Не ме „сърбят ръцете” в пленарната зала – спортът и

Не ме „ сърбят ръцете” в пленарната зала – спортът и спортната завист би трябвало да се разграничават от експанзията, разяснява международният първенец по кикбокс, а понастоящем и народен представител, Владимир Вълев – Питбула.

За експанзията у нас – изключително измежду децата, счита, че тя се дължи на напрегнатия живот на родителите и изгубената връзка сред родители и деца.

За работата си в Народното събрание Вълев споделя, че от време на време му „ стягат обувките”, само че след това ги сменя с маратонки и отива в залата за тренировки.

„ Моят връх е, в случай че мога да направя по този начин, че повече хора да спортуват и думата състезател да не е срамна, а да е нещо хубаво”, споделя той за задачите си в политиката.

За спорта пък най-важните качества съгласно него са вярата ни постоянството.

„ Имах сложни моменти в спорта – на няколко пъти щях да се откажа, а това е нещото, което след фамилията си обичам най-вече. След международната си купа бях без работа и без пари, със отговорности, а тогава ми се роди и дете”, споделя Питбула.

„ Един човек, Христо Христов, ми подаде ръка, върна ме в залата и започнах да се занимавам с треньорска активност и да се състезавам. Съпругата ми ми приготви сака и ме изпрати в залата… Това беше най-трудният миг в живота ми, боязън ме беше, че няма да се оправя като татко, че няма да мога да осигуря сина си… Исках да върша това, което обичам, само че по този метод нямаше да мога да си устоявам фамилията.

Беше огромен стрес, 3-4 месеца… Но този другар ми оказа помощ, след това станах европейски първенец, след това работех на три места и се подготвях за състезание… Не мисля, че е срамно за един мъж да плаче – човек би трябвало да бъде подобен, какъвто е”, споделя Вълев.

Вижте още във видеото:

-->