2026-а ще е годината на атаките: По бизнеса, по джоба и по ж...
Не ми се желае да имам вяра, че 2026-а ще се трансформира в годината, в която властта намерено ще застане против личните си жители. Не ми се желае да приема, че ще следим масирана офанзива по джоба на хората от частния бранш. Най-малкото, тъй като това ще задълбочи изкуственото опълчване сред работещите в частния бизнес и тези, които са в държавната система, съобщи Светослав Иванов в ефира на bTV.
Не е заслужено да слагаме под един знаменател лекари, учители и чиновници по разнообразни държавни организации, които си разпределят великодушни бонуси от хиляди левове. Но би трябвало да признаем очевидното — през 2026 година мнозина от работещите в частния бранш ще получават по-малко, а част от работодателите няма да могат да вдигнат заплатите.
Причината е елементарна: по-високи осигуровки и налози при непроменена продуктивност.
В някои сфери даже е допустимо да се стигне до съкращения – на фона на икономическото закъснение в Европа и навлизането на изкуствения разсъдък, което трансформира цели промишлености.
Дисбалансът: Държавата заплаща повече от бизнеса
Национален статистически институт към този момент публично удостоверява, че заплатите в бюджета изпреварват тези в частния бранш. Според икономисти това е обезпокоителен сигнал – знак за дисбаланс с дълготрайни опасности. Последствията са разказани и от Европейската комисия, и от МВФ:
кадрите ще изтичат от частния бранш към държавата; разходите за администрацията ще продължат да растат; дефицитите ще се увеличават; ще се взимат нови заеми; ще се постановат още по-високи налози и осигуровки, с цел да се изхранва раздутата държавна машина.
В система, в която заплатата зависи не от резултат, а от стаж, сан и партийна непосредственост, липсват развиване и конкуренция. Получава се застой, последван от отлив на вложения.
Вторият удар: Местната власт
Месеци наред управляващите предизвестяват бизнеса да не употребява въвеждането на еврото за спекулативно повишение на цените. Но тъкмо това направи Столичният общински съвет – реши паркирането в синя зона да стане от 2 лв. → 2 евро. Автоматично. Без преход. Без предизвестие.
Това е тъкмо оня модел, от който сякаш всички се пазим. И в случай че София демонстрира пътя, какво стопира и останалите градове? Какво ще попречи на търговците да решат, че кафе от два лв. може вълшебен да стане две евро? Или стока от четири лв. – четири евро? Резултатът е явен: инфлацията ще скочи и след това отново ще убеждават хората, че „ еврото не е отговорно “.
Управляващите обещаваха, че няма да усилват налози и осигуровки. Сега ще бъдат принудени да го създадат – поради личните си предизборни бюджети и непрекъснатото наливане на средства в държавния бранш. Производителността ще пада, конкурентоспособността ще се разрушава, икономическият напредък ще се забавя.
И всичко това ще изпитат тези, които действително основават стойност – работещите в частния бранш.
2026-а: година на напън отвсякъде
2026-а се обрисува като година на офанзиви – по приходите, по бизнеса, по опцията да живеем обикновено, предсказуемо и честно. А фронтовете ще бъдат доста: страната, общините, налозите, осигуровките, цените.
И до момента в който хората работят и се борят да свържат двата края, властта ще продължава да търси пари – постоянно от едно и също място: джоба на данъкоплатеца.
Не е заслужено да слагаме под един знаменател лекари, учители и чиновници по разнообразни държавни организации, които си разпределят великодушни бонуси от хиляди левове. Но би трябвало да признаем очевидното — през 2026 година мнозина от работещите в частния бранш ще получават по-малко, а част от работодателите няма да могат да вдигнат заплатите.
Причината е елементарна: по-високи осигуровки и налози при непроменена продуктивност.
В някои сфери даже е допустимо да се стигне до съкращения – на фона на икономическото закъснение в Европа и навлизането на изкуствения разсъдък, което трансформира цели промишлености.
Дисбалансът: Държавата заплаща повече от бизнеса
Национален статистически институт към този момент публично удостоверява, че заплатите в бюджета изпреварват тези в частния бранш. Според икономисти това е обезпокоителен сигнал – знак за дисбаланс с дълготрайни опасности. Последствията са разказани и от Европейската комисия, и от МВФ:
кадрите ще изтичат от частния бранш към държавата; разходите за администрацията ще продължат да растат; дефицитите ще се увеличават; ще се взимат нови заеми; ще се постановат още по-високи налози и осигуровки, с цел да се изхранва раздутата държавна машина.
В система, в която заплатата зависи не от резултат, а от стаж, сан и партийна непосредственост, липсват развиване и конкуренция. Получава се застой, последван от отлив на вложения.
Вторият удар: Местната власт
Месеци наред управляващите предизвестяват бизнеса да не употребява въвеждането на еврото за спекулативно повишение на цените. Но тъкмо това направи Столичният общински съвет – реши паркирането в синя зона да стане от 2 лв. → 2 евро. Автоматично. Без преход. Без предизвестие.
Това е тъкмо оня модел, от който сякаш всички се пазим. И в случай че София демонстрира пътя, какво стопира и останалите градове? Какво ще попречи на търговците да решат, че кафе от два лв. може вълшебен да стане две евро? Или стока от четири лв. – четири евро? Резултатът е явен: инфлацията ще скочи и след това отново ще убеждават хората, че „ еврото не е отговорно “.
Управляващите обещаваха, че няма да усилват налози и осигуровки. Сега ще бъдат принудени да го създадат – поради личните си предизборни бюджети и непрекъснатото наливане на средства в държавния бранш. Производителността ще пада, конкурентоспособността ще се разрушава, икономическият напредък ще се забавя.
И всичко това ще изпитат тези, които действително основават стойност – работещите в частния бранш.
2026-а: година на напън отвсякъде
2026-а се обрисува като година на офанзиви – по приходите, по бизнеса, по опцията да живеем обикновено, предсказуемо и честно. А фронтовете ще бъдат доста: страната, общините, налозите, осигуровките, цените.
И до момента в който хората работят и се борят да свържат двата края, властта ще продължава да търси пари – постоянно от едно и също място: джоба на данъкоплатеца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ