Не мога да разбера защо в днешно време е толкова

Не мога да схвана за какво в днешно време е толкоз мъчно да се постъпва човешки? Факт е, че с годините животът става все по-труден и битката за добър стандарт е в действителност безмилостна от време на време, само че все пак – къде отиде човешкото? Какво се случи с душeвността на хората и дали в миналото тя ще може да се назова още веднъж „ постоянна “?

И въпреки от време на време животът и всичко протичащо се в него да ни изкарват отвън равновесие има няколко неща, които, най-малко съгласно мен, човек не трябва да прави по отношение на себе си, само че по отношение на другите хора, тъй като въпреки всичко не сме основани да живеем сами, а в дребни групи и общества.
Психическите постоянните хора НЕ позволяват да изпаднат в меланхолия – от време на време попадаме в тежки житейски обстановки, които на пръв взор нямат излаз, само че не трябва да забравяме, че това напълно не е по този начин. Отчаянието не е наш другар и в сходни моменти би могло да ни дръпне в една пропаст на самосъжалението, където депресията стои и чака добродушно да завладее целия ни разсъдък. Не бива да позволяваме това, тъй като по този метод несъмнено мъчно бихме намерили решение на съответния проблем, който ни е сполетял. Депресията, изключително, в случай че е тежка, може да докара до необратими последици за човешкия организъм и за това не трябва да я позволяваме в своя живот. Психически мощните хора НЕ се възползват от непознатото страдалчество за лични облаги – когато някой човек страда или е изпаднал в сложна обстановка, можем най-малкото да му окажем морална поддръжка, в случай че друга не е по силите ни сега. Но никога не трябва да се възползваме от непознатото злощастие и да градим своя триумф върху него. Винаги е по-добре да се подаде ръка в потребност, тъй като животът е непредвидим и един ден може да се окаже, че ние сме тези, които имат потребност от протегната другарска ръка. Психически мощните хора НЕ се слагат в ролята на жертва – каквото и да се случва в живота на един човек, той в никакъв случай не трябва да играе ролята на жертва. Тази позиция освен, че не е печеливша за него, само че и не е по никакъв начин здравословна. Поставили се един път в ролята на жертва, то вие сте склонни цялостен живот да я играете, даже тогава, когато нищо съществено не се с случило. Психически постоянните хора събират всичките си сили – умствени и физически, и се борят с казуса, който ги е сполетял, тъй като в последна сметка единствено те могат да се измъкнат от него. Ако постоянно сме в ролята на жертва то тогава по какъв начин ще излезем от сложната обстановка? Дори да получим помощ от близки и другари, както се споделя първо би трябвало да помогнем сами на себе си. Психически мощните хора НЕ се бъркат в живота на другите – това може би е едно от най-трудните неща за НЕправене. И тук не става дума за препоръки към близки и другари, на които желаеме да помогнем, а за онази дразнеща интервенция, в която споделяме на хората по какъв начин ТРЯБВА и НЕ ТРЯБВА да живеят своя живот. Много хора усещат, че всички, които ги заобикалят би трябвало да живеят по техния метод и модел, тъй като за тях единствено той е верен. Има хора, които се усещат длъжни да кажат на близките какво би трябвало да създадат в своя живот и в случай че те не го създадат надали не са в огромна неточност. „ Защо нямате деца? Защо имате единствено едно дете? Не е ли време да се ожените? Как по този начин не желаете домакински любим? Не би трябвало да караш такава кола. Трябва да гледаш детето си по този начин, както ти споделям. “  Това са единствено част от ежедневните образци и обстановки, в които всеки може да изпадне с сходни хора към себе си. Не бива обаче да се поддаваме на тях, а тези които се пробват да окажат напън в живота на хората към себе си би трябвало неотложно да престанат, тъй като всеки има право да живее по своя личен метод и разбирания, без несъмнено да пречи или вреди на близките. Психически мощните хора се стремят да НЕ изпадат в суматоха – още един сложен и от време на време даже неосъществим миг. Когато се случи нещо неприятно или нещо дълго чакано и планувано пропадне, то тогава всеки човек е податлив да изпадне в лека или по-тежка форма на суматоха. Трябва да знаете обаче, че тя несъмнено не е ваш другар. Паниката изключва рационалната и мислещата част на мозъка и ускорява прочувствената, която ни споделя, че всичко се разпада и няма решение. Това напълно не е по този начин, тъй като всяка обстановка има решение, в случай че пък се окаже, че няма, ами то тогава нищо не зависи от нас и е напълно ненужно да се изпада в положение на суматоха. Тя безусловно кара мозъка ни да се изключи и да спре да мисли рационално. За това не трябва да ѝ се даваме, а когато се опита да ни завладее рационално да помислим над създалата се обстановка и над възможните способи за излизане от нея.