Не, не става въпрос само за навик“. Става въпрос за

Не, не става въпрос единствено за „ табиет “. Става въпрос за безнаказаност, която има действителна, опустошителна цена. Всеки пожар изяжда парченце от бъдещето ни – гора, която няма да забележим още веднъж, животни, които няма къде да се върнат, въздух, който ще дишаме с пепел.

Фасът, който изхвърляме „ за секунди “, може да гори над 30 минути и да се трансформира в искра, която подпалва десетки декари. Немалко пожари в България са породени от човешка активност – не от природата. И точно това е единствената добра вест: можем да ги предотвратим.

 

Да не хвърляме фасовете от колата не е подвиг – това е отговорност. Да не палим огън в неразрешени зони не е лишаване – това е обикновена грижа за бъдещето ни. Да не мълчим, когато забележим някой да го прави, е мощ – не скука.

 

Истината е елементарна: природата няма потребност от герои, които гасият пожари. Има потребност от хора, които не ги провокират.

 

Лятото не би трябвало да мирише на пушек. То би трябвало да ухае на борова гора, на море, на независимост.

 

Следващият път, когато посягаш към прозореца с тленен фас в ръка, стой за секунда. Помисли за гората, за хората, за животните, за децата си. И избери различен път. Не към пепелта.