22 на 1000 деца в училищна възраст са диагностицирани с очни болести
Не може да се даде годишна информация в динамичност от изчерпателните статистически проучвания, които се правят по Националната статистическа стратегия. Данните на НЦОЗА демонстрират, че регистрирани болести на очите при главен профилактичен обзор (на 1000 прегледа) във възрастовата група 0-6-годишни за 2021 година са 7.63, за 2022 година - 10.11, а за 2023 година - 8.4. При 7-19-годишните записаните болести на 1000 прегледа за 2021 година са 8.4, за 2022 година - 22.93, а за 2023 година - 22.43.
Това споделя министърът на опазването на здравето доцент Силви Кирилов в отговор на въпрос на Иван Белчев, депутат от парламентарната група на ПП-ДБ, по отношение на развиването на късогледството при децата по отношение на потреблението на смарт устройства. Депутатът цитира данни от изследване на „ Сова Харис “ по поръчка на Съвет за електронни медии от февруари 2024 година, съгласно което 63% от децата до 2 години употребяват смарт телефон всеки ден, като междинното време, прекарано пред телефона, е 2 часа и 36 минути; децата на възраст 3 до 5 години прекарват приблизително 180 минути пред смарт телефон и 210 минути пред таблет. Децата от 6 до 12 години също прекарват доста време пред екраните - приблизително 153 минути пред смарт телефон, 210 минути пред таблет и 110 минути пред компютър. При младежите от 13 до 18 години се следи повишение на потреблението на електронни устройства, като времето пред смарт телефон доближава 210 минути, пред таблет – 180 минути, а пред компютър – 150 минути.
Министърът прецизира, че по реда на Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията е планувано при децата да се прави обща оценка на зрението на 6 месеца, на една година, на 5-годишна възраст (преди започване на училище) и годишно проучване за зрителна заостреност (ориентировъчно) и цветоусещане над 7-годишна възраст. За ранно разкриване на вродена/ наследствена очна патология е очакван обзор от експерт по очни заболявания сред 6-месечна и едногодишна възраст.
„ В международен мащаб по данни на СЗО, през 2020 година наранени от миопия са били 2.6 милиарда хора по света, а през 2030 година се чака броят им да доближи 3.4 милиарда Честотата на миопията и в това число високостепенната миопатия се усилва с бързи темпове и прогнозите са, че през 2050 година болестта ще засегне 50% от международното население. Според изследване на Американската академия по офталмология, през 2050 год. се чака 9.8% от международното население да бъде с високостепенна миопия.
Късогледството, което се характеризира с утежняване на зрението за далечно ситуирани обекти, е една от главните аргументи за понижена зрителна заостреност, която може да бъде поправена. Миопията има мултифакторна генеза, което се дефинира от наслагването на разнообразни предразполагащи фактори - генетични, на околната среда и метода на живот. Наследствеността е фактор с несъмнено въздействие, изключително при прогресиращата форма на болестта. Наличието на един родител с миопия усилва два пъти вероятността болестта да се развие и при детето, а когато и двамата родители са наранени, вероятността е пет пъти по-голяма. Съществено въздействие оказват времето, прекарано навън, равнищата на витамин D в организма, изискванията, при които децата четат и пишат използването на мобилни цифрови устройства “, споделя доцент Кирилов.
Той цитира изследване, извършено от екип на Очна клиника към УМБАЛ „ Александровска “ през 2020 година, съгласно което равнищата на витамин D при деца с миопия са доста по-ниски от тези при деца, неразвили миопия. „ Времето, прекарано навън, въздейства както на равнищата на витамин D, по този начин и на качеството на ретинния облик и равнищата на допамина в организма, които имат протективни резултати във връзка с миотичния напредък на окото. Важно за развиването на миопията е и продължителното гледане наоколо в помещение без задоволително положително осветяване, което децата постоянно упражняват при четене, писане и приложимост на мобилни цифрови устройства.
Късогледството най-често стартира на възраст сред 6 и 14 години и нормално прогресира с времето. При диагностициране на миопатия, ключове признаци са замъглено зрение, чести главоболия, присвиване на очите, лесна отмалялост, гледане отблизо разстояние. Оставено нелекувано, с изключение на до понижената зрителна заостреност, късогледството в учебна възраст води до снижен триумф в учебно заведение, понижена централизация, липса на интерес към спорт, обществени мероприятия и изцяло възпрепятстване на когнитивното и общественото развиване при децата и подрастващите. Лечението на миопията включва промени в метода на живот, оптична промяна, медикаментозни и оперативни способи. Като рекомендации при лекуването на миопията се утвърждават методите, които освен усъвършенстват качеството на зрението, само че предотвратяват прогресията на миопията и настъпващите дегенеративни промени. На децата с открита миопатия се предлага използването на вярна оптична промяна, превозване на задоволително време навън (поне 1 час дневно), суплементиране на храната с витамин D, четене и писане при оптимални условия в учебно заведение и у дома (добра осветеност, разстояние над 35 см от устройството/ книгата), ограничение до най-малко използването на мобилни цифрови устройства “, споделя още министърът.
Той добавя, че Министерство на здравеопазването е регламентирало потреблението на електронни средства и установяване на времевия престой, съгласно възрастта на децата, пред екраните на тези устройства като акцентира, че условията би трябвало да се съблюдават от освен от детските и образователни заведения, само че и от родителите и всички физически и юридически лица, чиято активност по един или различен метод е обвързвана и ориентирана към деца и възпитаници.
Това споделя министърът на опазването на здравето доцент Силви Кирилов в отговор на въпрос на Иван Белчев, депутат от парламентарната група на ПП-ДБ, по отношение на развиването на късогледството при децата по отношение на потреблението на смарт устройства. Депутатът цитира данни от изследване на „ Сова Харис “ по поръчка на Съвет за електронни медии от февруари 2024 година, съгласно което 63% от децата до 2 години употребяват смарт телефон всеки ден, като междинното време, прекарано пред телефона, е 2 часа и 36 минути; децата на възраст 3 до 5 години прекарват приблизително 180 минути пред смарт телефон и 210 минути пред таблет. Децата от 6 до 12 години също прекарват доста време пред екраните - приблизително 153 минути пред смарт телефон, 210 минути пред таблет и 110 минути пред компютър. При младежите от 13 до 18 години се следи повишение на потреблението на електронни устройства, като времето пред смарт телефон доближава 210 минути, пред таблет – 180 минути, а пред компютър – 150 минути.
Министърът прецизира, че по реда на Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията е планувано при децата да се прави обща оценка на зрението на 6 месеца, на една година, на 5-годишна възраст (преди започване на училище) и годишно проучване за зрителна заостреност (ориентировъчно) и цветоусещане над 7-годишна възраст. За ранно разкриване на вродена/ наследствена очна патология е очакван обзор от експерт по очни заболявания сред 6-месечна и едногодишна възраст.
„ В международен мащаб по данни на СЗО, през 2020 година наранени от миопия са били 2.6 милиарда хора по света, а през 2030 година се чака броят им да доближи 3.4 милиарда Честотата на миопията и в това число високостепенната миопатия се усилва с бързи темпове и прогнозите са, че през 2050 година болестта ще засегне 50% от международното население. Според изследване на Американската академия по офталмология, през 2050 год. се чака 9.8% от международното население да бъде с високостепенна миопия.
Късогледството, което се характеризира с утежняване на зрението за далечно ситуирани обекти, е една от главните аргументи за понижена зрителна заостреност, която може да бъде поправена. Миопията има мултифакторна генеза, което се дефинира от наслагването на разнообразни предразполагащи фактори - генетични, на околната среда и метода на живот. Наследствеността е фактор с несъмнено въздействие, изключително при прогресиращата форма на болестта. Наличието на един родител с миопия усилва два пъти вероятността болестта да се развие и при детето, а когато и двамата родители са наранени, вероятността е пет пъти по-голяма. Съществено въздействие оказват времето, прекарано навън, равнищата на витамин D в организма, изискванията, при които децата четат и пишат използването на мобилни цифрови устройства “, споделя доцент Кирилов.
Той цитира изследване, извършено от екип на Очна клиника към УМБАЛ „ Александровска “ през 2020 година, съгласно което равнищата на витамин D при деца с миопия са доста по-ниски от тези при деца, неразвили миопия. „ Времето, прекарано навън, въздейства както на равнищата на витамин D, по този начин и на качеството на ретинния облик и равнищата на допамина в организма, които имат протективни резултати във връзка с миотичния напредък на окото. Важно за развиването на миопията е и продължителното гледане наоколо в помещение без задоволително положително осветяване, което децата постоянно упражняват при четене, писане и приложимост на мобилни цифрови устройства.
Късогледството най-често стартира на възраст сред 6 и 14 години и нормално прогресира с времето. При диагностициране на миопатия, ключове признаци са замъглено зрение, чести главоболия, присвиване на очите, лесна отмалялост, гледане отблизо разстояние. Оставено нелекувано, с изключение на до понижената зрителна заостреност, късогледството в учебна възраст води до снижен триумф в учебно заведение, понижена централизация, липса на интерес към спорт, обществени мероприятия и изцяло възпрепятстване на когнитивното и общественото развиване при децата и подрастващите. Лечението на миопията включва промени в метода на живот, оптична промяна, медикаментозни и оперативни способи. Като рекомендации при лекуването на миопията се утвърждават методите, които освен усъвършенстват качеството на зрението, само че предотвратяват прогресията на миопията и настъпващите дегенеративни промени. На децата с открита миопатия се предлага използването на вярна оптична промяна, превозване на задоволително време навън (поне 1 час дневно), суплементиране на храната с витамин D, четене и писане при оптимални условия в учебно заведение и у дома (добра осветеност, разстояние над 35 см от устройството/ книгата), ограничение до най-малко използването на мобилни цифрови устройства “, споделя още министърът.
Той добавя, че Министерство на здравеопазването е регламентирало потреблението на електронни средства и установяване на времевия престой, съгласно възрастта на децата, пред екраните на тези устройства като акцентира, че условията би трябвало да се съблюдават от освен от детските и образователни заведения, само че и от родителите и всички физически и юридически лица, чиято активност по един или различен метод е обвързвана и ориентирана към деца и възпитаници.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ