Не познавам човек, чието име и същност – характер, морал

Не познавам човек, чието име и същина – темперамент, морал и прочие, да са в безусловно несъгласие. Три години имах връзка с Искрен, който се оказа най-неискреният и лъжовен мъж. Първите две бях безумно влюбена, нищо друго не ме интересуваше, с изключение на да съм с него – в откраднати часове и на скрито място. Стигаше ми да се обичан, да ми шепне в ухото нежни думи и да се усещам единствената, която държи в плен сърцето му. Но апетитът идва с яденето и последователно закопнях да бъде напълно мой – и през деня, и нощем, а връзката ни да бъде узаконена с автограф.
В началото Искрен се измъкваше, вместо отговор запушваше устата ми с парещи целувки, само че защото от време на време му подхвърлях за фантазията си, един ден най-сериозно ми сподели, че мисли по въпроса, само че би трябвало да се въоръжа с самообладание.

Дъщеря му тогава бе на 11, карала сложен пубертет, щом станела на 16-17, да си има гадже и да разбере що е обич, щял да й изясни за нашите усеща и да се разведе. И без това момичето усещало, че сред родителите му нещата не вървят, постоянно се карат и спят в обособени стаи.
Примирих се, по природа съм милозлив човек и не можех да позволи едно дете да страда, че татко му е напуснал дома и ги е зарязал поради любовницата си. Иначе всичко си бе наред. С Искрен се виждахме по няколко пъти седмично, ходехме в дребен хотел, където притежателят, другар на обичания ми, ни осигуряваше успокоение и гарантираше поверителност. Поне един път в месеца си уреждахме командировка в провинцията, а там се чувствахме като в сантименталните филми – първокласен хотел, ресторант с жива музика, танци, бар и най-после зашеметяваща обич. Казвам го, тъй като Искрен бе с изключение на доста умел ухажор, само че и талантлив като мъж. Само дето се оказа, че е изпечен измамник, манипулатор и… безрезервен брачен партньор.

Много пъти бях чела във вестника по какъв начин ориста си прави нелепи смешки с хората, само че разбрах какъв брой е грубо, когато го изпитах на личен тил. Сестра ми, по-голяма от мен със 7 година, омъжена, с две деца, продаде дребното си жилище в жк „ Люлин “ и с мъжа си купиха тристаен апартамент, в прекрасен квартал. По-лесно бе да уцелят шестица от тотото, в сравнение с да станат съседи на фамилията на Искрен – на същия етаж, врата до врата. Някой може да си намерения, че се майтапя, само че това е тъжната истина. И както постоянно се случва с новодомци, завързаха другарство – първо със брачната половинка на Искрен, а след това и с цялото семейство. Щях да припадна, когато ги предложения на вечеря, мен също, а Искрен се направи, че не ме познава и най-хладнокръвно се показа.

Че жена му Лала, по паспорт Златка, продължаваше да е влюбена в мъжа си, бе явно. Но странното бе, че и Искрен отвръщаше на възприятията й. Цялата вечер ръката му бе или на рамото, или на бедрото й. За да го прави пред очите ми, значи това му е станало табиет.
На другия ден се опита да се оправдава, че го правел от кумова срама пред съседите, само че му личеше, че лъже. А неприятното стартира оттук насетне. Сестра ми при всяка среща или диалог по телефона не пропускаше да ми приказва за Лала и Искрен. Извадила шанс да съжителства с такива прелестни хора – постоянно усмихнати и доста влюбени един в различен. Лала разполагала с пари, Искрен не я ограничавал в нищо. Била доста елегантна, обличала себе си, мъжа си и момичето единствено от бутици. Двамата пазарували всяка събота с колата, пълнели багажника догоре с храни и питиета, пред входа тя гальовно разпореждала какво да прави, той влачел торбите и закачливо се шегувал, че вечерта ще я чака да му се отплати в натура за хамалогията.

Тя от своя страна била изрядна стопанка, домът им светел от непорочност, а в готвенето била ненадмината. Искрен пък непрестанно й правел скъпи дарове – с мотив и без мотив. С две думи, били семейство фантазия.
Тези приказки на сестра ми ме влудяваха, заслепяваха разсъдъка ми и започнах да се издавам на срещите ни, че съм осведомена за същинската картина на брака му. Че в действителност той доста държи на фамилията си, а мен употребява поради младостта, хубостта ми и вълнуващата фамилиарност.

Дълго мислих, най-после взех решение да беседвам съществено и му слага ултиматум: или се развежда, или го напущам. Той обаче ме изпревари. Вероятно е отгатнал желанията ми, а може и да се е уплашил, че мога да си изтърва нервите пред сестра ми и да стане белята. Една заран ми изпрати известие по телефона, че скъсва с мен. Връзката ни била изконсумирана, тръпката го напуснала, чувствал се стар, вдигал бялото знаме и се отдавал на фамилията си. Долен страхливец! Дори нямаше храброст да застане против мен и да ми каже всичко това в очите. Прехапах устни до кръв, преглътнах горчивите сълзи и се пробвах да го не помни. Нямах бъдеще с него, щеше да продължава да ме мами, а годините ми да се натрупат. Само че мръсникът си остава подобен до края на живота си.

Нямаше и 6 месеца от раздялата ни, когато на два пъти го видях с ефектна руса жена в колата. Посоката бе хотелът на приятеля му. Значи е желал да се отърве от мен, с цел да не му навлека неприятности, и бързо ме е заменил с друга. Плюх си на достолепието и една вечер ги наблюдавах. Бяха в ресторанта, на същата маса, която се пазеше за нас, а жестовете и влюбените им погледи означаваха, че ще прекарат нощта в стая 111.
Първата ми мисъл бе да отида до жилището му, да позвъня изпод и по домофона да оповестя на жена му къде се намира погрешният й брачен партньор. Отпраших с колата натам, само че по средата на пътя отбих и се разплаках. От позор, че обидата щеше да ме тласне да извърша измама, която в никакъв случай нямаше да си го простя. Не ми пукаше за Искрен, той заслужаваше да получи презрението на брачната половинка и щерка си. Но щях да убия Лала, сривайки измисления свят, в който тя се усещаше щастлива.
Да отнемеш илюзията на една жена, която години наред е вярвала, че има до себе си добър, грижлив брачен партньор и безрезервен татко на детето й, е еднакво на закононарушение. Знам, че всичко се заплаща в този живот. Може би все някой ден лъжите и изневерите на Искрен ще излязат нескрито. Но дано го направи друга, да не съм аз.
Богомила
Инфо: Лична драма