Не може да бъдем “въртени на шиш от големите вериги

Не може да бъдем “въртени на шиш ” от огромните вериги и да желаят да заплащат като за цаца, а да получават калкан

Йордан Апостолов е приключил „ Банково дело “ в Икономическия университет във Варна и „ Растителна отбрана “ в Шуменския университет. Собственик и шеф на сдружения в  региона на строителството, един от едрите земеделци и животновъди в Добрич. Известен е с огромната си благотворителна активност.

Като депутат в 44-ото Народно заседание и зам.-председател на земеделската комисия, взе участие в правенето на редица законопроекти. Сред най-важните са законодателните промени за битката против бракониерството и против порочната процедура за подписване на контракти за наем на земеделска земя от несобственици. Публикуваме текста от Facebook профила му с незначителна редакторска интервенция.

Днес чета едни 96 страници за ремонт на Стратегическия проект в земеделието.

Изхабени 96 листа хартия, преписани неработещи постулати и извадки от проектите на разнообразни министерства.

Предложение за харчене на милиарди и огромни акули, които потриват ръце, подготвени да се наместят, когато пристигна време за усвояването.

Не видях простите неща, които страната следва да свърши мигновено, тъй като другояче всичко на тематика земеделие потъва в небитието.

Трябва начаса да стартира незабавно възобновяване и разширение на напоителната инфраструктура в страната. Това го може единствено страната с нейните лостове и механизми.

Не може българската вода да тече към Гърция и Турция.

Пътувайки през Северна Гърция, се виждат хилядите километри нови напоителни канали, царевица висока над 3 метра, към този миг, свежа и зелена. Плантация от киви и десертни лозя – всичко напоявано с българска вода.

Отидете в Одринска Тракия в Турция и там ще видите същото – плодове, зеленчуци, слънчоглед, царевица – мощно захранвани още веднъж с българска вода.

Както споделят хората – водата си тече и губещите сме ние.

Сега отидете в Южна и Югоизточна България и погледнете лунните пейзажи – изсъхнали царевични поля, жалки слънчогледчета с пити като часовник. Празни и изсъхнали полета, чакащи да поемат животворни капки вода, с цел да раждат богатства. Но уви – водата я няма, тече си по Марица и Тунджа към нашите съседи и основава живот и благини.

Така че ръководещи – не харчете тези милиарди и не ги давайте на чакащите акули да ги глътнат и изчезнат в небитието!

Спешно страната би трябвало да сътвори няколко центъра за прибиране, подбиране, предпазване, логистика и преправка за плодове и зеленчуци.

За да може да предлагаме на пазара огромни и еднородни партиди, задоволяващи условията на потребителите.

Не може независимо всеки производител да има всичко това – не е рентабилно, преференциално и допустимо за независима инвестиция.

Часовникът цъка непреклонно в наша изгода, имаме доста малко време и след това всичко ще се счупи и няма да имаме опция да се надигнем на крайници.

Така че – уважаеми господин министър, вслушайте се във воплите на изтерзаните производители – ние не желаеме дотации, желаеме действителни дейности за отбрана на родното произвеждане.

Не може да бъдем “въртени на шиш ” от огромните вериги и да желаят да заплащат като за цаца, а да получават калкан!