Не ме интересува как се движат хората, а какво ги

Не ме интересува по какъв начин се движат хората, а какво ги движи, споделя немската хореографка и създателката на танцовия театър Пина Бауш, от чието рождение през днешния ден се навършват 85 години. Нейният танцов спектакъл, постоянно именуван с по-краткото „ танцтеатър “, е новаторска форма, повлияла на генерации танцьори. Бауш, чиито корени са в предвоенния немски експресионизъм, оказа помощ да се промени усещането за това какво може да се включи в едно танцово зрелище. Нейните спектакли се отличават с бездънен сценичен дух, с необикновени декори като да вземем за пример срутваща се стена и сцена, покрита с карамфили или пръст.

„ Тя бе безспорен модернист в танца. С ексцентрични хрумвания и доста забавни постановки. В България нямахме такива неща и през 80-те години беше доста впечатляващо да гледаме нейни записи “, сподели за Българска телеграфна агенция във връзка годишнината на Бауш Маша Илиева, балетен възпитател и прима балерина на Софийската опера в близкото минало.

През по-голямата част от живота си Пина Бауш работи във Вупертал, промишлен град покрай Дюселдорф, в Северозападна Германия, само че трупата й постоянно гостува в Лондон, Париж и на фестивали по целия свят. 

Бауш стартира подготовките, задавайки съответни въпроси на танцьорите: за техни мемоари, за всекидневието им. Тя ги моли да изразят спомените си и основава миниатюри от техните отговорите. Танцът се ражда точно от тези диалози.

„ Не знам къде е началото и къде е краят “, споделя Бауш в изявление за в. „ Ню Йорк таймс “ през 2008 година „ Трябва да го усвоиш. Не знам какво ще излезе “, разяснява тя. Едно от най-популярните й изявления е: „ Не ме интересува по какъв начин се движат хората, а какво ги движи “.

Пина Бауш е родена на 27 юли 1940 година в Солинген, също покрай Дюселдорф. Започва да учи танц на 14 години в школата „ Фолкванг “ в Есен, ръководена от Курт Йос – значима фигура в немския танц преди Втората международна война, чийто антивоенен шедьовър „ Зелената маса “ (1932) се слага и до през днешния ден. След като приключва през 1958 година, получава стипендия да продължи образованието си в Съединени американски щати, където работи с Хосе Лимон, Антъни Тюдор и други огромни имена в „ Джулиард Скул “.

Скоро се причислява към трупата на Тюдор в Метрополитън опера и работи с Пол Тейлър. В автобиографията си Тейлър разказва Бауш като фаворитка на Тюдор, копнееща за Германия и „ едно от най-слабите човешки същества, които съм виждал “. Като танцьорка, споделя той, „ тя можеше да се движи по сцената както внезапно и малко неравномерно, по този начин и по-бавно от запушена помпа за велосипед “.

През 1962 година Бауш се завръща в Германия и се причислява към Фолкванг балета на Йос като солистка. Започва да се занимава с хореография и през 1968 година основава първото си произведение „ Фрагмент “. На идната година наследява Йос като шеф на трупата.

През 1973 година поема трупата във Вупертал, която бързо е преименувана на " Танцтеатър Вупертал " и там основава спектакъла „ Фриц “. Но това, което в действителност притегля вниманието на танцовия свят, е постановката на „ Пролетно свещенодействие “ от Стравински през 1975 година на сцена, покрита с пръст. През 1997 година тя възвръща „ Пролетно свещенодействие “ особено за Парижката опера.

Едно от най-важните ѝ ранни творби – „ Кафе Мюлер “ (1976), е основано на нейните мемоари от детството, прекарано в ресторанта и хотела, ръководени от родителите й.

В средата на 70-те години Бауш слага две опери на Глук – „ Ифигения в Таврида “ и „ Орфей и Евридика “. Нейни произведения са включени в няколко кино лентата, измежду които „ И корабът пътува “ (1983) на Фелини и „ Говори с нея “ (2002) на Педро Алмодовар.

Бауш слага още веднъж „ Орфей и Евридика “ в Парижката опера през 2005 година В изявление за „ Фигаро “ по това време тя споделя, че танцьорите имат доста техника, само че „ аз диря нещо друго. Възможността да ги накарам да почувстват какво значи всеки жест в тях. Всичко би трябвало да идва от сърцето, би трябвало да се преживее “.

Не липсват и критици на творчеството на немската новаторка. Арлин Кроуз от „ Ню Йоркър “ е изключително остра, наричайки хореографията й „ мрачна, отчайваща, занимаваща се с сценичен дадаизъм, безсмислено повтаряща се, белязана от лесни, само че ефектни трикове, напомнящи порнография на болката “. Във всички случаи Пина Бауш оказва въздействие на танцьори от целия свят.

Пина Бауш (пълното ѝ име е Филипине) умира на 30 юни 2009 година, единствено пет дни откакто е диагностицирана с рак и единствено няколко седмици след премиерата на нова нейна режисура.

През 2011 година именитият немски режисьор Вим Вендерс направи документален филм за нея, озаглавен „ Пина “.

Инфо: Българска телеграфна агенция

Следвайте " Гласове " в и