Не ме слуша единият крак и не виждам добре, затова

" Не ме слуша единият крайник и не виждам добре, по тази причина в този момент излизам единствено към блока за малко пресен въздух ", сподели той.

Според него най-голямото благополучие са децата, единствено те са насладата за един възрастен човек. Близките му го посещават постоянно, а всички празници прекарват дружно, както ще бъде и през днешния ден. Ежедневието си дефинира като " самотно от време на време ", усмихва го това някой да го посети и да му се обади. " Като звънне телефонът, укротявам се - не са ме не запомнили ", уточни Стоилов.

Близките му го дефинират като извънредно добър и непретенциозен човек, като пример за достолепие и отдаденост. Те споделят, че през последните десетилетия по никакъв начин не се е трансформирал. За 100 години той не е изгубил възприятието си за комизъм. На по-младите Христо Стоилов пожела да доживеят до 100 години и когато това стане, да не не помнят да го поканят.