И новата власт се захвана с това, което не й е работа - да плаши медиите със съд
Не обичам да приказвам Pro domo sua, само че когато някакви инцидентно изстреляни нагоре хора, които са помирисвали печатарско мастило от километър, стартират да ръсят цялостни нелепици за публицистите, а изключително когато сходни недоразумения се пробват да законодателстват в медийната сфера, работата става напълно друга - и публицистите не трябва да мълчат. Индексът за независимост на пресата ни отрежда плачевната 112-а позиция и почтено казано - и това ни е доста. Българските печатни медии станаха непривлекателно място през последните 15 години - тресавище, в което потъват хора. Журналистиката стана печален, безпаричен и безперспективен поминък.
За всички беди преди всичко сме си отговорни ние, публицистите. Когато мишката взе да яде книжката, множеството от нас не откриха мястото си в пазарната стопанска система и просто протегнаха ръчички с празна паничка към властта. На процедура
държавното управление се трансформира в главен шеф на печатните медии
Ако едно време на първа страница имаше рекламни карета на шест банки, в този момент всички чакат каретата да дойдат от министерството, организацията или пък някоя община, чийто кмет е податлив да отдели някой лев за самореклама. Така някои медии оцеляха, само че се продадоха на властта. Тези, които ги купиха, през днешния ден са първи радетели за свободата на словото. Медиите били на ГЕРБ? Ако тази скица се резервира, на следващия ден ще бъдат на различен хитрец.
И в случай че някой доброжелателен политик през днешния ден или на следващия ден реши да осветли тази връзка - той би трябвало да бъде приветстван.
Тук става дума за сериозните медии - без значение дали печатни или електронни. През годините те врътнаха дискурса, те не помниха, че същинската медия е опозиционната и сериозната.
Тук не става дума за кафяви парцали, за жълти уеб сайтове и за новопръкнали се блогъри с микрофон, за всички тези, които считат, че да правиш вестник не е огромен майсторлък - " тури си едно перде на очите, па псувай наляво и надясно ". Тези бяха оповестени за медии от политиците, не от публицистите. Те, политиците, са вторият и основен провинен за тегавото състояние на медиите в България. Те направиха по този начин, че всеки занаятчия на дитирамби да се брои за публицист - и с това изцяло принизиха специалността. Границата сред жълт вестник и същинска редакция бе толкоз омъглена, че несъмнено 90 на 100 от читателите не я схващат. Щом нещо е в уебсайт, то е медия и значи е написано от публицисти...
Честно казано, чаках, че " Продължаваме промяната” и обединението към нея схваща защо става дума и
ще поддържат положителната, честната и сериозната публицистика
Тази, която не прибира острото си перо единствено тъй като Пеевски разпродава империята си, а Борисов се е отдръпнал в съпротива.
Явно не стана по този начин и това е неточност на новата власт. Читателите са гласоподаватели, те желаеха смяната, само че нямат потребност от подправена действителност.
Очакванията ми се сблъскаха първо с действителността в лицето на пиара на Политическа партия Александър Бойчев, който се обади в утринния блок на Нова ТВ, с цел да нахока Виктор Николаев, че задава въпроси. Пита, апелирам ви се, по кое време се е диагностицирал с коронавирус шефът на Народното събрание. Как е допустимо да задава подобен въпрос...
Реакцията на пиара не ме учуди чак толкоз, тъй като по предписание всеки публицист, пък бил той и познавач по технологии, мигновено се трансформира в политически еничар, като смени тима. Учуди ме реакцията на премиера Кирил Петков, който в цялата тази история видя просто един " човек, който се пали от дела ".
После се появи Антония Димитрова, която се води публицист от Разград и народен представител на Политическа партия от Шумен, която има зад тила си стотина дописки в разградски вестник и
от този журналистически Еверест е решила очевидно да законодателства
в региона на онлайн медиите. Как да законодателства? Като предлага журналистът " да носи отговорност за наличието, което се оповестява обществено, в това число наказателна”. Редно е най-малко публицистите като Димитрова - тези, които се допрян до действителната политика, да знаят, че писането на дописки не е хипотеза за виновност, а за засегнатост и клюка публицистите носят отговорност и по наказателноправен, и по гражданскоправен ред. Всеки, който желае правосъдна отбрана и правдивост, може да се обърне към съда, а и да предяви и цивилен иск за парично обезщетение.
Но очевидно това не е значимо, значимото, че вместо да оказва помощ на медиите, " Промяната” очевидно е решила да плаши публицистите със сурови санкции. Да заповяда, и юристите имат право на работа. Един партиен водач от новата ръководеща коалиция към този момент пети месец се чуди дали да съди " Сега ", щото сме го нарекли несполучлив политик.
Една партийна шефка съди поголовно публицистите, които не може да уволни
Т.е. прави усещане, че Политическа партия чука на отворена врата - в смисъл - и други нови политици са подготвени мигновено да пишат медийни закони. Например Тошко Йорданов, познавач по крумовите закони, има хрумвания за " законодателна смяна, която доста внезапно ще дисциплинира и уеб страниците, и малките екрани ". Т.е. едните ще съдят за дописки, а другите и ще съдят, и ще дисциплинират. Между другото, и по времето на Борисов имаше предпочитание да се контролират медиите, да се плашат със съд, че даже и със затвор и така нататък После поради тая крива Европа се сетиха, че това не е добър ход - нали сме демократи. И си купиха медии.
Ако не престават в тоя дух - новите политици ще доубият медиите и ще изоставят дефинитивно гласоподавателите си в ръцете на подправените вести на съседката, които към този момент доминират в обществените мрежи. Това не е пресилено, самите партии към този момент сякаш са жертва на подправените вести, примерно във връзка с коронавирус - Има Такъв Народ се затвърди като антиваксърска партия, Кирил Петков легитимира " спецове " като Мангъров (точно както и Борисов го легитимираше).
Вместо да опитват с компетентността си, по-добре е новите политици да оставят медиите на мира. Предната власт ги завладя, тази е по-добре да ги изостави. Помощ от страната май е по-добре да не желаеме, щото от страната нищо положително не може да пристигна.
Петьо Цеков,
За всички беди преди всичко сме си отговорни ние, публицистите. Когато мишката взе да яде книжката, множеството от нас не откриха мястото си в пазарната стопанска система и просто протегнаха ръчички с празна паничка към властта. На процедура
държавното управление се трансформира в главен шеф на печатните медии
Ако едно време на първа страница имаше рекламни карета на шест банки, в този момент всички чакат каретата да дойдат от министерството, организацията или пък някоя община, чийто кмет е податлив да отдели някой лев за самореклама. Така някои медии оцеляха, само че се продадоха на властта. Тези, които ги купиха, през днешния ден са първи радетели за свободата на словото. Медиите били на ГЕРБ? Ако тази скица се резервира, на следващия ден ще бъдат на различен хитрец.
И в случай че някой доброжелателен политик през днешния ден или на следващия ден реши да осветли тази връзка - той би трябвало да бъде приветстван.
Тук става дума за сериозните медии - без значение дали печатни или електронни. През годините те врътнаха дискурса, те не помниха, че същинската медия е опозиционната и сериозната.
Тук не става дума за кафяви парцали, за жълти уеб сайтове и за новопръкнали се блогъри с микрофон, за всички тези, които считат, че да правиш вестник не е огромен майсторлък - " тури си едно перде на очите, па псувай наляво и надясно ". Тези бяха оповестени за медии от политиците, не от публицистите. Те, политиците, са вторият и основен провинен за тегавото състояние на медиите в България. Те направиха по този начин, че всеки занаятчия на дитирамби да се брои за публицист - и с това изцяло принизиха специалността. Границата сред жълт вестник и същинска редакция бе толкоз омъглена, че несъмнено 90 на 100 от читателите не я схващат. Щом нещо е в уебсайт, то е медия и значи е написано от публицисти...
Честно казано, чаках, че " Продължаваме промяната” и обединението към нея схваща защо става дума и
ще поддържат положителната, честната и сериозната публицистика
Тази, която не прибира острото си перо единствено тъй като Пеевски разпродава империята си, а Борисов се е отдръпнал в съпротива.
Явно не стана по този начин и това е неточност на новата власт. Читателите са гласоподаватели, те желаеха смяната, само че нямат потребност от подправена действителност.
Очакванията ми се сблъскаха първо с действителността в лицето на пиара на Политическа партия Александър Бойчев, който се обади в утринния блок на Нова ТВ, с цел да нахока Виктор Николаев, че задава въпроси. Пита, апелирам ви се, по кое време се е диагностицирал с коронавирус шефът на Народното събрание. Как е допустимо да задава подобен въпрос...
Реакцията на пиара не ме учуди чак толкоз, тъй като по предписание всеки публицист, пък бил той и познавач по технологии, мигновено се трансформира в политически еничар, като смени тима. Учуди ме реакцията на премиера Кирил Петков, който в цялата тази история видя просто един " човек, който се пали от дела ".
После се появи Антония Димитрова, която се води публицист от Разград и народен представител на Политическа партия от Шумен, която има зад тила си стотина дописки в разградски вестник и
от този журналистически Еверест е решила очевидно да законодателства
в региона на онлайн медиите. Как да законодателства? Като предлага журналистът " да носи отговорност за наличието, което се оповестява обществено, в това число наказателна”. Редно е най-малко публицистите като Димитрова - тези, които се допрян до действителната политика, да знаят, че писането на дописки не е хипотеза за виновност, а за засегнатост и клюка публицистите носят отговорност и по наказателноправен, и по гражданскоправен ред. Всеки, който желае правосъдна отбрана и правдивост, може да се обърне към съда, а и да предяви и цивилен иск за парично обезщетение.
Но очевидно това не е значимо, значимото, че вместо да оказва помощ на медиите, " Промяната” очевидно е решила да плаши публицистите със сурови санкции. Да заповяда, и юристите имат право на работа. Един партиен водач от новата ръководеща коалиция към този момент пети месец се чуди дали да съди " Сега ", щото сме го нарекли несполучлив политик.
Една партийна шефка съди поголовно публицистите, които не може да уволни
Т.е. прави усещане, че Политическа партия чука на отворена врата - в смисъл - и други нови политици са подготвени мигновено да пишат медийни закони. Например Тошко Йорданов, познавач по крумовите закони, има хрумвания за " законодателна смяна, която доста внезапно ще дисциплинира и уеб страниците, и малките екрани ". Т.е. едните ще съдят за дописки, а другите и ще съдят, и ще дисциплинират. Между другото, и по времето на Борисов имаше предпочитание да се контролират медиите, да се плашат със съд, че даже и със затвор и така нататък После поради тая крива Европа се сетиха, че това не е добър ход - нали сме демократи. И си купиха медии.
Ако не престават в тоя дух - новите политици ще доубият медиите и ще изоставят дефинитивно гласоподавателите си в ръцете на подправените вести на съседката, които към този момент доминират в обществените мрежи. Това не е пресилено, самите партии към този момент сякаш са жертва на подправените вести, примерно във връзка с коронавирус - Има Такъв Народ се затвърди като антиваксърска партия, Кирил Петков легитимира " спецове " като Мангъров (точно както и Борисов го легитимираше).
Вместо да опитват с компетентността си, по-добре е новите политици да оставят медиите на мира. Предната власт ги завладя, тази е по-добре да ги изостави. Помощ от страната май е по-добре да не желаеме, щото от страната нищо положително не може да пристигна.
Петьо Цеков,
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ