Сектор Сигурност – повече пари за същия резултат
Не минаха и две седмици от началото на 2018 година и държавното управление заприказва за актуализация на бюджета за годината, а март е първият месец, в който ще се осребряват поетите тогава задължения. Причина за това станаха редицата закани за митинги на служители на реда и пожарникари, след които министър председателят даде обещание отпущането на спомагателни 100 млн. лева за нарастване на заплатите в Министерство на вътрешните работи, без да е явен източникът на средствата, считано от началото на март.
Последното пък накара опозицията да повдигне въпроса дали през есента няма да се наложи актуализация на бюджета. Първоначално тази теза беше отхвърлена от ръководителя на парламентарната комисия по бюджет и финанси, който изясни, че „ на служителите на реда пари не са давани, а това ще стане, в случай че се борят сполучливо със сивата стопанска система и това докара до спомагателни доходи в бюджета”.
Тази позиция обаче беше сложена под въпрос преди дни, когато министърът на вътрешните работи разгласи, че „ през есента ще се направи актуализация на бюджета за настоящата година редом с приемането на бюджета за следващата”.
Очевидните несъгласия и изменящи се позиции не трябва да ни изненадват, защото са постоянна процедура за другите представители на изпълнителната и законодателните управляващи. По-големият проблем е неразбираемото ръководство на обществените финанси, които дружно с валутния ръб са стълбовете, върху които почива макроикономическата непоклатимост на страната. Тук пораждат и два кардинални въпроса:
Ако две седмици след началото на фискалната година стартират да се отпускат непредвидени разноски, по какъв начин някой може да има вяра, че държавното управление организира рационална и устойчива фискална политика?
Ако приемането на спомагателни средства не зависи от качеството на работата на обещано ведомство, а от закани за митинги, какъв е тласъкът за промени в останалите ведомства?
На този стадий е прекомерно рано да се приказва за актуализация на бюджета за 2018 година, защото той е относително закостенял на фона на положителното развиване на стопанската система и пазара на труда и е в унисон с бюджетите за 2016 и 2017 година С други думи може да се чака както преизпълнение на приходите, за каквото загатва и ръководителят на бюджетната комисия, по този начин и несъблюдение на финансовите разноски. Двете взети дружно ще обезпечат опция за разпределяне на спомагателни и непредвидени разноски в края на годината, каквато е обичайно обстановката през последните години. Тук пораждат и два на практика въпроса:
Ако спомагателните средства не престават да се отпускат за настоящи разноски, вместо за вложения, по какъв начин може да се чака да се усъвършенства работата на тези ведомства?
Ако законът за бюджета за годината разрешава „ промени на разноските за личен състав […] да се правят единствено […] при структурни и/ или обезщетени промени сред бюджети”, а в допълнение отпуснатите 100 млн. лева нито са резултат от структурни промени, нито са обезщетени с понижаване на други разноски, по какъв начин можем да бъдем сигурни, че останалите ограничавания (и в закона за бюджета, и в закона за обществените финанси) се съблюдават?
Достатъчно е да се наблюдава осъществяването на бюджета на Министерство на вътрешните работи през последните години, с цел да се види, че това е ведомството, в което парите в никакъв случай не стигат. Всяка година се отпускат спомагателни разноски, а средствата все не са задоволителни, защото не са обвързани с реформиране на активността, възстановяване на изискванията за труд и повишение на качеството на услугата.
Източник: Доклади по доклада за осъществяването на държавния бюджет на Република България за 2013-2016 година, лични калкулации
Липсата на правила при провеждането на фискална политика в страната и нежеланието за промени водят до ниска успеваемост и резултатност при обществените разноски и провежданите политики. Ниската резултатност е най-видна в секторите „ Съдебна система” и „ Полиция”, както демонстрира Оценката на ефикасността на обществените разноски в България в интервала 2011-2015 година на ИПИ.
Наливането на спомагателни средства в нереформирани браншове явно не дава резултат – нито качеството на услугите се усъвършенства, както се вижда от понижаващата се оценка на ефикасността в бранш „ Полиция”, нито изискванията на труд се усъвършенстват, както се вижда от продължаващите митинги и претенции за спомагателни разноски.
По този метод целият бранш „ Сигурност” се трансформира в един от огромните източници на неустановеност и фискален риск, дружно с пенсионната система, опазването на здравето и държавните компании, защото не е ясно в кой миг натрупваните с години проблеми ще доближат точката на шупване.
Както казахме – тази година бюджетът ще може да се оправи с спомагателни и непредвидени разноски, защото е плануван консервативно, а стопанската система е в положително положение. Това пък значи, че няма да има задоволително средства за други промени в сякаш предпочитани браншове за държавното управление като обучение, инфраструктура и опазване на здравето. Нещо повече – в случай че митингите водят до спомагателни разноски, въпрос на време е и други ведомства да поемат по този път. И в случай че тази година част от спомагателните средства няма да основат удобен проблем за бюджета, какво ще стане, в случай че напрежението избухне в няколко бранша по едно и също време или по-лошо – в случай че съвпадне с интервал на слаб стопански напредък, слаба събираемост на приходите и обществено напрежение, които се следиха през 2013 година?
Последното пък накара опозицията да повдигне въпроса дали през есента няма да се наложи актуализация на бюджета. Първоначално тази теза беше отхвърлена от ръководителя на парламентарната комисия по бюджет и финанси, който изясни, че „ на служителите на реда пари не са давани, а това ще стане, в случай че се борят сполучливо със сивата стопанска система и това докара до спомагателни доходи в бюджета”.
Тази позиция обаче беше сложена под въпрос преди дни, когато министърът на вътрешните работи разгласи, че „ през есента ще се направи актуализация на бюджета за настоящата година редом с приемането на бюджета за следващата”.
Очевидните несъгласия и изменящи се позиции не трябва да ни изненадват, защото са постоянна процедура за другите представители на изпълнителната и законодателните управляващи. По-големият проблем е неразбираемото ръководство на обществените финанси, които дружно с валутния ръб са стълбовете, върху които почива макроикономическата непоклатимост на страната. Тук пораждат и два кардинални въпроса:
Ако две седмици след началото на фискалната година стартират да се отпускат непредвидени разноски, по какъв начин някой може да има вяра, че държавното управление организира рационална и устойчива фискална политика?
Ако приемането на спомагателни средства не зависи от качеството на работата на обещано ведомство, а от закани за митинги, какъв е тласъкът за промени в останалите ведомства?
На този стадий е прекомерно рано да се приказва за актуализация на бюджета за 2018 година, защото той е относително закостенял на фона на положителното развиване на стопанската система и пазара на труда и е в унисон с бюджетите за 2016 и 2017 година С други думи може да се чака както преизпълнение на приходите, за каквото загатва и ръководителят на бюджетната комисия, по този начин и несъблюдение на финансовите разноски. Двете взети дружно ще обезпечат опция за разпределяне на спомагателни и непредвидени разноски в края на годината, каквато е обичайно обстановката през последните години. Тук пораждат и два на практика въпроса:
Ако спомагателните средства не престават да се отпускат за настоящи разноски, вместо за вложения, по какъв начин може да се чака да се усъвършенства работата на тези ведомства?
Ако законът за бюджета за годината разрешава „ промени на разноските за личен състав […] да се правят единствено […] при структурни и/ или обезщетени промени сред бюджети”, а в допълнение отпуснатите 100 млн. лева нито са резултат от структурни промени, нито са обезщетени с понижаване на други разноски, по какъв начин можем да бъдем сигурни, че останалите ограничавания (и в закона за бюджета, и в закона за обществените финанси) се съблюдават?
Достатъчно е да се наблюдава осъществяването на бюджета на Министерство на вътрешните работи през последните години, с цел да се види, че това е ведомството, в което парите в никакъв случай не стигат. Всяка година се отпускат спомагателни разноски, а средствата все не са задоволителни, защото не са обвързани с реформиране на активността, възстановяване на изискванията за труд и повишение на качеството на услугата.
Източник: Доклади по доклада за осъществяването на държавния бюджет на Република България за 2013-2016 година, лични калкулации
Липсата на правила при провеждането на фискална политика в страната и нежеланието за промени водят до ниска успеваемост и резултатност при обществените разноски и провежданите политики. Ниската резултатност е най-видна в секторите „ Съдебна система” и „ Полиция”, както демонстрира Оценката на ефикасността на обществените разноски в България в интервала 2011-2015 година на ИПИ.
Наливането на спомагателни средства в нереформирани браншове явно не дава резултат – нито качеството на услугите се усъвършенства, както се вижда от понижаващата се оценка на ефикасността в бранш „ Полиция”, нито изискванията на труд се усъвършенстват, както се вижда от продължаващите митинги и претенции за спомагателни разноски.
По този метод целият бранш „ Сигурност” се трансформира в един от огромните източници на неустановеност и фискален риск, дружно с пенсионната система, опазването на здравето и държавните компании, защото не е ясно в кой миг натрупваните с години проблеми ще доближат точката на шупване.
Както казахме – тази година бюджетът ще може да се оправи с спомагателни и непредвидени разноски, защото е плануван консервативно, а стопанската система е в положително положение. Това пък значи, че няма да има задоволително средства за други промени в сякаш предпочитани браншове за държавното управление като обучение, инфраструктура и опазване на здравето. Нещо повече – в случай че митингите водят до спомагателни разноски, въпрос на време е и други ведомства да поемат по този път. И в случай че тази година част от спомагателните средства няма да основат удобен проблем за бюджета, какво ще стане, в случай че напрежението избухне в няколко бранша по едно и също време или по-лошо – в случай че съвпадне с интервал на слаб стопански напредък, слаба събираемост на приходите и обществено напрежение, които се следиха през 2013 година?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ