този момент не можех да споделям " желая " или " не желая " - бях се трансформирала в идеалната жертва за един духовник, който беше решил да се възползва от системата и да протяга ръка на дами, служещи в нея. И това се отнася до доста други представителки на религиозни ордени.
Как се освободихте от тази хватка?
Пътят беше дълъг. Спаси ми живота това, че там имаше човек, с който можех да беседвам за казуса. Той ми сподели, че случилото се с мен е доста неприятно, че това е неприемливо и че може да се направи нещо, да вземем за пример да подам тъжба против причинителя. Имах шанса да съм следвала, което ми даваше известна самостоятелност в интелектуално отношение. Получавах също и стипендия, което пък ме правеше финансово самостоятелна. Така съумях да напусна ордена.
Религиозният обет и послушанието в Католическата черква - не предизвикват ли те случаите на полов тормоз?
Не, нямам доверие. Мисля, че животът в религиозната общественост може да бъде по този начин проведен, че нейните членове да могат да се усещат независими и вътрешно свободни. За страдание това се следи прекомерно рядко в църквата. Да не приказваме за мощните обичаи, които изискват послушание и лимитират, поставят юзди на хората. Но не считам, че това е неизбежно.
Дорис Райзингер е родена през 1983 година в Германия, на 19-годишна възраст постъпва в Католическата черква, която напуща през 2011, откакто е станала свидетелка на разнообразни по тип и мащаби похищения и тормоз, спиритуални операции и даже изнасилвания - от един духовник. През 2014 тя приключва теология и издава книга, в която споделя какво е претърпяла в църквата. Райзингер е омъжена, има едно дете.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ