Евродепутатът Виргиниюс Синкявичюс за наводненията в България: Огромно бедствие
Не може да упрекваме измененията в климата за всяко едно рисково метеорологично събитие. Те обаче водят до по-чести такива събития, вършат ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме очевидци на скорошните наводнения в България, които предизвикаха четири смъртни случая – това е голямо злополучие, коментира в студиото на европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс.
„ Винаги има взаимовръзка в природата. Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден миг тя би трябвало да се излее като дъжд на друго място – нормално се случва това. Но почвата не може да се оправи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията. Наводненията са най-често срещаното и най-скъпото злополучие в Европа – най-скорошните образци са от България, Гърция и Словения ”, акцентира той.
Синкявичюс акцентира, че загубата на биоразнообразие се следи всекидневно.
„ 60-70% от почвите в Европа не са в положително положение. Те не могат да извършват своята функционалност – от земеделие до това да предотвратят следствията от рискови климатични събития. По подобен метод стоят и нещата с водните басейни ”, разяснява европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството.
„ Много постоянно страните членки закъсняват с вложенията в превантивните ограничения. Обикновено, предварителната защита излиза много по-евтино, в сравнение с оправянето с вредите от бедствията. Оценките на разноските демонстрират увеличение на тези числа. Скорошни данни от България, от бранша на рибарството, демонстрират, че има най-малко три потънали кораба, обилни вреди. Ето за какво, инвестицията в предварителна защита излиза по-евтино ”, е мнението му.
България към момента не е поискала помощ по Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз, който разрешава да се компенсират най-малко частично вредите.
„ Страната към момента разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се регистрира размерът на бедствието. Сумата се изплаща на страната еднократно ”, акцентира европейският комисар.
„ Винаги има взаимовръзка в природата. Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден миг тя би трябвало да се излее като дъжд на друго място – нормално се случва това. Но почвата не може да се оправи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията. Наводненията са най-често срещаното и най-скъпото злополучие в Европа – най-скорошните образци са от България, Гърция и Словения ”, акцентира той.
Синкявичюс акцентира, че загубата на биоразнообразие се следи всекидневно.
„ 60-70% от почвите в Европа не са в положително положение. Те не могат да извършват своята функционалност – от земеделие до това да предотвратят следствията от рискови климатични събития. По подобен метод стоят и нещата с водните басейни ”, разяснява европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството.
„ Много постоянно страните членки закъсняват с вложенията в превантивните ограничения. Обикновено, предварителната защита излиза много по-евтино, в сравнение с оправянето с вредите от бедствията. Оценките на разноските демонстрират увеличение на тези числа. Скорошни данни от България, от бранша на рибарството, демонстрират, че има най-малко три потънали кораба, обилни вреди. Ето за какво, инвестицията в предварителна защита излиза по-евтино ”, е мнението му.
България към момента не е поискала помощ по Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз, който разрешава да се компенсират най-малко частично вредите.
„ Страната към момента разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се регистрира размерът на бедствието. Сумата се изплаща на страната еднократно ”, акцентира европейският комисар.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ