Не може да се отрече, е . За преобладаващата част

Не може да се отхвърли, е. За преобладаващата част от обществото те са съвсем богопомазани. В тях е вярата. В тях е упованието. В тях всекидневно са и хлябът, и ножът, ание сме го приели това, тъй като те вдъхват чувство за ред и сигурност. Орднунг унд дисциплин.
Днес сме в тройна генералска настройка - някогашният министър председател е военачалник, актуалният длъжностен министър председател е военачалник, президентът също е военачалник. И нещата, най-малко за множеството хора, си наподобяват идеално. Ако Борисов е от страната на неприятните генерали, има други двама, които са от страната на положителните и ще го победят. Разбира се, има и четвърти военачалник - Мутафчийски, само че евентуално занапред ще се разгърне.
От позиция на политическото инженерство сходна скица си е изцяло окей - единствено една черна нинджа може да отстрани друга черна нинджа. Хората ще приветстват единствено някой, който е гладиатор, подготвен да се изправи против съперник от същия сан. На хората си им харесва да имат бащица, който да носи отговорност и да " оправя " всичко.
От позиция на демокрацията обаче въобще не е окей тази формула. Защото демокрацията е тъкмо противоположното на мощната ръка, по този начин обичана на българина. Защото поклонението пред тази мощна ръка е хранителна среда за избуяване на тоталитарен режим. Нещо, което с очите си гледаме към този момент повече от десетилетие. Гледаме, само че не виждаме.
Кое е по-плащещо за българина: коронавирусът или застрашената народна власт?
Новата вълна на инфекции с ковид най-вероятно ще съвпадне с началото на предизборната акция. А тя, сходно на всичко останало,...
Изобщо не видяхме по кое време и по какъв начин всичко в страната беше делегирано на едно лице, което по конституция даже не е първата фигура в тази страна.
Изобщо не усетихме по кое време и по какъв начин моделът " Борисов " се наложи като нещо задоволително за голяма част от обществото. И даже освен задоволително, само че и добре работещо.
Дали вярата, че той не е просто следващата ни заблуда? Дали няма да забележим просто идващия " бащица " - непоколебим, само че обективен, намиращ пари и раздаващ пари, прегръщащ и прегръщан, наша опора, наше очакване? Има огромна възможност да се получи тъкмо това.
В основата на политическия фройдизъм стоят всичките ни комплекси като нация - че сме дребни, че сме небогати, че не сме и доста способни и умни. Тези комплекси се избиват по доста способи - с надменно държание, с игнор на разпоредбите, с експанзия, цинизъм и прочие. Но те се избиват и с гласоподаване за някой, който може да " мачка ", някой с задоволително мощност, някой, раздаващ пари от джипа си, някой, задоволително богат, с цел да ни е образец за подражателство.
Именно тъй като е впрегнат в оцеляването си, българинът е подготвен да се откаже от главните демократични полезности - плурализма и върховенството на закона. На българина просто не му е до това. Предпочита да му махнат от гърба тежестта за взимане на решения и носене на отговорност. А политическите лаборатории единствено това и чакат - те постоянно са подготвени със идващия " план ". Той може да има напълно благовиден темперамент, да вземем за пример - президентска република. Или просто следващ силовак, подложен на върха на държавното ръководство.
Фройд, който даде име на демоните
Нека стартираме с няколко превъзходни цитата.  1. Времето, прекарано с котки, в никакъв случай не е изгубено. 2. Неврозата идва от неспособн...
Илюзия е да си мислим, че е зародил ей по този начин, от единствено себе си. Дълго е въображаем и евентуално е дал малко отклоняване от първичния план. Но пък въздишките по мощна фигура много помогнаха той да се развие до днешните мащаби - съвсем безконечен престой в ръководството и явно безотговорен.
Този модел може да изчезне, единствено в случай че българинът се оправи със личните си комплекси и страхове, в случай че настрои мирогледа си на същински европейска вълна, в случай че нито за момент не позволява оттегляне от демократичните правила.
Другият път е да се остави за които обществото се свежда до електорат, а електоратът - до елементарно управляема маса. Това е пътят на всеки водач и са доста малко вождовете, които биват осъдени за беззаконията си. По-умното държание би било вождове просто да не се позволяват до властта, тъй като демокрацията се гради върху разговор, а не върху еднолични решения. Само преодолявайки всичките си подсъзнателни нагони към сляпо послушание, една нация може да просперира. Затова митингите са демонстрация на народен имунитет - той би трябвало да се поддържа постоянно в чудесно положение.
Често у нас се чуват отзиви, че българският народ не е дорасъл до народна власт. Че повече му подхожда твърдата ръка, с цел да го дисциплинира. Това освен че се натрапва пропагандно, то се и осъществя. Противоотровата е вместо Фройд да припомняме на всички политици крилата фраза на Чърчил: " Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на ръководство, само че по-добра не е открита ".
Автор: Евелина Гечева