10 любопитни факта за Франсис Скот Фицджералд
“Не пишеш, тъй като искаш да кажеш нещо.
Пишеш, тъй като имаш какво да кажеш. ”
Фицджералд има доста какво да каже на света, ловко пречупвайки персоналния си живот през призмата на вдъхновението и гения. И въпреки да е част от “Изгубеното потомство ”, неговите произведения се оказват пътеводната светлина за огромна част от родените след него.
Той е олицетворение на американската фантазия – млад, хубав, с пари и ранен триумф. Творчеството му оставя трайна диря освен в Америка, само че и в целия свят – известна под името “Ерата на джаза ”.
И въпреки да умира прекомерно млад, ние сме сигурни, че е живял пълноценно. Доказателство са любопитните обстоятелства, които ви представяме за него.
1. Дядото
Дядото на писателя по майчина линия – Филип Франсис МакКуилиан е истински Джей Гетсби. Той емигрира от Ирландия през 1842 година и се открива в Илинойс, Съединени американски щати. Също като Гетсби, МакКуилиан се откъсва от корените си и построява живота си отначало. През 1857 година се мести в Сейнт Пол, Минесота и стартира да води сметките на компания за хранителни артикули на едро.
На 38 години стартира личен бизнес и бързо прави положение. Израства бързо от безпаричен бежанец до процъфтяващ предприемач. Умира млад – едвам на 43 години от продължителен нефрит, получен в резултат на прекарана туберкулоза. Оставя завещание от 6 милиона щатски $.
2. Родителите
Баща му – Едуард Фицджералд – родом от Мериленд, е с благородническо родословие, с ирландска и британска кръв. Освен това е буен католик. Само на 9 години, Едуард прекарва конфедеративни шпиони през река Потомак. Прави опити да се занимава с търговия, само че бизнесът му с мебели се проваля. Тогава се причислява към “Procter & Gambel ”. Майка му – Мери МакКуилиан – няма синя кръв, само че пък има голямото завещание от татко си.
3. Раждането
Той е роден на 24 септември 1896 година в Сейнт Пол, родният град на майка му Мери. Има две по-големи сестри. Едната – Луиз Скот Фицджералд – умира три месеца преди раждането му. Другата – Анабел – го въодушевява да напише един от първите си разкази.
14-годишната дама моли своя 19-годишен брат за съвет по какъв начин да бъде харесвана в обществото. Отговорът е писмо от 10 страници с подробни указания по какъв начин би трябвало да се облича, да води диалог, да носи косата и грима си, да танцува, да се усмихва, да се държи. Пет години по-късно, Фицджералд се сеща за писмото, което е изпратил на сестра си и го употребява за основа на описа “Бърнис се подстригва ”.
4. Името
Пълното име на писателя е Франсис Скот Кий Фицджералд. Той е кръстен на Франсис Скот Кий, който е създателят на националния химн на Съединени американски щати – “Знаме, обсипано със звезди ” и е отдалечен родственик на писателя по бащина линия.
5. Армията
След като схваща, че учебното заведение не е уместно за него, Фицджералд се причислява към армията. Назначен е като втори лейтенант във Форт Ливънуърт, под командването на бъдещия президент на Съединени американски щати и военачалник от армията Дуайт Айзенхауер, който Франсис въобще не харесва.
През 1918 година е назначен за втори лейтенант и изпратен в лагер Шеридан покрай Монтгомъри, Алабама и служи в 45-ти и 67-ми пехотни полкове. Толкова е обезпокоен да не почине, без да остави нещо след себе си и да разгласява разказ, че прекарва повече време в писане, в сравнение с в бойна подготовка.
6. Писането
Обича да разказва всяко събитие от живота си, защото по-късно намира ентусиазъм точно там. На деветгодишна възраст стартира да си води дневник. Освен това прави копие от всичките си персонални писма. Опасявайки се да не пропусне и най-малкия подробност, писателят има вяра, че всеки сходен материал е потребен в работата му.
От 1919 до 1938 година стартира да написа всичко в голяма счетоводна книга. В нея, с изключение на разнообразни значими финансови данни, най-интересният раздел е “Диаграма на моя живот ”.
7. Правописът
Въпреки големия гений, правописът на Фицджералд е меко казано ужасяващ. Това е и повода някои да имат вяра, че е страдал от дислексия. Литературният критик Едмънд Уилсън споделя, че “Отсам парадайса ” е една от най-неграмотно написаните и оповестени книги. “Великият Гетсби ” е написана с безчет правописни неточности, някои от които се разискват и до през днешния ден.
8. Любовта
В началото на 1918 година, по време на военно образование в Алабама, в един клуб, Фицджералд се среща с красивата Зелда. Баща ѝ е арбитър във Върховния съд на щата Алабама и е твърдо срещу тази връзка на щерка му. Но незабавно след уволнението си от армията, той ѝ предлага брак. Зелда е осъществявания със подозрения, само че приема. Пет месеца по-късно, осъзнавайки безпаричното си бъдеще с него, тя взема решение да се разделят. Но Фицджералд е безумно влюбен и това го окуражи да завоюва допустимо най-вече пари, за най-кратко време и да си я върне назад.
Писателят не стопира да твори и по този начин на 26 март 1920 “Отсам парадайса ” е оповестена. Седмица по-късно, Фицджералд и Зелда се женят в катедралата “Свети Патрик ” в Ню Йорк. В края на октомври 1921 година се ражда щерка им – Франсес Скот Фицджералд, наричана дребната Скоти.
Влюбените имат и доста хубави, само че и доста неприятни моменти, които към момента са тематика на размишления и пристрастености. Семейството се разделя. Франсис се отдава на алкохола и други дами, а Зелда отключва тежка форма на шизофрения. Лекува се в разнообразни клиники, до момента в който не умира при пожар в една от тях.
9. Любовницата
Последната другарка на писателя е актрисата и световна хроникьорка Шийла Греъм. Връзката им е в действителност сериозна и той дълго я крие от Зелда. В Лос Анджелис негови съседи го канят на празненство, на което се среща с Шийла и незабавно се влюбва в нея. А се влюбва, тъй като открива в облика ѝ нещо от обичаната му, млада Зелда. Шийла пък печели от връзката им, тъй като се нуждае от ракета-носител в обществото. Двамата живеят умерено дружно и се възползват оптимално от връзките си.
10. Смъртта
На 21 декември 1940 година Фицджералд получава сърдечен удар и умира в жилището на Шийла в Холивуд. На погребението идват малко на брой близки, тъй като писателят е съумял да отблъсне съвсем всички свои другари.
