Не мислите ли, че понякога сънищата на човек странно се

Не мислите ли, че от време на време сънищата на човек необичайно се преплитат с действителни събития и случки от живота на всички ни. Тогава най-малко в съня си ставаме значими и се усещаме като част от процесите към нас. Както да вземем за пример моят любим Венко Сабрутев става важен, когато го поканят да ги каканиже по тв приемника. Но да не се отбивам, а да се върна към сънищата.

По-скоро към събуждането, когато обобщаваме сънищата си. Карам колата в съня си по дребната и тясна уличка към морската си къща в Слънчака. Когато приближавам на някакви си 50–60 метра, виждам пред портала доста хора.

Едни такива възбудени, намръщени, сърдити…

Намалявам и още не съм слязъл, когато пред мен се появява Николай Бареков с телефон в ръката и до момента в който ме снима мощно, се провиква: „ Направете му път, той е от нашите! “. Излизам от колата и го запитвам: „ Абе, Ники, кои са тия нашите? “. „ Как кои – тези в къщата и към къщата… “ Вече стартирам да се нервирам: „ Абе, Ники, това е моята къща от към този момент близо 20 години… “. Ники обаче не чува обяснението ми, тъй като снима с телефона човек от една друга групичка хора.

Раздразнението ми се усилва правопропорционално на невъзможността да мина през двора и да си стигна до външната врата на къщата.

Множеството се сгъстява и човек изобщо не може да се придвижи напред. Чувам до мен някакъв си да приказва нещо разпалено на турски. Един различен ми се усмихва (най-после някой да се усмихне), намигва ми съзаклятнически и ми подмята: „ Абе, тия нашите младежи са огромна работа. Окумуш момчета! “.

Само след секунди под мен позната физиономия заплашително пита: „ Ти какво правиш тука? Кой те е викал теб? “. Познах го. Това е това досадно момченце Валентин Тончев, което не може да приказва много-много, само че пък за сметка на това все го канят някъде да приказва. Същото, което щеше да става заместник-министър, но чичко му Джевдет Чакъров не го уреди. Валентин ме погледна малко по-благосклонно:

„ Имаме значимо заседание в къщата “. „ Искам да вляза единствено да си взема джапанките и плажната чанта с хавлията “, извинявам се отговорно и виждам с вяра към вратата. „ Какви джапанки, бе. Знаеш ли кой е вътре? “ Пак погледнах към Тончев в очакване да ми изстреля името на обичания си другар Илхан Кючюк, само че той замълча.

Илхан Кючюк в действителност не ми се появи в съня.

Сигурно е имал значима работа в Европейския парламент. Нали всички тези хора пред къщата ми разчитат на демократичния алианс и на нашия ветеринар в него. Стига съм се отклонявал с разсъжденията си на безсънен човек, тъй като в съня ми още веднъж се появява будният кореспондент Николай Бареков, хваща ме за ръката и ме повежда към задачата, отваряйки необятно външната врата на къщата. После отривисто споделя: „ Ага, виж кой ти повеждам! “. В този миг зървам на белия стол до бялата ми маса седнал Ахмед Доган с още няколко зачервени и запотени мъже да допиват узото ми, което беше останало от предишното лято в хладилника. „ Кой си ти бе? “, ядосано примлясква Доган, до момента в който ме стреля със зачервените си очички под диоптрите на очилата. „ Тази къща е моя “, не преставам да държа на частната благосъстоятелност аз.

„ Нищо не е твое. Къщата е на моето, на същинското Движение за права и свободи, а ти даже нямаш водка и уиски “, преплита езика зачервеният Доган. Полудявам и налетявам да го удрям. В този миг ме хващат двама здравеняци и ми извиват ръцете зад тила, а Доган се доближава до мен и до момента в който бликам слюнки полита от две педи към лицето ми, изстрелва: „ Ти мене уважаваш ли ме? “. В този миг се разсънвам и от тв приемника слушам Мария Цънцарова да разяснява за някакъв си полицейски произвол пред Боянските сараи.

Автор: Иво Димитров, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews