11 години по-късно: Намалиха ли фаровете през деня жертвите на пътя?
Не мога да схвана за какво ви трябват толкоз доста слънца по автомагистралите, по пътищата, да светят непрестанно?
Това декларира на 20 юли 2012 година депутатът от „ Ред, правда и правдивост “ (РЗС) и зам.-председател на Народното събрание Димитър Чукарски по време на дебатите по приемане на промени в Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП).
С тези промени от август 2012 година
шофирането денем с пуснати фарове е наложително.
Един от главните причини на вносителите, измежду които е и ръководителят на транспортната комисия в Народното събрание по това време Иван Вълков от групата на ГЕРБ, се показва, че се новите текстове се цели „ ограничение на пътнотранспортните катастрофи и до понижаване на броя на жертвите по пътищата “.
Темата предизвика доста диспути както в Народното събрание, по този начин и в обществото и до момента няма ясни знаци, които да потвърждават или отхвърлят тезата за това, че фаровете денем избавят живот.
Официалната статистика от държавните институции демонстрира редовно несправяне с убийствата на пътя. В същото време няма разбор за това дали многочислените кръпки в ЗДвП са довели до възстановяване на сигурността по пътищата.
Повече „ слънца “ на пътя – повече пари в джоба на „ Лукойл “?
По време на дебатите при приемането на новият текст през 2012 година са употребявани поредност от причини „ за “ и „ срещу “, които постоянно почиват на публична статистика или информация, които обаче е мъчно да бъдат тествани.
Не желая да изпадам в детайлности, само че считам че, в случай че светлините останат включени, това ще бъде един фактор, който ще спомага основно за опазването живота и здравето на участниците в придвижването, както на хората, ръководещи транспортното средство, по този начин и на пешеходците, по този начин и на велосипедистите. Това ясно обозначаване на транспортното средство може да бъде възприето по-лесно от хора, които са на пътя, в разнообразни пътни условия, хора, които са в друго здравословно положение. Друго е да виждате, че против вас стои автомобил и са включени светлините, напълно друго е, в случай че това нещо не е по този начин “, разяснява на съвещание на комисията по превоз на 28 юни 2012 година депутатът от ГЕРБ Валентин Микев.
Тогава депутатът от Синята коалиция, в този момент ръководител на КЕВР – Иван Иванов, отвърна, че
мярката е безсмислена и цитира мнение на Министерство на вътрешните работи,
подписано от тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Изискването за ръководство на моторни транспортни средства с включени светлини е процедура в страни, в които заради географското им местонахождение тъмната част на денонощието е доста по-дълга от светлата част. България не е такава страна. В някои страни от Европа условието е целесъобразно, в други условието се отнася единствено за придвижване отвън обитаемоте места. В Австрия е било въведено общо обвързване, което след една година, на 1 януари 2008 година, е анулирано, защото е преценено, че не води до действителен резултат върху сигурността. Обръщаме внимание, че тази мярка би повлияла на потреблението на горива, което е директно обвързвано с опазването на околната среда ”, се споделя в него.
По-късно, на второ четене на законопроекта в пленарната зала, Иванов изнася и данни от изследване на Техническия университет, съгласно което, в случай че всички моторни средства в България се движат с пуснати светлини през цялото денонощие, това
ще докара до потреблението на течните горива с 300 хиляди тона годишно.
Иванов прави калкулации, съгласно които това би коствало 750 млн. лева на потребителите. Според него приходите ще отидат при производителите и търговците на течни горива и „ на първо място в „ Лукойл “ и други фирми„.
Цветомир Михов от ГЕРБ отвръща, че Европейски Съюз е задължил производителите на коли да вкарат автоматизирано включване на светлините:
Не знам каква Ви е справката и от кой момент, само че мога да Ви кажа една друга информация – че от тази и по-следващата година безусловно всички коли, създадени в Европа, са с така наречените автоматизирани дневни светлини, което значи, че всеки нов закупен автомобил сега, когато запалите мотора му, дневните светлини се включват автоматизирано “, отвърна той.
И добавя, че, в случай че се удължи срокът за шофиране със светлини с пет месеца (до този миг е работило обвързване за шофиране с пуснати светлини денем единствено през зимните месеци, бел. ред.) това няма да докара до по-висока консумация на гориво.
„ По вашата логичност – дайте да задължим колите да карат и без включени климатици, тъй като климатиците също подвигат с едно на 100 разхода на автомобилите„, опонира депутатът на сътрудника си от „ Синята коалиция “.
Председателят на транспортната комисия Валентин Микев обосновава смяната със сигурността по пътищата и това, че, движейки се със светлини денем,
колите могат да бъдат видяни от надалеч.
„ Желанието ни е да продължим пътя и битката за понижаване броя на пътнотранспортните катастрофи, считайки, че това е един от детайлите и методите да не позволяваме инцидентни или провокирани затова пътнотранспортни катастрофи “, декларира той.
Теодора Георгиева от ГЕРБ поддържа сходна смяна, като цитира данни, съгласно които страните в Европа, където карането с включени светлини е наложително целогодишно, са: Швеция от 1977 г.; Финландия от 1982 г.; Норвегия от 1986 г.; Исландия от 1990 г.; Дания от 1990 г.; Унгария – от 1993 година
Статистиката, която са създали за тези пътнотранспортни катастрофи, в резултат на шофирането с включени фарове, е понижаване с 10-11%, което въобще не е малко “, заключава тя.
България – страната с най-вече жертви на пътя в Европейски Съюз
Оказва се, че няма разбор, който да демонстрира ефикасна ли е била приложената мярка. 11 години след въвеждането ѝ, както и въвеждането на други ограничения, страната ни остава на челните места в класациите по брой починали на пътя.
Статистиката, която е налична на формалната страница на Министерство на вътрешните работи, не обгръща директно годините след приемането на съответната смяна за наложително шофиране денем с включени фарове.
Първата налична е за 2015 година, където се отбелязва нарастване на тежките произшествия с 2.9 %, на починалите със 7.11 %, а на ранените – с 4.1 %, като злополуките се случват най-често сред 17.00 и 18.00 часа.
През 2016 година Министерство на вътрешните работи още веднъж регистрира повишаване на броя на злополуките,
като броят на починалите се резервира. Като съществени аргументи за злополуките с потърпевши и жертви се показват несъобразената скорост, отнемането на преимущество, неправилните маневри и шофирането след приложимост на алкохол.
Едва през 2017 година Министерство на вътрешните работи регистрира спад на злополуките, починалите и ранените, надлежно с 6.9, 3.7 и 7.4 %. Намаление по тези индикатори е регистрирано и през 2018 година, като това се отдава значително на ефикасния надзор на Пътна полиция и новите механически средства за надзор.
Не е потвърдено, само че все пак…
В отчет на Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ за 2019 година се показва понижаване с 10 % на починалите на пътя. В него обаче се отбелязва, че за интервала 2010 – 2018 година данните за тежки ПТП със починали и ранени се трансформират разнопосочно и като съществена причина за
високия % на травматизма по пътищата се показва остарелият автопарк.
„ Колебанията в статистиката посочват липса на устойчиви трендове към понижаване на травматизма с мечтаната динамичност. Това обуславя нуждата от консолидиране на нови способи, които да обезпечат по-ефективно поставените цели за понижаване на пътнотранспортния травматизъм “, показват от организацията и допълват, че главен фактор за покачвания риск от ПТП в България е остарелият авто парк.
Със междинна възраст от над 18 години, макар наклонността за последователно възобновяване, автомобилният парк на България към момента остава прекомерно остарял “, написа в отчета.
В него се регистрират опитите за понижаване на злополуките с разнообразни ограничения, които са въведени в ЗДвП, само че за резултата от тях не е изработен разбор.
Като една такава смяна, от която не е ясно какъв резултат има, е и въвеждането на наложителни дневни светлини. Въпреки това, от организацията заключават, че „ значим инструмент “ за възстановяване на пътната сигурност са усъвършенстваните фарови системи на новите коли.
Потенциалният риск от настъпване на ПТП се усилва обратнопропорционално на дистанцията, от което обещано МПС може да бъде видяно от другите участници в придвижването. Запалените светлини усилват дистанцията на забелязване и понижават риска от ПТП. Новите фарови уредби към този момент не употребяват елементарни или халогенни светлини, а LED, поляризирани, саморегулиращи се, завиващи, ултравиолетови, полиелипсовидни светлини и други Всички те усилват дистанцията на забелязване и надлежно понижават риска от ПТП в друг размер “, разясняват от организацията.
В последния отчет, който регистрира работата на организацията за 2022 година, се показва, че
България, дружно с Румъния, е преди всичко по брой починали на 1 млн. поданици.
В Швеция броят е 21 смъртни случая/млн., Дания – 26/млн., Румъния – 86/млн. и България (78/млн.).
Въпреки, че на моменти има спорадично намаляване не жертвите, в отчета се показва, че след разбор на данните за потърпевшите участници в придвижването за интервала от 2010-2022 година се открива резистентност на относителните им дялове в общия брой на пътните произшествия.
От тази година са в действие следващите ограничения против експанзията на пътя –
лишаване на автомобила при шофиране след приложимост на алкохол и опиати.
Все още няма действителна статистика и разбор, които да указват има ли резултат от нея.
Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ за интервала 2024-2026 година показа проект, в който е заложено приемането на напълно нов Закон за придвижването по пътищата. Планът залага главно и на вложения в подобряването на пътната инфраструктура с възстановяване на настилката, пътната маркировка и знаците, а страната да стартира въвеждането на тласъци за притежателите на нови и по-сигурни коли.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това декларира на 20 юли 2012 година депутатът от „ Ред, правда и правдивост “ (РЗС) и зам.-председател на Народното събрание Димитър Чукарски по време на дебатите по приемане на промени в Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП).
С тези промени от август 2012 година
шофирането денем с пуснати фарове е наложително.
Един от главните причини на вносителите, измежду които е и ръководителят на транспортната комисия в Народното събрание по това време Иван Вълков от групата на ГЕРБ, се показва, че се новите текстове се цели „ ограничение на пътнотранспортните катастрофи и до понижаване на броя на жертвите по пътищата “.
Темата предизвика доста диспути както в Народното събрание, по този начин и в обществото и до момента няма ясни знаци, които да потвърждават или отхвърлят тезата за това, че фаровете денем избавят живот.
Официалната статистика от държавните институции демонстрира редовно несправяне с убийствата на пътя. В същото време няма разбор за това дали многочислените кръпки в ЗДвП са довели до възстановяване на сигурността по пътищата.
Повече „ слънца “ на пътя – повече пари в джоба на „ Лукойл “?
По време на дебатите при приемането на новият текст през 2012 година са употребявани поредност от причини „ за “ и „ срещу “, които постоянно почиват на публична статистика или информация, които обаче е мъчно да бъдат тествани.
Не желая да изпадам в детайлности, само че считам че, в случай че светлините останат включени, това ще бъде един фактор, който ще спомага основно за опазването живота и здравето на участниците в придвижването, както на хората, ръководещи транспортното средство, по този начин и на пешеходците, по този начин и на велосипедистите. Това ясно обозначаване на транспортното средство може да бъде възприето по-лесно от хора, които са на пътя, в разнообразни пътни условия, хора, които са в друго здравословно положение. Друго е да виждате, че против вас стои автомобил и са включени светлините, напълно друго е, в случай че това нещо не е по този начин “, разяснява на съвещание на комисията по превоз на 28 юни 2012 година депутатът от ГЕРБ Валентин Микев.
Тогава депутатът от Синята коалиция, в този момент ръководител на КЕВР – Иван Иванов, отвърна, че
мярката е безсмислена и цитира мнение на Министерство на вътрешните работи,
подписано от тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Изискването за ръководство на моторни транспортни средства с включени светлини е процедура в страни, в които заради географското им местонахождение тъмната част на денонощието е доста по-дълга от светлата част. България не е такава страна. В някои страни от Европа условието е целесъобразно, в други условието се отнася единствено за придвижване отвън обитаемоте места. В Австрия е било въведено общо обвързване, което след една година, на 1 януари 2008 година, е анулирано, защото е преценено, че не води до действителен резултат върху сигурността. Обръщаме внимание, че тази мярка би повлияла на потреблението на горива, което е директно обвързвано с опазването на околната среда ”, се споделя в него.
По-късно, на второ четене на законопроекта в пленарната зала, Иванов изнася и данни от изследване на Техническия университет, съгласно което, в случай че всички моторни средства в България се движат с пуснати светлини през цялото денонощие, това
ще докара до потреблението на течните горива с 300 хиляди тона годишно.
Иванов прави калкулации, съгласно които това би коствало 750 млн. лева на потребителите. Според него приходите ще отидат при производителите и търговците на течни горива и „ на първо място в „ Лукойл “ и други фирми„.
Цветомир Михов от ГЕРБ отвръща, че Европейски Съюз е задължил производителите на коли да вкарат автоматизирано включване на светлините:
Не знам каква Ви е справката и от кой момент, само че мога да Ви кажа една друга информация – че от тази и по-следващата година безусловно всички коли, създадени в Европа, са с така наречените автоматизирани дневни светлини, което значи, че всеки нов закупен автомобил сега, когато запалите мотора му, дневните светлини се включват автоматизирано “, отвърна той.
И добавя, че, в случай че се удължи срокът за шофиране със светлини с пет месеца (до този миг е работило обвързване за шофиране с пуснати светлини денем единствено през зимните месеци, бел. ред.) това няма да докара до по-висока консумация на гориво.
„ По вашата логичност – дайте да задължим колите да карат и без включени климатици, тъй като климатиците също подвигат с едно на 100 разхода на автомобилите„, опонира депутатът на сътрудника си от „ Синята коалиция “.
Председателят на транспортната комисия Валентин Микев обосновава смяната със сигурността по пътищата и това, че, движейки се със светлини денем,
колите могат да бъдат видяни от надалеч.
„ Желанието ни е да продължим пътя и битката за понижаване броя на пътнотранспортните катастрофи, считайки, че това е един от детайлите и методите да не позволяваме инцидентни или провокирани затова пътнотранспортни катастрофи “, декларира той.
Теодора Георгиева от ГЕРБ поддържа сходна смяна, като цитира данни, съгласно които страните в Европа, където карането с включени светлини е наложително целогодишно, са: Швеция от 1977 г.; Финландия от 1982 г.; Норвегия от 1986 г.; Исландия от 1990 г.; Дания от 1990 г.; Унгария – от 1993 година
Статистиката, която са създали за тези пътнотранспортни катастрофи, в резултат на шофирането с включени фарове, е понижаване с 10-11%, което въобще не е малко “, заключава тя.
България – страната с най-вече жертви на пътя в Европейски Съюз
Оказва се, че няма разбор, който да демонстрира ефикасна ли е била приложената мярка. 11 години след въвеждането ѝ, както и въвеждането на други ограничения, страната ни остава на челните места в класациите по брой починали на пътя.
Статистиката, която е налична на формалната страница на Министерство на вътрешните работи, не обгръща директно годините след приемането на съответната смяна за наложително шофиране денем с включени фарове.
Първата налична е за 2015 година, където се отбелязва нарастване на тежките произшествия с 2.9 %, на починалите със 7.11 %, а на ранените – с 4.1 %, като злополуките се случват най-често сред 17.00 и 18.00 часа.
През 2016 година Министерство на вътрешните работи още веднъж регистрира повишаване на броя на злополуките,
като броят на починалите се резервира. Като съществени аргументи за злополуките с потърпевши и жертви се показват несъобразената скорост, отнемането на преимущество, неправилните маневри и шофирането след приложимост на алкохол.
Едва през 2017 година Министерство на вътрешните работи регистрира спад на злополуките, починалите и ранените, надлежно с 6.9, 3.7 и 7.4 %. Намаление по тези индикатори е регистрирано и през 2018 година, като това се отдава значително на ефикасния надзор на Пътна полиция и новите механически средства за надзор.
Не е потвърдено, само че все пак…
В отчет на Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ за 2019 година се показва понижаване с 10 % на починалите на пътя. В него обаче се отбелязва, че за интервала 2010 – 2018 година данните за тежки ПТП със починали и ранени се трансформират разнопосочно и като съществена причина за
високия % на травматизма по пътищата се показва остарелият автопарк.
„ Колебанията в статистиката посочват липса на устойчиви трендове към понижаване на травматизма с мечтаната динамичност. Това обуславя нуждата от консолидиране на нови способи, които да обезпечат по-ефективно поставените цели за понижаване на пътнотранспортния травматизъм “, показват от организацията и допълват, че главен фактор за покачвания риск от ПТП в България е остарелият авто парк.
Със междинна възраст от над 18 години, макар наклонността за последователно възобновяване, автомобилният парк на България към момента остава прекомерно остарял “, написа в отчета.
В него се регистрират опитите за понижаване на злополуките с разнообразни ограничения, които са въведени в ЗДвП, само че за резултата от тях не е изработен разбор.
Като една такава смяна, от която не е ясно какъв резултат има, е и въвеждането на наложителни дневни светлини. Въпреки това, от организацията заключават, че „ значим инструмент “ за възстановяване на пътната сигурност са усъвършенстваните фарови системи на новите коли.
Потенциалният риск от настъпване на ПТП се усилва обратнопропорционално на дистанцията, от което обещано МПС може да бъде видяно от другите участници в придвижването. Запалените светлини усилват дистанцията на забелязване и понижават риска от ПТП. Новите фарови уредби към този момент не употребяват елементарни или халогенни светлини, а LED, поляризирани, саморегулиращи се, завиващи, ултравиолетови, полиелипсовидни светлини и други Всички те усилват дистанцията на забелязване и надлежно понижават риска от ПТП в друг размер “, разясняват от организацията.
В последния отчет, който регистрира работата на организацията за 2022 година, се показва, че
България, дружно с Румъния, е преди всичко по брой починали на 1 млн. поданици.
В Швеция броят е 21 смъртни случая/млн., Дания – 26/млн., Румъния – 86/млн. и България (78/млн.).
Въпреки, че на моменти има спорадично намаляване не жертвите, в отчета се показва, че след разбор на данните за потърпевшите участници в придвижването за интервала от 2010-2022 година се открива резистентност на относителните им дялове в общия брой на пътните произшествия.
От тази година са в действие следващите ограничения против експанзията на пътя –
лишаване на автомобила при шофиране след приложимост на алкохол и опиати.
Все още няма действителна статистика и разбор, които да указват има ли резултат от нея.
Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ за интервала 2024-2026 година показа проект, в който е заложено приемането на напълно нов Закон за придвижването по пътищата. Планът залага главно и на вложения в подобряването на пътната инфраструктура с възстановяване на настилката, пътната маркировка и знаците, а страната да стартира въвеждането на тласъци за притежателите на нови и по-сигурни коли.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ