Певицата NICKA: Трябва да имаш смелостта, че хората няма да ...
Не върша текст, който да свети. За мен кралицата е музиката
Трудно ми е с фантазиите, веселя се на незначителните неща
Очарователната Надежда Александрова - NICKA не се вписва в никакви общоприети рамки, в каквито нормално се затваря обликът на един реализатор. Тя е безусловно отклоняване от нормите, което я прави извънредно специфична както за музиката, по този начин и за нейните фенове. NICKA владее до съвършенство оня професионализъм, който включва мъчителен самоанализ и в същото време непукизъм дали ще се хареса. Държи да бъде себе си, без значение от насрещното мнение. Първо те сграбчва с благ глас и съблазън, а след това взривява с посланията в песните си.
NICKA изгря избухливо с присъединяване си в предаването „ Гласът на България “ през 2019 година Тя се открои с въздействащо осъществяване на песента Wicked Games и обърна столовете на всички членове на журито. Още тогава 16-годишното момиче от Пазарджик даде сериозна поръчка, че ще превземе сърцата на меломаните и че е родена за огромните подиуми. Шест години по-късно Надежда към този момент е шлифован музикален елмаз.
NICKA не стопира да твори музика, като все още работи интензивно по втория си албум. Заделя обаче време и сила и за образованието си. Певицата кара магистратура по клинична логика на психиката. Изявява се освен като актьор, само че и като създател за други родни реализатори. “Това е нещо, което от ден на ден развъртвам. В последната година бях част от няколко songwriting екипа за други актьори. В момента работя редом по основаването на втория ми албум, който желая да се случи “, изясни красивата изпълнителка пред „ Марица “.
NICKA и музиката са се гонили много дълго време в предишното <210>. Тя е пианистка от дребна, само че в един миг като че ли загърбва увлечението си. Но не задълго. Връща се с гръм и тропот с явяването си в „ Гласът на България “ през 2019 година Тогава съжалява,че <210> се е паднало парчето Wicked Game, само че след това осъзнава, че тъкмо тази въздействаща ария е била нужният подтик за кариера.
„ Много инцидентно, доста на инат се явих тогава. Бях много дребна, нямах никаква визия какво ще върша отсега нататък и така нататък Но тогава, може би и около хората, с които се срещнах, започнах да чувам разнообразни неща за първи път. Все отново в Пазарджик не бях опитала доста. Когато свърши „ Гласът на България “, се срещнах с някакви хора и започнах да се разтварям към Depeche Mode. Това в действителност е групата, която ме накара да напиша първата си ария “, разкри изпълнителката.
- Къде се срещат логиката на психиката и музиката при теб?
- Те имат доста допирни точки, в разнообразни типове лечения даже. Включително музикотерапия. И това в никакъв случай не ми е било интерес. Знам, че това нещо не е за мен. Но в последно време от ден на ден ставам съзнателна какъв брой общо имат на няколко равнища. На първо време, актьорът прави доста психическа работа, той би трябвало да има дълбока емпатия и разсъдливост за прекарването, своето и на публиката. От друга страна, нещо, което безусловно в последните дни извънредно ми хвана интереса, е психоакустиката - науката за това по какъв начин се възприема и интерпретира звукът. Това е нещо, което ми става все по-интересно с времето. То се занимава с това за какво разнообразни тоналности, разнообразни музикални скали, разнообразни шпации постоянно биват универсално възприети като прочувствени кодове. Например за какво всички възприемаме мажора като нещо радостно, а минора като нещо тъжно.Това са неща, с които психоакустиката се занимава.
- Това са много дълбоки води. Чувстваш ли се удобно в тях?
- Определено. Може би поради това, че съм малко по-интровертен вид, постоянно съм обичала разбора. Много обичам да чопля, да се дълбая. В този смисъл логиката на психиката ми пасна доста естествено. И по тази причина имам упоритостта да не преставам да се занимавам с това.
- Това значи ли, че непрекъснато се самоанализираш, че непрекъснато търсиш слаби места, с цел да се усъвършенстваш?
- Това сигурно е правилно. Аз съм малко по-тревожен човек. Тревожността работи по този метод. Тя се пробва да планува, с цел да има повече надзор. А това неизбежно води до доста изчерпателен самоанализ и разбор на обстановките като цяло. Обикновено е леко килнат, заради засиления фокус към себе си. Но това, което се пробвам да върша с времето и с персоналната терапия, през която към този момент няколко години минавам, е да понижавам този режим на самоанализа. Защото той лишава от това да си импровизиран. Но задачата тази година ми е в действителност да съм по-спонтанна и естествено да претърпявам моментите. Пък самоанализът постоянно е добре пристигнал в подобаващите количества и в подобаващото време.
- Говорейки за спонтанност, даже да мислиш, че няма такава, най-малко в песните от първия албум тя прозира. Ще промениш ли нещо като посока или метод на звучене, работейки по втория албум?
- Първият ми албум беше с много по-бързи темпа, много по-електронно ориентиран, което не ми е убягнало тотално. Все още имам афинитет към тази музика. Но във втория ми албум ще акцентирам по-скоро на по-бавни песни, на повече неявяване на темп. Искам да изляза малко от този модел на първия албум. Естествено, ще има песни, които ще звучат като за радио, само че няма да последвам схеми.
- Кога твоите фенове могат да чакат новия албум?
- Не обичам да споделям ориентировъчни дати, защото в действителност съм доста в процеса на основаване. Да създадеш песните, което в действителност може да звучи спорно, е най-лесната част. Концептуализацията, всичко около албума е много сложна работа и не ми се желае да става, гонейки периоди. С първия ми албум, въпреки и да вложихме много време в него, имаше едно чувство за пришпорване на времето, до момента в който този път не желая да е по този начин. Макар всеки актьор да желае допустимо най-скоро да си покаже новата музика, за този албум съм си споделила, че ще натисна спирачки. Надявам се да се случи следващата година.
- Имаш доста сполучливи дуети през годините?
- Честно казано, не мисля, че силата ми е в дуетните части. Макар че преди няколко дни изкарах такова. Не ме разбирайте неправилно, аз ги одобрявам. Но те не са тази сурова достоверност, която има в другите песни. И това мисля, че хората го усещат. Смятам, че някои от самостоятелните ми части доста повече доближават до “моите хора “, тъй като в тях съм била безусловно откровена. Не знам дали знаеш, само че доста разгадавам на себе си в процеса и стъпките при основаване на музика. Тоест съвсем всичко, което се чува в тези песни, е излязло от мен - освен като музика, като комбинация, като текст, само че и като продукция, което някак прави песните по-честни. Защото мисля, че това е нещо значимо, когато създаваш връзка, да бъдеш почтен. По този мотив сме си говорили доста с мои сътрудници. Те доста разчитат на правилото да се приспособяват към публиката. Аз разгадавам на противоположното. Мисля, че би трябвало да бъдеш тотално неадаптивен в изкуството си, което звучи малко психопатологично, тъй като адаптивността е белег на здраве. Но в смисъла на артистизма, това, което работи, е да бъдеш достоверен, даже в нещата, в които би могъл да станеш неразбираем.
- Да те върна към логиката на психиката - дали се припознаваш в един откъс от твоя ария: „ Не ме ли харесваш, не ми е проблем “ (От „ Едно птиче ми сподели “). Така ли мисли Надежда, или не?
- Определено тежестта на това какво означавам за другите, които за мен не значат, нормално не е доста огромна. Този лек непукизъм си проличава по нещата, които върша. Това е до някаква степен да си правилен на личния си усет, на усета си за музика, за текст, за лирики. Трябва да имаш смелостта, че хората няма да те харесат.
- Говорейки за текстове, по какъв начин върви при теб процесът на писане на песни? Какво е главното - има ли точни моменти, или просто сядаш и пишеш?
- Определено не разгадавам на вдъхновението. Както с музиката, по този начин и с текста. Тоест би трябвало да седнеш и да пишеш без значение от настроението. Даже постоянно имам такова предписание - когато денят ми е малко по-свободен, да пиша по една ария. Текстът е елементарна композиция от няколко неща при мен. На първо място го преглеждам като нещо, което обслужва музиката, а не противоположното. Тоест не върша текст, който да свети пред музикалното. Това на мен не ми подхожда. За мен кралицата е музиката. Оттам текстът просто следва фонетично това, което съм измислила като мелодия. Различните мелодии предпоставят разнообразни думи. Това първоначално ми основава рамка. После стартирам на правилото на свободните асоциации. И от време на време просто излизат изречения, като около тях стартирам да конструирам смисъла на целия текст.
- Случвало ли ти се е да блокираш - да не ти харесва нещо, да се връщаш към него, да го правиш още веднъж и още веднъж?
- Да, случвало ми се е. По принцип рядко, даже в части, които са излизали в последна сметка. И мога да кажа, че доста забих в текста на едно парче от албума, което най-после излезе със странния си текст. Не фатализирам нещата. За мен изкуството не е толкоз въпрос на живот и гибел, както при някои мои сътрудници. Изкуството е в суровостта, в неперфектните неща. Естествено, че и аз доста държа да си изпипам продукцията. Но не въз основата на това да <210> отнемеш живота. И от време на време животът е подобен, че зацепваме и не измисляме най-хубавите изречения, не измисляме най-умния текст. Това е истината. И истината би трябвало да остане такава.
- Вярно ли е, че си се явила на „ Гласът на България “, без родителите ти да знаят?
- Може би това е било много сериозен персонален протест, тъй като, без никаква обвинителна нотка, много са ме слагали в калъпа на интровертното, срамежливото дете. В логиката на психиката има едно такова предписание, че когато детето е срамежливо, ти не му го казваш в допълнение. Тоест, в случай че имаш дете, което се тормози да комуникира с другите, не започваш да обясняваш по какъв начин го е позор и по какъв начин не желае да приказва, тъй като това утежнява процеса.
Това беше първият ми протест против това да не желая да съм в тази роля. Естествено, с годините доста се трансформирах и заради обстоятелството, че изучавам това, което изучавам сега, и заради персоналния ми опит в лечението. Но от ден на ден излизам от тази остаряла роля. И това, апропо, е едно от нещата, за които най-вече съм признателна и най-вече се веселя. Защото някои хора не излизат оттова.
- Какво смяташ за актуалната българска музика? Върви ли в добра посока?
- Определено, да. Мисля, че нещата са по-добри от когато и да било в последните няколко години. Мисля, че всички вървим към това да се свързваме по-искрено с хората. И това доста ме въодушевява. В диалог с един сътрудник той ми споделя, че не е доста добре да си покажеш същинското лице. Има някакво такова неписано предписание. Но виждам, че младежите се откъсват от това. Не ги е боязън да бъдат отворени, откровени, от време на време нехаресвани. И това проличава доста в музиката. Младите хора са доста по-психообразовани, в сравнение с нашите родители. И си проличава, тъй като доста по-добре се схващат. Второ, са доста по-преживяващи страстите си, не потискащи ги, което също дава резултат в изкуството. И трето, са доста по-приемащи себе си, доста по-смели в изразяването.
- За какво мечтаеш?
- На мен ми е доста мъчно с фантазиите. Обикновено съм доста краткосрочно насочена. Всеки път, когато ме питат защо бленувам, изпадам в ступор, тъй като не знам. И това всичко е артикул на метода, по който главата ни работи. Ние не се познаваме персонално и може да ти прозвучи необичайно, само че за мен същината на живота е там, където душата ми най-вече се трогва. И това много постоянно ме кара да не мисля за това, което следва, не участва в главата ми въобще. Така че това, което виждам, е в действителност да се любувам, да бъда естествена, да се веселя. Аз съм доста радващ се човек на незначителните неща. Всъщност това ми носи носталгията в нещата, които върша. Защото тази обич към настоящия миг постоянно идва с леката горест, че той завършва и ти се изплъзва. Така че нямам доста смели фантазии. Искам просто да пребивавам умишлено, да се виждам с приятелите ми, с околните ми хора, да сътворявам музика, да се развъртвам, да провокирам интелектуални неща. Това за мен е най-ценно.
- Какво ще пожелаеш на читателите на „ Марица “?
- Най-важните неща са да бъдат здрави, да бъдат откровени с другите, да бъдат уверени в положителните си планове към хората и да имат силата да се оправят с това, което животът им сервира и ще им сервира.
Пловдив е нужното бягство
Надежда не крие любовта си към Пловдив. Градът под тепетата е бил единственото избавление за момичето, което живее в Пазарджик и търси многообразие. „ Знаеш, децата, младежите няма какво да вършат в родния си град. И ние непрекъснато пътувахме с влака до Пловдив с другари. Така че този град ми е доста непосредствен на сърцето и го боготворя “, споделя NICKA. Освен това изпълнителката е на мнение, че публиката под тепетата е страхотна. „ С тази аудитория са свързани едни от най-емоционалните ми прекарвания ", безапелационна е певицата.
Трудно ми е с фантазиите, веселя се на незначителните неща
Очарователната Надежда Александрова - NICKA не се вписва в никакви общоприети рамки, в каквито нормално се затваря обликът на един реализатор. Тя е безусловно отклоняване от нормите, което я прави извънредно специфична както за музиката, по този начин и за нейните фенове. NICKA владее до съвършенство оня професионализъм, който включва мъчителен самоанализ и в същото време непукизъм дали ще се хареса. Държи да бъде себе си, без значение от насрещното мнение. Първо те сграбчва с благ глас и съблазън, а след това взривява с посланията в песните си.
NICKA изгря избухливо с присъединяване си в предаването „ Гласът на България “ през 2019 година Тя се открои с въздействащо осъществяване на песента Wicked Games и обърна столовете на всички членове на журито. Още тогава 16-годишното момиче от Пазарджик даде сериозна поръчка, че ще превземе сърцата на меломаните и че е родена за огромните подиуми. Шест години по-късно Надежда към този момент е шлифован музикален елмаз.
NICKA не стопира да твори музика, като все още работи интензивно по втория си албум. Заделя обаче време и сила и за образованието си. Певицата кара магистратура по клинична логика на психиката. Изявява се освен като актьор, само че и като създател за други родни реализатори. “Това е нещо, което от ден на ден развъртвам. В последната година бях част от няколко songwriting екипа за други актьори. В момента работя редом по основаването на втория ми албум, който желая да се случи “, изясни красивата изпълнителка пред „ Марица “.
NICKA и музиката са се гонили много дълго време в предишното <210>. Тя е пианистка от дребна, само че в един миг като че ли загърбва увлечението си. Но не задълго. Връща се с гръм и тропот с явяването си в „ Гласът на България “ през 2019 година Тогава съжалява,че <210> се е паднало парчето Wicked Game, само че след това осъзнава, че тъкмо тази въздействаща ария е била нужният подтик за кариера.
„ Много инцидентно, доста на инат се явих тогава. Бях много дребна, нямах никаква визия какво ще върша отсега нататък и така нататък Но тогава, може би и около хората, с които се срещнах, започнах да чувам разнообразни неща за първи път. Все отново в Пазарджик не бях опитала доста. Когато свърши „ Гласът на България “, се срещнах с някакви хора и започнах да се разтварям към Depeche Mode. Това в действителност е групата, която ме накара да напиша първата си ария “, разкри изпълнителката.
- Къде се срещат логиката на психиката и музиката при теб?
- Те имат доста допирни точки, в разнообразни типове лечения даже. Включително музикотерапия. И това в никакъв случай не ми е било интерес. Знам, че това нещо не е за мен. Но в последно време от ден на ден ставам съзнателна какъв брой общо имат на няколко равнища. На първо време, актьорът прави доста психическа работа, той би трябвало да има дълбока емпатия и разсъдливост за прекарването, своето и на публиката. От друга страна, нещо, което безусловно в последните дни извънредно ми хвана интереса, е психоакустиката - науката за това по какъв начин се възприема и интерпретира звукът. Това е нещо, което ми става все по-интересно с времето. То се занимава с това за какво разнообразни тоналности, разнообразни музикални скали, разнообразни шпации постоянно биват универсално възприети като прочувствени кодове. Например за какво всички възприемаме мажора като нещо радостно, а минора като нещо тъжно.Това са неща, с които психоакустиката се занимава.
- Това са много дълбоки води. Чувстваш ли се удобно в тях?
- Определено. Може би поради това, че съм малко по-интровертен вид, постоянно съм обичала разбора. Много обичам да чопля, да се дълбая. В този смисъл логиката на психиката ми пасна доста естествено. И по тази причина имам упоритостта да не преставам да се занимавам с това.
- Това значи ли, че непрекъснато се самоанализираш, че непрекъснато търсиш слаби места, с цел да се усъвършенстваш?
- Това сигурно е правилно. Аз съм малко по-тревожен човек. Тревожността работи по този метод. Тя се пробва да планува, с цел да има повече надзор. А това неизбежно води до доста изчерпателен самоанализ и разбор на обстановките като цяло. Обикновено е леко килнат, заради засиления фокус към себе си. Но това, което се пробвам да върша с времето и с персоналната терапия, през която към този момент няколко години минавам, е да понижавам този режим на самоанализа. Защото той лишава от това да си импровизиран. Но задачата тази година ми е в действителност да съм по-спонтанна и естествено да претърпявам моментите. Пък самоанализът постоянно е добре пристигнал в подобаващите количества и в подобаващото време.
- Говорейки за спонтанност, даже да мислиш, че няма такава, най-малко в песните от първия албум тя прозира. Ще промениш ли нещо като посока или метод на звучене, работейки по втория албум?
- Първият ми албум беше с много по-бързи темпа, много по-електронно ориентиран, което не ми е убягнало тотално. Все още имам афинитет към тази музика. Но във втория ми албум ще акцентирам по-скоро на по-бавни песни, на повече неявяване на темп. Искам да изляза малко от този модел на първия албум. Естествено, ще има песни, които ще звучат като за радио, само че няма да последвам схеми.
- Кога твоите фенове могат да чакат новия албум?
- Не обичам да споделям ориентировъчни дати, защото в действителност съм доста в процеса на основаване. Да създадеш песните, което в действителност може да звучи спорно, е най-лесната част. Концептуализацията, всичко около албума е много сложна работа и не ми се желае да става, гонейки периоди. С първия ми албум, въпреки и да вложихме много време в него, имаше едно чувство за пришпорване на времето, до момента в който този път не желая да е по този начин. Макар всеки актьор да желае допустимо най-скоро да си покаже новата музика, за този албум съм си споделила, че ще натисна спирачки. Надявам се да се случи следващата година.
- Имаш доста сполучливи дуети през годините?
- Честно казано, не мисля, че силата ми е в дуетните части. Макар че преди няколко дни изкарах такова. Не ме разбирайте неправилно, аз ги одобрявам. Но те не са тази сурова достоверност, която има в другите песни. И това мисля, че хората го усещат. Смятам, че някои от самостоятелните ми части доста повече доближават до “моите хора “, тъй като в тях съм била безусловно откровена. Не знам дали знаеш, само че доста разгадавам на себе си в процеса и стъпките при основаване на музика. Тоест съвсем всичко, което се чува в тези песни, е излязло от мен - освен като музика, като комбинация, като текст, само че и като продукция, което някак прави песните по-честни. Защото мисля, че това е нещо значимо, когато създаваш връзка, да бъдеш почтен. По този мотив сме си говорили доста с мои сътрудници. Те доста разчитат на правилото да се приспособяват към публиката. Аз разгадавам на противоположното. Мисля, че би трябвало да бъдеш тотално неадаптивен в изкуството си, което звучи малко психопатологично, тъй като адаптивността е белег на здраве. Но в смисъла на артистизма, това, което работи, е да бъдеш достоверен, даже в нещата, в които би могъл да станеш неразбираем.
- Да те върна към логиката на психиката - дали се припознаваш в един откъс от твоя ария: „ Не ме ли харесваш, не ми е проблем “ (От „ Едно птиче ми сподели “). Така ли мисли Надежда, или не?
- Определено тежестта на това какво означавам за другите, които за мен не значат, нормално не е доста огромна. Този лек непукизъм си проличава по нещата, които върша. Това е до някаква степен да си правилен на личния си усет, на усета си за музика, за текст, за лирики. Трябва да имаш смелостта, че хората няма да те харесат.
- Говорейки за текстове, по какъв начин върви при теб процесът на писане на песни? Какво е главното - има ли точни моменти, или просто сядаш и пишеш?
- Определено не разгадавам на вдъхновението. Както с музиката, по този начин и с текста. Тоест би трябвало да седнеш и да пишеш без значение от настроението. Даже постоянно имам такова предписание - когато денят ми е малко по-свободен, да пиша по една ария. Текстът е елементарна композиция от няколко неща при мен. На първо място го преглеждам като нещо, което обслужва музиката, а не противоположното. Тоест не върша текст, който да свети пред музикалното. Това на мен не ми подхожда. За мен кралицата е музиката. Оттам текстът просто следва фонетично това, което съм измислила като мелодия. Различните мелодии предпоставят разнообразни думи. Това първоначално ми основава рамка. После стартирам на правилото на свободните асоциации. И от време на време просто излизат изречения, като около тях стартирам да конструирам смисъла на целия текст.
- Случвало ли ти се е да блокираш - да не ти харесва нещо, да се връщаш към него, да го правиш още веднъж и още веднъж?
- Да, случвало ми се е. По принцип рядко, даже в части, които са излизали в последна сметка. И мога да кажа, че доста забих в текста на едно парче от албума, което най-после излезе със странния си текст. Не фатализирам нещата. За мен изкуството не е толкоз въпрос на живот и гибел, както при някои мои сътрудници. Изкуството е в суровостта, в неперфектните неща. Естествено, че и аз доста държа да си изпипам продукцията. Но не въз основата на това да <210> отнемеш живота. И от време на време животът е подобен, че зацепваме и не измисляме най-хубавите изречения, не измисляме най-умния текст. Това е истината. И истината би трябвало да остане такава.
- Вярно ли е, че си се явила на „ Гласът на България “, без родителите ти да знаят?
- Може би това е било много сериозен персонален протест, тъй като, без никаква обвинителна нотка, много са ме слагали в калъпа на интровертното, срамежливото дете. В логиката на психиката има едно такова предписание, че когато детето е срамежливо, ти не му го казваш в допълнение. Тоест, в случай че имаш дете, което се тормози да комуникира с другите, не започваш да обясняваш по какъв начин го е позор и по какъв начин не желае да приказва, тъй като това утежнява процеса.
Това беше първият ми протест против това да не желая да съм в тази роля. Естествено, с годините доста се трансформирах и заради обстоятелството, че изучавам това, което изучавам сега, и заради персоналния ми опит в лечението. Но от ден на ден излизам от тази остаряла роля. И това, апропо, е едно от нещата, за които най-вече съм признателна и най-вече се веселя. Защото някои хора не излизат оттова.
- Какво смяташ за актуалната българска музика? Върви ли в добра посока?
- Определено, да. Мисля, че нещата са по-добри от когато и да било в последните няколко години. Мисля, че всички вървим към това да се свързваме по-искрено с хората. И това доста ме въодушевява. В диалог с един сътрудник той ми споделя, че не е доста добре да си покажеш същинското лице. Има някакво такова неписано предписание. Но виждам, че младежите се откъсват от това. Не ги е боязън да бъдат отворени, откровени, от време на време нехаресвани. И това проличава доста в музиката. Младите хора са доста по-психообразовани, в сравнение с нашите родители. И си проличава, тъй като доста по-добре се схващат. Второ, са доста по-преживяващи страстите си, не потискащи ги, което също дава резултат в изкуството. И трето, са доста по-приемащи себе си, доста по-смели в изразяването.
- За какво мечтаеш?
- На мен ми е доста мъчно с фантазиите. Обикновено съм доста краткосрочно насочена. Всеки път, когато ме питат защо бленувам, изпадам в ступор, тъй като не знам. И това всичко е артикул на метода, по който главата ни работи. Ние не се познаваме персонално и може да ти прозвучи необичайно, само че за мен същината на живота е там, където душата ми най-вече се трогва. И това много постоянно ме кара да не мисля за това, което следва, не участва в главата ми въобще. Така че това, което виждам, е в действителност да се любувам, да бъда естествена, да се веселя. Аз съм доста радващ се човек на незначителните неща. Всъщност това ми носи носталгията в нещата, които върша. Защото тази обич към настоящия миг постоянно идва с леката горест, че той завършва и ти се изплъзва. Така че нямам доста смели фантазии. Искам просто да пребивавам умишлено, да се виждам с приятелите ми, с околните ми хора, да сътворявам музика, да се развъртвам, да провокирам интелектуални неща. Това за мен е най-ценно.
- Какво ще пожелаеш на читателите на „ Марица “?
- Най-важните неща са да бъдат здрави, да бъдат откровени с другите, да бъдат уверени в положителните си планове към хората и да имат силата да се оправят с това, което животът им сервира и ще им сервира.
Пловдив е нужното бягство
Надежда не крие любовта си към Пловдив. Градът под тепетата е бил единственото избавление за момичето, което живее в Пазарджик и търси многообразие. „ Знаеш, децата, младежите няма какво да вършат в родния си град. И ние непрекъснато пътувахме с влака до Пловдив с другари. Така че този град ми е доста непосредствен на сърцето и го боготворя “, споделя NICKA. Освен това изпълнителката е на мнение, че публиката под тепетата е страхотна. „ С тази аудитория са свързани едни от най-емоционалните ми прекарвания ", безапелационна е певицата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ