Украинци успяха да избягат от руски филтрационен лагер край Мариупол |
" Не можете да си визиите какъв брой ужасни бяха изискванията. " – това описват пред Би Би Си украинците от Мариупол Олена и Олександър, които са от дребното съумели да избягат от съветски филтрационен лагер преди да ги откарат в Русия. Цивилни украинци, главно дами и деца всеобщо се водят в Русия, в т. ч. и надалеч от местоживеенето им, в региона на Далечния Изток .
Мариупол е дейно изолиран от света и информацията за протичащото се вътре е мъчно да бъде доказана от без значение източници. Олена и Олександър обаче описват смаразяващи истории за живота в т. н. филтрационни лагери, основани отвън Мариупол като преходна станция преди да бъдат евакуирани.
Двойката от Мариупол се озовала в лагер при опит да изоставен града. Излезли от вкъщи си и отишли в пункт за евакуация, само че оттова ги взели и ги закарали в съветски бежански център в бивше учебно заведение в село Николске, есверозападно от Мариупол.
„ Беше като същински концентрационен лагер “, споделя 49-годишният Олександър. От него и Олена са взети пръстови отпечатъци, снимани са от всички страни и са разпитвани в продължение на няколко часа от съветски чиновници по сигурността – „ като в затвор “, споделя мъжът. Двамата се тормозили, че руснаците ще им ревизират телефоните, по тази причина изчистили всички фотоси, свързани с Украйна, в това число на щерка си пред украинското знаме.
Тревогите им са били основателни. По време на разпита съветските чиновници по сигурността са разгледали фотоси, последователност на телефонните диалози и телефонни номера на техните устройства за връзки с публицисти или държавни и военни чиновници.
„ Ако човек бъде обвинен, че е „ украински нацист “, тогава го водят в Донецк за по-нататъшно следствие или с цел да го убият “, споделя Олександър, макар че от Би Би Си признават, че не са съумели да потвърдят думите му. " Беше доста рисково и рисковано. Всяко малко подозрение, всяка дребна опозиция - и могат да ви отведат в мазетата за разпит и мъчение. Всички се опасяваха да не бъдат откарани в Донецк. "
Олена и Олександър в последна сметка били освободени и вкарани в листата за евакуация. Казали им, че имат позволение да тръгнат със 148-ми евакуационен рейс. Но предходна седмица, а едвам 20 рейса напуснали лагера. За сметка на това имало доста рейсове, извозващи украинци към Русия. Властите се пробвали да качат мъжът и дамата на рейс за Изток, само че двамата отказали. Накрая се принудили да търсят помощта на частни водачи, за които пък се тормозили, че може да са руснаци или техни колаборанти. „ Нямахме избор – или да бъдем депортирани принудително в Русия, или да рискуваме с тези частни водачи “, споделя Олена.
Намерили водач, който през поля, черни пътища и тесни пътеки зад всички КПП-та ги превел от филтрационния лагер до окупирания от руснаците Бердянск. После три дни търсили различен водач, подготвен на всевъзможен риск да ги трансферира на следена от Украйна територия. За да се случи това, водачът трябвало да избегне цели 12 контролно-пропускателни пункта и да ги достави в Запорожие. „ От лагерите за пречистване можете да избягате единствено с тези рискови локални частни водачи “, споделя Олександър. „ За благополучие измежду тях има положителни хора. “
Мариупол е дейно изолиран от света и информацията за протичащото се вътре е мъчно да бъде доказана от без значение източници. Олена и Олександър обаче описват смаразяващи истории за живота в т. н. филтрационни лагери, основани отвън Мариупол като преходна станция преди да бъдат евакуирани.
Двойката от Мариупол се озовала в лагер при опит да изоставен града. Излезли от вкъщи си и отишли в пункт за евакуация, само че оттова ги взели и ги закарали в съветски бежански център в бивше учебно заведение в село Николске, есверозападно от Мариупол.
„ Беше като същински концентрационен лагер “, споделя 49-годишният Олександър. От него и Олена са взети пръстови отпечатъци, снимани са от всички страни и са разпитвани в продължение на няколко часа от съветски чиновници по сигурността – „ като в затвор “, споделя мъжът. Двамата се тормозили, че руснаците ще им ревизират телефоните, по тази причина изчистили всички фотоси, свързани с Украйна, в това число на щерка си пред украинското знаме.
Тревогите им са били основателни. По време на разпита съветските чиновници по сигурността са разгледали фотоси, последователност на телефонните диалози и телефонни номера на техните устройства за връзки с публицисти или държавни и военни чиновници.
„ Ако човек бъде обвинен, че е „ украински нацист “, тогава го водят в Донецк за по-нататъшно следствие или с цел да го убият “, споделя Олександър, макар че от Би Би Си признават, че не са съумели да потвърдят думите му. " Беше доста рисково и рисковано. Всяко малко подозрение, всяка дребна опозиция - и могат да ви отведат в мазетата за разпит и мъчение. Всички се опасяваха да не бъдат откарани в Донецк. "
Олена и Олександър в последна сметка били освободени и вкарани в листата за евакуация. Казали им, че имат позволение да тръгнат със 148-ми евакуационен рейс. Но предходна седмица, а едвам 20 рейса напуснали лагера. За сметка на това имало доста рейсове, извозващи украинци към Русия. Властите се пробвали да качат мъжът и дамата на рейс за Изток, само че двамата отказали. Накрая се принудили да търсят помощта на частни водачи, за които пък се тормозили, че може да са руснаци или техни колаборанти. „ Нямахме избор – или да бъдем депортирани принудително в Русия, или да рискуваме с тези частни водачи “, споделя Олена.
Намерили водач, който през поля, черни пътища и тесни пътеки зад всички КПП-та ги превел от филтрационния лагер до окупирания от руснаците Бердянск. После три дни търсили различен водач, подготвен на всевъзможен риск да ги трансферира на следена от Украйна територия. За да се случи това, водачът трябвало да избегне цели 12 контролно-пропускателни пункта и да ги достави в Запорожие. „ От лагерите за пречистване можете да избягате единствено с тези рискови локални частни водачи “, споделя Олександър. „ За благополучие измежду тях има положителни хора. “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ