Куче - пазач за детската стая
Не, не тук не става дума да си вземете някой голям застрашителен звяр да опази вашите деца от някой неприятен чичко. Не! Тук ще ви покажем по какъв начин да си извършите симпатично кученце от плат, което да пази входа на стаята от нощния студ и течението под прага.
Направата му е учудващо лесна.
Необходимите материали са:
Плат с дължина, колкото е ширината на вратата + няколко сантиметра от двете страни, към 90- 100 см и широчина 20- 30 см
Парче плат за уши – 4 квадрата 12х12 см
Парче плат за опашка – 10х6 см
Две копчета, маниста или филц за очи
Едно манисто, по- огромно за нос
Малко памук за опашката
Конец с подобаваща дебелина в противоположен или звук в звук цвят
Стари тениски или други непотребни парцали за заряд, може и вата
*Аз избрах поларен мек плат, ушите и опашката направих с опаката страна да се отличават. Може да вземете и плюш и да комбинирате с други части за опашка и уши. Конецът и копчетата са ми звук в звук, окото е шито с конец в противоположен цвят. Шила съм с фестон бод, тъй като е украсителен и хубав, съгласно мен.
Как да го създадем:
Сгъваме парчето на две и изрязваме начело сходно на муцунка, откъм гърба заоблено, като в двата долни края също заобляме малко, тъй като в подготвен тип ще стърчат ъгълчета.
От четирите квадрата изрязваме заоблени двата долни ъгъла, от които ще станат ушетата на кученцето, изминаваме ги на фестон бод две по две, без заряд, като се стараем да е симетрично и красиво.
На този стадий можем да пришем ушите, очичките и да избродираме от двете страни две дъги, които ще бъда устата на кученцето. Това би трябвало да сторим тъкмо тогава, тъй като когато почнем да го шием, ще е доста мъчно.
Парченцето за опашка също съшиваме на фестон бод и компактно натъпкваме с памук, тъй че тя да стане твърда, в случай че желаеме да стърчи след това.
Когато сме подготвени с обособени детайли и с муцунката, съшиваме кучето от опаката страна. Аз персонално не крих шевовете, тъй като желаех да наподобява на магаренцето Йори – неговите шевове също се виждат.
Когато стигнем задната дъга оставяме дребна дупчица, едвам едвам се промуши опашката, изминаваме още два- три боцкам, с цел да оформим дупчицата. Тогава обръщаме кученцето на лицевата страна и започваме деликатно да го пълним, като внимаваме да не спукаме шевовете.
Щом стигнем пълненето до опашката, пъхваме я леко, тъй че два- три сантиметра от нея да влязат вътре в кученцето, с цел да има основа, тя да стърчи. Ако я пришием „ на нулата ”, от самия и край, ще имаме твърда опашка, която ще пада на всички направления. Пришиваме деликатно опашката и донатъпкваме кученцето, стараем се да я закрепим да стърчи право нагоре. След опашката, деликатно довършваме кученцето.
Идеи: можем на върха на опашката да създадем ресни или помпон. Също по този начин да украсим кученцето с папийонка, да му прибавим езиче и каквото децата предложат. Хубаво е да се посъветваме с тях въпреки всичко, а за какво не и дружно да изберем цялостната визия.
Моето момиче незабавно изиска да спи с кученцето, нищо, че е на 6 години и сподели, че когато е зима, ще го остави да пази вратата на детската стая, само че когато е топло, то ще излиза във почивка в нейното легло. Това даде повсеместен тип и лъчение на Саламчо, както тя го назова, и го направи непретенциозен член на въображаемия свят в главицата и.
Направата му е учудващо лесна.
Необходимите материали са:
Плат с дължина, колкото е ширината на вратата + няколко сантиметра от двете страни, към 90- 100 см и широчина 20- 30 см
Парче плат за уши – 4 квадрата 12х12 см
Парче плат за опашка – 10х6 см
Две копчета, маниста или филц за очи
Едно манисто, по- огромно за нос
Малко памук за опашката
Конец с подобаваща дебелина в противоположен или звук в звук цвят
Стари тениски или други непотребни парцали за заряд, може и вата
*Аз избрах поларен мек плат, ушите и опашката направих с опаката страна да се отличават. Може да вземете и плюш и да комбинирате с други части за опашка и уши. Конецът и копчетата са ми звук в звук, окото е шито с конец в противоположен цвят. Шила съм с фестон бод, тъй като е украсителен и хубав, съгласно мен.
Как да го създадем:
Сгъваме парчето на две и изрязваме начело сходно на муцунка, откъм гърба заоблено, като в двата долни края също заобляме малко, тъй като в подготвен тип ще стърчат ъгълчета.
От четирите квадрата изрязваме заоблени двата долни ъгъла, от които ще станат ушетата на кученцето, изминаваме ги на фестон бод две по две, без заряд, като се стараем да е симетрично и красиво.
На този стадий можем да пришем ушите, очичките и да избродираме от двете страни две дъги, които ще бъда устата на кученцето. Това би трябвало да сторим тъкмо тогава, тъй като когато почнем да го шием, ще е доста мъчно.
Парченцето за опашка също съшиваме на фестон бод и компактно натъпкваме с памук, тъй че тя да стане твърда, в случай че желаеме да стърчи след това.
Когато сме подготвени с обособени детайли и с муцунката, съшиваме кучето от опаката страна. Аз персонално не крих шевовете, тъй като желаех да наподобява на магаренцето Йори – неговите шевове също се виждат.
Когато стигнем задната дъга оставяме дребна дупчица, едвам едвам се промуши опашката, изминаваме още два- три боцкам, с цел да оформим дупчицата. Тогава обръщаме кученцето на лицевата страна и започваме деликатно да го пълним, като внимаваме да не спукаме шевовете.
Щом стигнем пълненето до опашката, пъхваме я леко, тъй че два- три сантиметра от нея да влязат вътре в кученцето, с цел да има основа, тя да стърчи. Ако я пришием „ на нулата ”, от самия и край, ще имаме твърда опашка, която ще пада на всички направления. Пришиваме деликатно опашката и донатъпкваме кученцето, стараем се да я закрепим да стърчи право нагоре. След опашката, деликатно довършваме кученцето.
Идеи: можем на върха на опашката да създадем ресни или помпон. Също по този начин да украсим кученцето с папийонка, да му прибавим езиче и каквото децата предложат. Хубаво е да се посъветваме с тях въпреки всичко, а за какво не и дружно да изберем цялостната визия.
Моето момиче незабавно изиска да спи с кученцето, нищо, че е на 6 години и сподели, че когато е зима, ще го остави да пази вратата на детската стая, само че когато е топло, то ще излиза във почивка в нейното легло. Това даде повсеместен тип и лъчение на Саламчо, както тя го назова, и го направи непретенциозен член на въображаемия свят в главицата и.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ