Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Не може да се отхвърли, че природата на България е просто приказна. Може да сме с дребна територия, само че пък за сметка на това в нея са събрани толкоз доста естествени хубости, че човек не може да им се нагледа за цялостен един живот. Пълним и очи и душа, а те нямат край. Всеки регион от нашата прелестна татковина има свое омагьосване, сексапил и притегателна мощ, освен за нас, само че и за туристи от целия свят.
Вратцата и регионът към град Враца са едни от тези места, които не може да останат подценени. Не е инцидентно, че един френски планинар назовава скалите „ българските доломити “.
Варовиковите стени на пролома се издигат на цели 700 метра и са най-високите на Балканския полуостров. Вратцата съставлява пролом или още ждрело на река Лева, която е приток на река Ботуня. Проломът стартира от село Згориград и има внушителни отвесни скали, които са обичано място на алпинисти и планинари. Маршрутите за катерачи са над 300 в региона.
Името на град Враца идва тъкмо от името на ждрелото, а не противоположното както доста хора си мислят. То е и един от знаците на града, както и обичано място на локални и туристи.
Ждрелото на Вратцата се намира на 2 км от централния площад на град Враца, по пътя, който води до пещера Леденика.
Проломът Вратцата е разгласен за естествена забележителност през 1964 година и е част от Природен парк „ Врачански Балкан “.
Вратцата е толкоз впечатляващ естествен обект, че даже е емблемата на град Враца от 1967 година Тя е нарисувана от художника Любен Орозов след извоюван от него конкурс. Девизът на града е доста забавен – „ Град като Балкана – античен и млад “.
Някога проходът е бил именуван „ Вратица “, тъй като съставлява една самобитна входна врата за град Враца. В самия проход на ждрелото са непокътнати остатъци от една средновековна цитадела, която също е носела името Вратица, от където пък идва и името на самото ждрело. Крепостта е датирана в интервала към X-XII век. На това барикада стръмните скали са се явявали като естествена врата и отбрана от неприятели. Наричали я още с латинската дума „ валве “, което значи „ двукрила врата “. Предполага се, че нейното предопределение е било да загражда пътя на славяните през Врачанския пролом към Сердика и надлежно към югозападните елементи на Балканския полуостров.
Ботев и неговите смели четници
Районът на град Враца е прочут с доста неща – градът на Ботев, връх Околчица, пещерата Леденика, Вратцата, водопадът Скакля и като цяло неповторимата природа, която ни разкрива този дял на Стара планина. В непосредственост се намират село Челопек и къщата на добре познатата ни Баба Илийца.
В града на Ботев всяка година при започване на месец юни се празнуват дните на Ботев и неговите четници. Ежегодно се прави и преход до връх Околчица. Този връх има височина от едвам 1048 метра надморска височина, само че е от извънредно значение за нашето Освобождение. Точно тук на 1 юни 1876 година е последната славна борба на Ботев и неговите смели четници.
На върха в чест на Христо Ботев и неговата чета е повдигнат монумент с височина от 35 метра и опълченски кръст от горната страна. Лобното място на поета и бунтовник Ботев се намира напълно близо, в падината Йолковица, където през днешния ден стои незабравим надпис, безшумно да припомня за този популярен българин, дал живота си за свободата на България и българите. През 1947 година кръстът на паметника е сменен с петолъчка. През 1991 година обаче още веднъж се връща остарелият тип на паметника.
Околчица е и измежду стоте национални обекта на България. Любопитен факт е, че има единствено един единствен въстаник от Софийско в четата на Христо Ботев. Това е Илия Джагаров от село Локорско, което се намира на към 15 километра от София. Той е роден през 1843 година и умира през 1902 година В началото на село Локорско има негов монумент, където всяка година на 2 юни се слагат цветя и венци. Интересното за този човек е, че той е един от двамата доброволци, които придвижват тялото на Васил Левски до храма „ Света Петка Самарджийска “.
Въпреки че Христо Ботев е роден в град Калофер, в центъра на Враца има повдигнат негов огромен монумент, който стои гордо на площада, като че ли чакайки последната си борба с високо вдигната глава, гледащ към Балкана.
И Вратцата, и паметникът на Христо Ботев стоят гордо и непоколебимо, събуждайки у всеки възприятието, че към момента пазят града от нещо.
Още от създателя:
Вратцата и регионът към град Враца са едни от тези места, които не може да останат подценени. Не е инцидентно, че един френски планинар назовава скалите „ българските доломити “.
Варовиковите стени на пролома се издигат на цели 700 метра и са най-високите на Балканския полуостров. Вратцата съставлява пролом или още ждрело на река Лева, която е приток на река Ботуня. Проломът стартира от село Згориград и има внушителни отвесни скали, които са обичано място на алпинисти и планинари. Маршрутите за катерачи са над 300 в региона.
Името на град Враца идва тъкмо от името на ждрелото, а не противоположното както доста хора си мислят. То е и един от знаците на града, както и обичано място на локални и туристи.
Ждрелото на Вратцата се намира на 2 км от централния площад на град Враца, по пътя, който води до пещера Леденика.
Проломът Вратцата е разгласен за естествена забележителност през 1964 година и е част от Природен парк „ Врачански Балкан “.
Вратцата е толкоз впечатляващ естествен обект, че даже е емблемата на град Враца от 1967 година Тя е нарисувана от художника Любен Орозов след извоюван от него конкурс. Девизът на града е доста забавен – „ Град като Балкана – античен и млад “.
Някога проходът е бил именуван „ Вратица “, тъй като съставлява една самобитна входна врата за град Враца. В самия проход на ждрелото са непокътнати остатъци от една средновековна цитадела, която също е носела името Вратица, от където пък идва и името на самото ждрело. Крепостта е датирана в интервала към X-XII век. На това барикада стръмните скали са се явявали като естествена врата и отбрана от неприятели. Наричали я още с латинската дума „ валве “, което значи „ двукрила врата “. Предполага се, че нейното предопределение е било да загражда пътя на славяните през Врачанския пролом към Сердика и надлежно към югозападните елементи на Балканския полуостров.
Ботев и неговите смели четници
Районът на град Враца е прочут с доста неща – градът на Ботев, връх Околчица, пещерата Леденика, Вратцата, водопадът Скакля и като цяло неповторимата природа, която ни разкрива този дял на Стара планина. В непосредственост се намират село Челопек и къщата на добре познатата ни Баба Илийца.
В града на Ботев всяка година при започване на месец юни се празнуват дните на Ботев и неговите четници. Ежегодно се прави и преход до връх Околчица. Този връх има височина от едвам 1048 метра надморска височина, само че е от извънредно значение за нашето Освобождение. Точно тук на 1 юни 1876 година е последната славна борба на Ботев и неговите смели четници.
На върха в чест на Христо Ботев и неговата чета е повдигнат монумент с височина от 35 метра и опълченски кръст от горната страна. Лобното място на поета и бунтовник Ботев се намира напълно близо, в падината Йолковица, където през днешния ден стои незабравим надпис, безшумно да припомня за този популярен българин, дал живота си за свободата на България и българите. През 1947 година кръстът на паметника е сменен с петолъчка. През 1991 година обаче още веднъж се връща остарелият тип на паметника.
Околчица е и измежду стоте национални обекта на България. Любопитен факт е, че има единствено един единствен въстаник от Софийско в четата на Христо Ботев. Това е Илия Джагаров от село Локорско, което се намира на към 15 километра от София. Той е роден през 1843 година и умира през 1902 година В началото на село Локорско има негов монумент, където всяка година на 2 юни се слагат цветя и венци. Интересното за този човек е, че той е един от двамата доброволци, които придвижват тялото на Васил Левски до храма „ Света Петка Самарджийска “.
Въпреки че Христо Ботев е роден в град Калофер, в центъра на Враца има повдигнат негов огромен монумент, който стои гордо на площада, като че ли чакайки последната си борба с високо вдигната глава, гледащ към Балкана.
И Вратцата, и паметникът на Христо Ботев стоят гордо и непоколебимо, събуждайки у всеки възприятието, че към момента пазят града от нещо.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ