Не мога да разбера и не искам да разбирам свят,

Не мога да схвана и не желая да разбирам свят, в който убиването на животни по извънредно садистичен метод възмущава (и с право!), само че в същия този свят едно човешко създание може да бъде пребито, насечено, обгорено…  И мълчанието да бъде оглушително.

Мариан от Кула го няма. Вероятно е бил изнасилен. Бил е погубен по метод, който никой не заслужава.

И в този момент другари събираме пари, с цел да го погребем. Няма шествия, няма митинги, няма „ не в моя град “.

Няма яд, няма сълзи в новинарските излъчвания. А трябваше.

Искаше ми се да има митинг като против садистите към почтените животинки. Иска ми се и да бяхме на улицата, когато във Враца мъж преби жена си, макар забранителната заповед. И когато човек е погубен и пренебрегнат като отпадък.

Живеем в общество, което от ден на ден се разпада на зони на комфорт и зони на давност. Мариан беше в зоната на забравата.

Нека не си мълчим. Нека бъдем ангажирани с всичко, което е незаслужено, грубо, нечовешко. Да бъдем нетолерантни към насилието – към всяко принуждение.

Днес е Мариан. Вчера беше пребитата жена. Тези дни станаха ясни и почтените животинки.

Утре ще бъде някой различен или нещо друго. А когато пристигна ред на нашата болежка, ще има ли кой да излезе за нас?

П.П. Ако някой желае да помогне за погребението на Мариан, може да подари пари на Вилена Иванова, която във Видин се ангажира да го погребе. Нейната сметка е тази: BG10FINV91501016823301

*Александър Миланов е част от Националната асоциация за приемна грижа и клиничен обществен служащ в огромна столична болница.