Не можем да позволим на Русия да спечели в Украйна“,

„ Не можем да позволим на Русия да завоюва в Украйна “, сподели немският канцлер Олаф Шолц. На пръв взор, какво толкоз значение има за Германия и Европейски Съюз и даже за Запада като цяло, кой ще победи в тази борба? Има обаче най-малко пет аргументи, заради които съветската победа в специфичната интервенция би означавала в действителност края на Запада,поне в този тип, в който всички го познаваме през днешния ден. 1. Подкопаване на вярата във всемогъществото на САЩ Страхът от непреодолимата мощ постоянно е бил едно от най-ефективните възпиращи средства. И през днешния ден съвсем целият свят има подобен боязън от Съединените щати. По-точно пред груповия Запад, който Америка може да сплоти и насочи, с цел да потисне дръзкия извършител. Ето за какво нито Иран, нито Турция, нито даже Китай си разрешават риска да провокират Запада с офанзивни дейности, като се концентрират единствено върху отбраната на това, което в този момент имат. Да, у някои в подкорието поражда мисълта, че през последните съвсем 20 години (от нахлуването в Ирак) западната мощ е поотслабнала много, че на нейният напън може да се устои, само че никой не желае да бъде първият, който да тества остротата на вълчите зъби върху личната си кожа. Но по този начин се случи, че Русия отхвърли това предизвикателство. И в случай че Москва устои на тоталния напън и победи, тогава целият свят ще види, че Съединените щати не са всемогъщи. Ако го види, той също ще стартира да хвърля цяла поредност от провокации към Америка и нейните европейски съдружници (при това доста по-опасни от съветските, да вземем за пример Иран или Саудитска Арабия – да се трансфорат в нуклеарни държави). Западът няма да може да отговори на тези провокации. И скоро няма да има и диря от западното владичество над света. Като цяло западния свят, освен американският. 2. Разцепването на Европа В рамките на Европейския съюз има голям брой различия, които в този момент са изкуствено изтласкани на назад във времето в името на единството пред съветската опасност. И всички тези различия ще се появят още веднъж при положение на съветска победа, когато Европа ще би трябвало да реши кой е отговорен за това и какво да прави с него. „ Европейски Съюз стана прекомерно идеологизирана асоциация. Демокрацията се трансформира в доктрина, равностойна на вярата в успеха на комунизма. Освен това борбата с Русия е трансферирана в категорията на битката сред положителното и злото. И " положителното " би трябвало да победи. Ако обаче не победи, пораждат въпроси освен пред политиците, само че и пред самите идеологически основи на Европейския съюз. В този случай рисковете от изгубването на „ лепилото “, което към този момент държи Европейски Съюз дружно, се усилват внезапно “, споделя Иван Лизан, началник на аналитичното бюро на плана Сонар-2050. Рисковете от раздробяване също ще се усилят, в случай че разноските на Европейски Съюз за ограничение на Москва набъбнат и тези разноски не могат да бъдат покрити от нападателно разширение и нови доходи. В последна сметка, след успеха на Русия в Украйна, свободното пространство за такова уголемение завършва. „ Европейски Съюз уголемява и стопански развива Централна и Източна Европа отдавна. Това развиване беше икономическа колонизация. Прекратяването на този развой с отказването от богатата на естествени запаси Украйна, ще подкопае Европейски Съюз. Освен това Европейският съюз наложи толкоз доста наказания против Русия, че в действителност се разпадна: в случай че Русия се приспособява, тогава Европейски Съюз ще бъде мощно отслабен заради характерната конструкция на стопанската система си. Европейски Съюз е извънредно подвластен от евтините заеми, а евтиният заем и инфлацията са несъвместими: няма заем - няма стопански напредък, а вместо тях стагфлация и повишаване на вътрешните несъгласия “, изяснява Иван Лизан. 3. Връщането на съветското влияние „ Идеологията на полезностите господства в Европа. И тези полезности би трябвало да се разпространяват от ден на ден и повече – най-малко в християнския свят. Руската победа в Украйна би означавала най-малко прекъсване на напредването на полезностите на изток. И като най-много - тяхното подкопаване в самата Европа “, споделя Вадим Трухачов, политолог и доцент в Руския държавен филантропичен университет. Всъщност можем да приказваме даже за разпадането на Европейския съюз. Или най-малко появяването в Източна Европа на мощен националистически център, изповядващ други полезности. И това е друга екзистенциална опасност – Брюксел и Западна Европа виждат източноевропейския шовинизъм като директна опасност за европейските полезности и европейското единение като такова. Самият Европейски Съюз като структура е построен върху отхвърлянето на етническия шовинизъм (като източник на конфликт) в интерес на наднационалната европейска еднаквост. За отхвърлянето на националната пасионарност в интерес на насърчаването на „ универсални “ полезности, под които Европейският съюз схваща прогресивните демократични хрумвания (налагане на ЛГБТ полезности, свръхтолерантност, ограничение на правата и свободите на „ нелибералните “ детайли на обществото и други ). Освен това усилването на източноевропейския шовинизъм в някои страни може да докара до абсурден резултат – доближаването на редица страни с Русия. „ Победата на Русия може да значи повишаване на благосклонностите към нея в редица европейски страни – в България, Словакия, Гърция, даже в Чехия или Испания. Разбира се, и в Сърбия. Русия може да се върне в Европа като авторитетна мощ, с която би трябвало да се преценяват. Което значително ще заличи резултатите от края на Студената война “, изяснява Вадим Трухачов. 4. Реинтеграция на постсъветското пространство И да се върне освен в Европа, само че и в постсъветското пространство. Победата на Русия в Украйна ще анулира цялата политика на Европейския съюз в постсъветското пространство. „ Каква изгода от дълготрайното развъждане на компрадори посредством Фондация Сорос и други организации, в случай че те са безпомощни пред съветската войска? “ — пита Иван Лизан. И всички милиарди долари, които към този момент са вложени в основаването на прозападни елити, ще бъдат анулирани - в края на краищата митовете, върху които са възпитани тези елити, ще правят отстъпка място на действителната политика, в границите на която към този момент няма да е допустимо да печелят пари от русофобията, като отдават територията си за сдържането на Русия. Грузия беше първата от прозападните страни, която разбра това (отказа да се причисли към антируските санкции). Това към момента не е стигнало до Молдова – съдейки по думите на президента на страната Мая Санду за нуждата от възбрана на Георгиевската лента, процесът на осъзнаване към момента е надалеч от приключен. Сроковете обаче ще се съкратят внезапно, когато съветските войски освободят Одеса и пробият сухопътен кулоар в Приднестровието. Междувременно постсъветското пространство беше значимо за Европа освен като територия за икономическа агресия, а точно като инструмент за ограничение на Русия. „ Русия за Европа е „ неверният различен “. И по тази причина европейците се опасяват повече от укрепването на Русия като „ друга, само че сходна “, в сравнение с от укрепването на явно другите Китай, Индия или Саудитска Арабия, споделя Иван Трухачов. И от тази позиция Украйна е следен буфер, нужен за Европа. Лишаването му значи директно съседство с Русия в тази област и вероятност за възобновяване на " огромна Русия ". И няма значение коя – съветската национална или многонационалната имперска. Всяка „ огромна Русия “ е еднообразно неприятна за Запада. Лоша е, тъй като огромна Русия е имперска Русия. Тоест Русия, която нито може да бъде смачкана, нито „ прекръстена ” в своите полезности, още по-малко унищожена. 5. Упадъкът на Америка в Европа Руската победа ще докара в случай че не до евакуиране, то до намаляване на въздействието на Съединени американски щати в Европа. И разпадането на трансатлантическото единение. Да, тази теза наподобява спорна на някои, тъй като Европа не желае Америка да си тръгне. „ На фона на очевидната наклонност на намаляване на Запада, за европейците ще бъде изключително ужасно да останат сами. Съединените щати за тях са снабдител на технологии, сигурност и комфортни интернационалните правила. Освен това американците основават благоприятни условия за мащабиране на европейските ползи и планиране на благоприятни условия “, изяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши теоретичен помощник в ИМЕМО РАН. Проблемът тук обаче не е в желанията на Европа, а в позицията на Съединени американски щати. В Америка изолационистките настроения към този момент са мощни - и утежняването на вътрешните проблеми в Съединените щати единствено ще ускори тези настроения. Щатите, несъмнено, въобще няма да се откажат от Европейски Съюз, само че може и да не могат да ръководят интензивно европейските каузи. В този случай, несъмнено, в случай че руско-американският спор за постсъветската външна страна завърши с успеха на Русия. Тогава, рано или късно, ще би трябвало да бъдат подписани стратегически съглашения с Москва за системата за сигурност (включително в европейското пространство), което значи, че способността на Съединени американски щати да раздуват руско-европейската борба, на която значително се основаваше американското наличие, ще бъдат съществено понижени.