Не ни стигнаха предизборните панаири, че откакто вече сме в

Не ни стигнаха предизборните панаири, че откогато към този момент сме в следизборно безвремие, по този начин наречените политици и също по този начин наречените публицисти ни сервират един тюрлюгювеч от кавги, мизерно и долно държание, подчинено напълно и единствено на ползите на господарите, които им подмятат жълти стотинки /за техните финансови възможности/, само че нашите жалкари вървят радостно опашки и лаят ли лаят радостно и ПРЕДАНО!

И не помнят какво се намира под опашката – един център на достолепието, отвърстие /при тях единственото/, което в някакъв миг ще бъде пожелано от господарите.Да не реват, че ги боли.
Вече 2 седмици по този начин наречените депутати реват от трибуната и студията Евро и Украйна. Абе, скъпоструващи и непрелестни българопродавци, отново ви приканвам да идете в една българска психиатрия, едно българско гробище и едно село в северозапада..

Такъв апел насочих при започване на предизборната акция. Сега просто ще го повторя, тъй като виждам, че дейностите ви, неуважаеми депутати, са ориентирани само и единствено да си заслужитете плАтата от господарите, а ”нас ни нЕма у цялата скица ”

11.08.2022 година
В навечерието на формалното начало на предизборната акция, която в действителност у нас стана метод на живот в последната година, бих призовала всички искащи да се погалят в националната обич и благодарност за всичко, което са свършили или гръмко дали обещание и обещаващи да свършат, да създадат три неща – да посетят една българска психиатрична болница, едно българско гробище и едно село в Северозападна България.

Защо избрах тъкмо тези три „ обекта “. Просто е – тъй като те са синоними у нас. Знам, че звучи извънредно, ще бъда упрекната, че е манипулативно, само че в случай че го създадат те, а и всеки искащ, ще стане ясно, че това, уви, е тъкмо по този начин.
Българската средностатистическа психиатрична болница е мизерна, с едно-две изключения е разположена я в гората, я в периферията на малко обитаемо място, и е някаква някогашна постройка. Така, де.

Защо пък за психологично болните да има почтени условия – те са някогашни хора, които няма да бъдат излекувани, за какво да ги гледаме, те са рискови, нездравословни и никому ненужни. Да ги махнем, да ги изолираме, да ги „ въдворим “ и там да вегетират. Е, когато на нас или наш непосредствен се случи, това отношение доста боли, само че ние сме твърд народ, чукаме на дърво, споделяме „ да не дава Господ “ и продължаваме напред.

Когато белята се случи на някой с власт и пари, тогаваа лекуването не е в средностатистическата българска психиатрия, а на друго място – има къде, не ги мислете. Затова на тях просто не им пука. Ще се изненадам в случай че науча, че политик или претендент за подобен е посетил сходно „ лечебно “ заведение. Ще му се подиграват, за какво да се главоболи за някакви си, дето дори може и да не гласоподават.

Като не си евентуална електорална единица, ти не представляваш интерес за тези, които вървят на работа по жълтите павета. Съединението било предписание силата. Но, съединението би трябвало да е с верните хора, а не с някакви си бивши…хора.

Вторият обект, който предлагам на претендентите за политическа популярност също е гадничък – средностатистическо българско гробище. И там е бедност, съсипия, бездомни кучета, поругани монументи. За респект и почитание към паметта на предшествениците ни и тъгата на ближните още веднъж не можем да приказваме. Ама какво да им почитаме пък на тези бивши….хора. Че те са някогашни дори в директния смисъл на думата, че да си губим времето с тях. И те, горките, не могат да са електорални единици. Пардон, у нас май това не е невероятно, само че то пък си става и без да вървим да ги убеждаваме в правилността на политическите си възгледи и без кухите обещания за ярко бъдеще.

То си е ярко така и така, нали. Там е място без болежка. Значи спестяваме непотребни разноски за срещи с гласоподаватели. Пак няма мисъл, че дори и нас, които се държим за шлифера Му в качеството ни на определящи съдбините на народа, ще ни стигне онази с косата. Тъй като това си е неизбежно. Един остарял лаф от студентските ми години гласеше, че животът е болест, която се предава по сексуален път и наложително приключва със гибел. Когато това се случи, обаче, ще има сърцераздирателни речи, съболезнователни писма, венци и известие в новините по тв приемника.

И мястото на безконечния дом няма да е мизерно, то ще е в някое частно гробище, което е като фон на американски филм. Но не е за простолюдието, от което се чака просто и единствено да гласоподава.
Третото място, което предлагам е село от Северозапада. Скоро отново бях там, постоянно вървя и проследявам „ развиването “ на този регион на страната. Известно е, че това е най-бедният район в Европа.

Браво, пущяници, най-малко в едно сте първи……И там още веднъж бедност, пусти къщи с решетки, само че без керемиди – откраднати са, пътищата са като по време на война, за здравно обслужване да не приказваме, за денонощни аптеки – също. Посещението там, обаче, с цел да е напълно същинско, би трябвало да не е с лъскавата кола от партийната дотация, а с трен или рейс – в случай че има подобен сред селата. Е, но то нямало. Да, няма, тъй като там също живеят бивши…хора.

Там живеят живите мъртви. Тях, питах ги, не ги интересува от кое място идва газа, тъй като те са заети с нещо извънредно значимо и жизнеутвърждаващо в двадесет и първи век – с ОЦЕЛЯВАНЕТО си. Не духовното, не културното, а физическото си оцеляване. И по този начин, драги кандадати за национална обич, обувайте галошите – там няма доста тротоари и асфалтови улици и е кално или прашно, нарамвайте торбичките с самун и сирене, вземайте влака и тръгвайте. И не им правете софри с кебапчета, те нямат зъби, тъй като и зъболекари няма по селата, а единствено в по-големите градове и те костват доста пари – два зъба и половината пенсия хвръкнала.

А би трябвало да се заплащат сметки, да се отделят пари за дърва, да се купуват медикаменти. А, в действителност медикаментите се пият през ден, тъй като няма пари за всичко, което е изписал докторът. А, и се пригответе да останете повечко там, тъй като влаковете се движат по един път до два пъти дневно и няма да можете да вършиме бързи връзки, да обиколите целия най-беден район. Ако желаете цялостна достоверност, ще ви осигуря нощувка в някоя къща – къщи бол, хора няма. Отдавна ги няма.

Защото няма какво да работят, няма достъп до опазване на здравето, няма къде да излезеш вечер да се разходиш, кино и спектакъл са срамни думи. А и живите мъртви северозападнали старци не се интересуват от това. Те просто Я чакат – когато и както пристигна. И да ги закарат я с трактор, в случай че има, я с каруца там горе, на баира, където към този момент е родата. Кръгът се затвори за бившите….хора….

Цветеслава Гълъбова,фейсбук

Не ни стигнаха предизборните панаири, че откогато към този момент сме в следизборно безвремие, по този начин наречените политици и също така…
Posted by on