Историк пред Дарик: Забравяме ужасите на войната, живеейки в мирни времена
Не мога да схвана хора, които са чели за войната, да приказват за виновност от страна на Украйна и украинците. Това е не просто цинично, то е грозно и нечовешко, въпрос на емпатия и прочувствена просветеност. Ние забравяме ужасите на войната, живеейки в мирни времена, втренчени в дребнотемието си. Това съобщи историкът и шеф на Националния център книгата Светлозар Желев в „ Кой приказва “ по Дарик радио.
„ След 250 дни войната към този момент не е вест, за жалост й обръщаме все по-малко внимание, макар че сред нас живеят украинци -хора, които търсят леговище в една мирна България, и би трябвало да създадем всичко допустимо тя да остане такава. В момента украинците умират за това ние да живеем спокойно и те са бариерата пред това Русия да не продължи нататък “, изрази мнение той.
„ За мое съжалениепаметта на хората е толкоз къса, по тази причина и аз избрах да почета фрагмент от „ Книга за смеха и забравата “ на Милан Кундера “, съобщи Желев, като показа, че на акцията „ Четем за свободата “, в която са взели участие писатели като Георги Господинов и Здравка Евтимова, са се споделили послания, които са доста значими.
„ Литературата е единственият път, посредством който може да отправим послания към всеки един човек към онази емпатия и мощ това да не се случи още веднъж “, безапелационен бе той.
По тематиката за бежанците и информацията, че доста от тях избират да изоставен България и да изберат Румъния, Светлозар Желев разяснява, че „ доста постоянно през последните години в изявленията бежанци от Сирия и Афганистан споделиха неведнъж, че България за тях е един от най-големите ужаси и прекосяването през нея е голям боязън за тях. За подбуден път ние забравихме, че България и 1/3 от популацията й сме в действителност наследници на бежанци, аз съм подобен, прабаба ми и прародител ми са от Беломорска Тракия. Прадядо ми е разказвал какса били посрещнати в Ямбол, за боевете, които са водили с локалните. Ние продължаваме за 100 години да не учим урока си. Когато голяма група от хора в тази страна постанова клеймо върху цяла нация и страна, каквото е Украйна, значи, че ние имаме сериозен проблем. Този проблем даже считам, че можем да го преекспонираме и хиперболизираме, с цел да може да го осмислим и да създадем нещо в тази посока “, съобщи Желев.
В сряда вечер, 2 ноември, ще се проведатлитературните награди на Национален център за книгата - НДК и клуб „ Перото “, които се връчватза принос към българския книжовен подтекст.
Кратък лист с номинираните бе показан в.
На кого ще бъде показана Наградатаза повсеместен принос за 2022 г.ще стане ясно тази вечер от 18 часа вКлуб „ Перото “ и Национален център за книгата в НДК.
„ След 250 дни войната към този момент не е вест, за жалост й обръщаме все по-малко внимание, макар че сред нас живеят украинци -хора, които търсят леговище в една мирна България, и би трябвало да създадем всичко допустимо тя да остане такава. В момента украинците умират за това ние да живеем спокойно и те са бариерата пред това Русия да не продължи нататък “, изрази мнение той.
„ За мое съжалениепаметта на хората е толкоз къса, по тази причина и аз избрах да почета фрагмент от „ Книга за смеха и забравата “ на Милан Кундера “, съобщи Желев, като показа, че на акцията „ Четем за свободата “, в която са взели участие писатели като Георги Господинов и Здравка Евтимова, са се споделили послания, които са доста значими.
„ Литературата е единственият път, посредством който може да отправим послания към всеки един човек към онази емпатия и мощ това да не се случи още веднъж “, безапелационен бе той.
По тематиката за бежанците и информацията, че доста от тях избират да изоставен България и да изберат Румъния, Светлозар Желев разяснява, че „ доста постоянно през последните години в изявленията бежанци от Сирия и Афганистан споделиха неведнъж, че България за тях е един от най-големите ужаси и прекосяването през нея е голям боязън за тях. За подбуден път ние забравихме, че България и 1/3 от популацията й сме в действителност наследници на бежанци, аз съм подобен, прабаба ми и прародител ми са от Беломорска Тракия. Прадядо ми е разказвал какса били посрещнати в Ямбол, за боевете, които са водили с локалните. Ние продължаваме за 100 години да не учим урока си. Когато голяма група от хора в тази страна постанова клеймо върху цяла нация и страна, каквото е Украйна, значи, че ние имаме сериозен проблем. Този проблем даже считам, че можем да го преекспонираме и хиперболизираме, с цел да може да го осмислим и да създадем нещо в тази посока “, съобщи Желев.
В сряда вечер, 2 ноември, ще се проведатлитературните награди на Национален център за книгата - НДК и клуб „ Перото “, които се връчватза принос към българския книжовен подтекст.
Кратък лист с номинираните бе показан в.
На кого ще бъде показана Наградатаза повсеместен принос за 2022 г.ще стане ясно тази вечер от 18 часа вКлуб „ Перото “ и Национален център за книгата в НДК.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ