България Дунарит и Емко, Терез и Масуд
" Не мога да схвана тая идиотщина. За какво са му изтрябвали на някого тия лъвчета, та да се постановат всичките тия фортиции ", попита ме предходната седмица един прочут. Казах му, че не знам. И аз като всички си задавам същия въпрос и като всички съм сигурен в едно – " фортициите " не са поради пазарджишките деца, които щели да гледат лъвчетата и да им се радват. Понеже по този начин и по този начин, избавени (засега) " на косъм " в Разград, лъвчетата сигурно за броени дни щяха да бъдат изтощени в Пазарджик.
Тогава се сетих, че тази история доста наподобява на друга. И се запитах: какво е общото сред лъвовете и военните фабрики (имената и на едните, и на другите са в заглавието)? Въпросът звучи неуместно, само че какво ли край нас не е неуместно. Всъщност, като се поизчистят малко от детайлностите, двете истории (освен че имат някои общи настоящи лица и изпълнители) се свеждат до една и съща скица, която доста ясно илюстрира устройството и метода на действие на актуалната българска страна.
Да си харесаш боен цех
НяКой си харесва куп непознати бизнеси, свързани с една банка. На първо време провежда банкрута на банката. После посредством свои хора и комплицирана мрежа от подставени компании по този начин омотава всичко, че въпросните бизнеси стартират да " капят като круши ". Но не всички. За един задлъжнял и закъсал, само че евентуално доста печеливш боен цех го изпреварват - среща се способен вложител, който да го придобие посредством нарастване на капитала и да го избави като върне парите на кредиторите му (включително на банкрутиралата банка). И тогава схемата влиза в деяние.
В първата ѝ фаза пробват (така да се каже, " с положително " ) да предотвратят влизането на новия притежател през съдилищата. Офшорни компании с никому незнайни притежатели предявяват серия искове, като претендират, че имат нещо общо със собствеността на завода. Номерът обаче не минава - съдът се произнася, че привлеченият вложител е придобил изцяло законно сдружението и би трябвало да бъде вписан като негов притежател. Дотук - нищо изключително. Такива истории се случват на всички места - естествени мераци и естествени, въпреки и не до такава степен елегантни, способи на деяние. Със правосъдното решение обаче историята би завършила. Не и в България - тук " амнистия няма ".
И настава втората фаза на схемата - с дейното присъединяване на цялата държавна машина. Първо Агенцията по вписванията отхвърля да извърши правосъдното решение. След което се включват две миистерства, куп други организации, комисии, препоръки, специфични служби и прокуратурата, които: измислят нарушавания и на изцяло измислени законови учредения лишават лицензите на притежавания от въпросния вложител различен боен завод; лишават му търговски контракти за доста милиони; изкупуват с обществени средства задълженията на противоречивия цех, с цел да го " национализират " ; запорират акциите му; " разкриват " проведена незаконна група, в която вкарват вложителя, сина му и куп други хора, свързани с двата завода; изправят и двата завода на ръба на фалита; провеждат акция в " поверените им медии ", които патриотично тръбят, че по този начин държавният военно-промишлен комплекс се избавя от гадните частници.
Цялата работа обаче става прекомерно ачик. На всичко от горната страна служащите от двата завода, разбрали, че им лишават хляба, стартират през ден да се изсипват под прозорците на Министерския съвет. Налага се да се намеси персонално министър председателят. След " сложни договаряния " се намира " решение на спора ", от което " всички печелят ". Всъщност, с 6 милиона вложителят се откупва. Засега.
Да си харесаш лъвчета
В разградския така наречен зоопарк (който няма лиценз и в действителност е незаконен) се раждат три лъвчета. Поради окаяни условия и безхаберие едното умира, а другите две оцеляват по знамение, посредством само на напъните на две природозащитни неправителствени организации. Две месеца по-късно кметът на града подписва с едната от тях съглашение, с което ѝ дава право да се разпорежда с лъвчетата и да направи единственото допустимо за тяхното избавяне - да ги изпрати в профилиран център за диви животни в Холандия. В съглашението в действителност взе участие и страната посредством посредничеството на екоминистерството.
Някъде там няКой си харесва лъвчетата и взема решение да ги вземе, първо " с положително ". Една от неговите така наречен " медии " проявава мощно предпочитание да ги осинови. За " зла орис " обаче се оказва, че законът не разрешава притежаването на такива животни от частни лица. Някъде сходна история би завършила на това място. Но тук законът може елементарно да бъде заобиколен, освен това с дейното съучастничество на властта. И настава втората фаза на схемата. Най-напред на сцената излиза кметът на Пазарджик, който внезапно се е сетил, че доста желае лъвчетата за локалния " зоокът ". След което, макар подписаното съглашение, разградският общински съвет гласоподава за даряването им на Пазарджик. Нищо че там, също като в Разград, няма нито къде, нито по какъв начин, нито кой да се грижи за двете тежко заболели животни. Централната власт, в лицето на две министерства и техните профилирани и районни поделения, също се отмята от съглашението в интерес на пазарджишкия вид.
Защитниците на животните обаче реагират бързо с митинг пред Министерския съвет. Тогава (за първи път) се намесва министър председателят и посоката на сюжета отново се обръща на 180 градуса - към Холандия. Министърът на околната среда афишира, че в Пазарджик няма условия за лъвчетата.
НяКой обаче не се отхвърля. Така наречените му " медии " в един глас патриотично реват, че " зеленият октопод краде българските лъвчета ", с цел да ги продаде в сафари парк и да направи милиони. Разградският общински съвет прегласува решението си, а кметът сезира прокуратурата за желание за противозаконен експорт на животни. След което двете министерства и техните поделения отново вършат противоположен завой - едното отхвърля на издаде пътен лист на лъвчетата за Холандия, а другото взема решение, че в Пазарджик към този момент има положителни условия за тях.
Това провокира нови, още по-големи митинги под Министерския съвет. Следва втора интервенция на премиера и нов кръгом на " способените " институции, които внезапно отново се сещат, че " задачата е да се направи най-хубавото за здравето на двете лъвчета " и че " в България няма задоволително благоприятни условия " за това. Проста сметка демонстрира, че единствено министърът на околната среда съумява за няколко месеца да смени позицията си тъкмо 4 пъти (!!!), като законът ту му " връзва ръцете ", ту му ги развързва.
Кой и за какво
Накрая няколко въпроса и вероятните им отговори. Първо - за военни фабрики е ясно, само че защо са му потрябвали на няКого лъвове? Както се споделя: един бог знае. Може би няКой, изживявайки се като цар на страната, се приравнява с Царя на животните. И по тази причина се е запънал по този начин - да не би някой да си намерения, че може да се опълчва на властта и ненаситния му вкус.
Кой е този няКой? Слуховете приказват, а мнозина са и уверени, че и в двата случая - и със заводите, и с лъвчетата - става дума за един народен представител и предприемач, като доказателствата за това са единствено косвени (че, да вземем за пример, Пазарджик е обичаният му изборен регион и че точно и единствено неговите " медии " вземат участие в лъвската акция и я дирижират). Разбира се, самият той би споделил (за военните фабрики го е правил), че няма нищо общо. Но пък преди време твърдеше, че и по този начин наречените му " медии " не са негови, пък след това се оказа, че са. В края на краищата обаче е все едно кой тъкмо е движещата мощ в двата сюжета. Важното в тях е моделът на превзетата от частни ползи страна. Фактът, че в първия сюжет става дума за хапка за милиони, а във втория - единствено за някакви си лъвчета, не опровергава, а още повече затвърждава тази констатация. Защото се вижда, че схемата работи, даже и когато задачата е да се задоволи някаква " дребна " и неуместна волност.
Хепиендът на двете истории също е измамлив (а при завода е и временен). Защото те са по-скоро изключение - доста други знайни и незнайни истории не са завършвали по този начин. Освен това не е правилно, че хепиендът се дължи само на намесата на премиера. Основната причина е в гражданската сила и митингите. Когато съумеят да се активизират, схемата става толкоз грозно явна, че осъществяването ѝ става неловко и рисковано. Засега.
Тогава се сетих, че тази история доста наподобява на друга. И се запитах: какво е общото сред лъвовете и военните фабрики (имената и на едните, и на другите са в заглавието)? Въпросът звучи неуместно, само че какво ли край нас не е неуместно. Всъщност, като се поизчистят малко от детайлностите, двете истории (освен че имат някои общи настоящи лица и изпълнители) се свеждат до една и съща скица, която доста ясно илюстрира устройството и метода на действие на актуалната българска страна.
Да си харесаш боен цех
НяКой си харесва куп непознати бизнеси, свързани с една банка. На първо време провежда банкрута на банката. После посредством свои хора и комплицирана мрежа от подставени компании по този начин омотава всичко, че въпросните бизнеси стартират да " капят като круши ". Но не всички. За един задлъжнял и закъсал, само че евентуално доста печеливш боен цех го изпреварват - среща се способен вложител, който да го придобие посредством нарастване на капитала и да го избави като върне парите на кредиторите му (включително на банкрутиралата банка). И тогава схемата влиза в деяние.
В първата ѝ фаза пробват (така да се каже, " с положително " ) да предотвратят влизането на новия притежател през съдилищата. Офшорни компании с никому незнайни притежатели предявяват серия искове, като претендират, че имат нещо общо със собствеността на завода. Номерът обаче не минава - съдът се произнася, че привлеченият вложител е придобил изцяло законно сдружението и би трябвало да бъде вписан като негов притежател. Дотук - нищо изключително. Такива истории се случват на всички места - естествени мераци и естествени, въпреки и не до такава степен елегантни, способи на деяние. Със правосъдното решение обаче историята би завършила. Не и в България - тук " амнистия няма ".
И настава втората фаза на схемата - с дейното присъединяване на цялата държавна машина. Първо Агенцията по вписванията отхвърля да извърши правосъдното решение. След което се включват две миистерства, куп други организации, комисии, препоръки, специфични служби и прокуратурата, които: измислят нарушавания и на изцяло измислени законови учредения лишават лицензите на притежавания от въпросния вложител различен боен завод; лишават му търговски контракти за доста милиони; изкупуват с обществени средства задълженията на противоречивия цех, с цел да го " национализират " ; запорират акциите му; " разкриват " проведена незаконна група, в която вкарват вложителя, сина му и куп други хора, свързани с двата завода; изправят и двата завода на ръба на фалита; провеждат акция в " поверените им медии ", които патриотично тръбят, че по този начин държавният военно-промишлен комплекс се избавя от гадните частници.
Цялата работа обаче става прекомерно ачик. На всичко от горната страна служащите от двата завода, разбрали, че им лишават хляба, стартират през ден да се изсипват под прозорците на Министерския съвет. Налага се да се намеси персонално министър председателят. След " сложни договаряния " се намира " решение на спора ", от което " всички печелят ". Всъщност, с 6 милиона вложителят се откупва. Засега.
Да си харесаш лъвчета
В разградския така наречен зоопарк (който няма лиценз и в действителност е незаконен) се раждат три лъвчета. Поради окаяни условия и безхаберие едното умира, а другите две оцеляват по знамение, посредством само на напъните на две природозащитни неправителствени организации. Две месеца по-късно кметът на града подписва с едната от тях съглашение, с което ѝ дава право да се разпорежда с лъвчетата и да направи единственото допустимо за тяхното избавяне - да ги изпрати в профилиран център за диви животни в Холандия. В съглашението в действителност взе участие и страната посредством посредничеството на екоминистерството.
Някъде там няКой си харесва лъвчетата и взема решение да ги вземе, първо " с положително ". Една от неговите така наречен " медии " проявава мощно предпочитание да ги осинови. За " зла орис " обаче се оказва, че законът не разрешава притежаването на такива животни от частни лица. Някъде сходна история би завършила на това място. Но тук законът може елементарно да бъде заобиколен, освен това с дейното съучастничество на властта. И настава втората фаза на схемата. Най-напред на сцената излиза кметът на Пазарджик, който внезапно се е сетил, че доста желае лъвчетата за локалния " зоокът ". След което, макар подписаното съглашение, разградският общински съвет гласоподава за даряването им на Пазарджик. Нищо че там, също като в Разград, няма нито къде, нито по какъв начин, нито кой да се грижи за двете тежко заболели животни. Централната власт, в лицето на две министерства и техните профилирани и районни поделения, също се отмята от съглашението в интерес на пазарджишкия вид.
Защитниците на животните обаче реагират бързо с митинг пред Министерския съвет. Тогава (за първи път) се намесва министър председателят и посоката на сюжета отново се обръща на 180 градуса - към Холандия. Министърът на околната среда афишира, че в Пазарджик няма условия за лъвчетата.
НяКой обаче не се отхвърля. Така наречените му " медии " в един глас патриотично реват, че " зеленият октопод краде българските лъвчета ", с цел да ги продаде в сафари парк и да направи милиони. Разградският общински съвет прегласува решението си, а кметът сезира прокуратурата за желание за противозаконен експорт на животни. След което двете министерства и техните поделения отново вършат противоположен завой - едното отхвърля на издаде пътен лист на лъвчетата за Холандия, а другото взема решение, че в Пазарджик към този момент има положителни условия за тях.
Това провокира нови, още по-големи митинги под Министерския съвет. Следва втора интервенция на премиера и нов кръгом на " способените " институции, които внезапно отново се сещат, че " задачата е да се направи най-хубавото за здравето на двете лъвчета " и че " в България няма задоволително благоприятни условия " за това. Проста сметка демонстрира, че единствено министърът на околната среда съумява за няколко месеца да смени позицията си тъкмо 4 пъти (!!!), като законът ту му " връзва ръцете ", ту му ги развързва.
Кой и за какво
Накрая няколко въпроса и вероятните им отговори. Първо - за военни фабрики е ясно, само че защо са му потрябвали на няКого лъвове? Както се споделя: един бог знае. Може би няКой, изживявайки се като цар на страната, се приравнява с Царя на животните. И по тази причина се е запънал по този начин - да не би някой да си намерения, че може да се опълчва на властта и ненаситния му вкус.
Кой е този няКой? Слуховете приказват, а мнозина са и уверени, че и в двата случая - и със заводите, и с лъвчетата - става дума за един народен представител и предприемач, като доказателствата за това са единствено косвени (че, да вземем за пример, Пазарджик е обичаният му изборен регион и че точно и единствено неговите " медии " вземат участие в лъвската акция и я дирижират). Разбира се, самият той би споделил (за военните фабрики го е правил), че няма нищо общо. Но пък преди време твърдеше, че и по този начин наречените му " медии " не са негови, пък след това се оказа, че са. В края на краищата обаче е все едно кой тъкмо е движещата мощ в двата сюжета. Важното в тях е моделът на превзетата от частни ползи страна. Фактът, че в първия сюжет става дума за хапка за милиони, а във втория - единствено за някакви си лъвчета, не опровергава, а още повече затвърждава тази констатация. Защото се вижда, че схемата работи, даже и когато задачата е да се задоволи някаква " дребна " и неуместна волност.
Хепиендът на двете истории също е измамлив (а при завода е и временен). Защото те са по-скоро изключение - доста други знайни и незнайни истории не са завършвали по този начин. Освен това не е правилно, че хепиендът се дължи само на намесата на премиера. Основната причина е в гражданската сила и митингите. Когато съумеят да се активизират, схемата става толкоз грозно явна, че осъществяването ѝ става неловко и рисковано. Засега.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ