Пловдив – онзи град, който вече го няма
Не ме интересува архитектурата, маршрутите. В тези книги има повече човешки истории, които може би са не по-малко скъпи от архитектурата и от паметниците на културата. Фантастични хора са живели в Пловдив. Уви, множеството са забравени. Така показа пред слушателите на БНР двутомника си „ Запомнете Пловдив “ неговият създател Евгений Тодоров – публицист, драматург, режисьор и блогър от града под тепетата.
Книгата съдържа изключителни мемоари от 30-те до 70-те и 80-те години, насъбрани от изявленията с жители в рубриката „ Запомнете Пловдив “ на телевизионно предаване по локалната социална телевизия, които създателят е събирал в продължения на десетилетия:
Продължих да групирам и до ден сегашен групирам мемоари и по този начин, дето се споделя, минаха седем-осем години от живота ми в изложение на оня град, който към този момент го няма.
Въз основа на наблюденията си през годините, когато е събирал спомените, създателят е направил заключения за метода, по който се образува човешката памет:
В тези часове разкази с доста истории съвсем няма мемоари за първия секретар на партията, за кмета, за тези хора, които бяха на първите страници на вестниците. А са непокътнати спомените за чешити, за хора, които в никакъв случай не са били обект на внимание. Така че сред формалната история и историята, която се предава от ухо на ухо, от потомство на потомство, има огромно разминаване.
Авторът на „ Записки по българския преход “, „ Тайни писма до Бойко Борисов “, „ Наръчник на носталгика “ и „ Особености на филибелийския темперамент “ разкрива и един от огромните проблеми на Пловдив:
Оказа се, че този град – популярен, най-стар в Европа – има огромен проблем. И когато пристигна екскурзиант или чужденец или какъвто и да е и каже: „ Искам да опитам нещо пловдивско “, се оказва, че пловдивските кулинарни обичаи по ред аргументи са прекратени. Така че посъбрах оттук-оттам още мемоари за старите кръчми, за старите менюта... Имам съображение да считам, че няколко неща са открити в пловдивските кръчми – като по този начин наречената принцеса (филия с кайма), която се е родила за пръв път в една пловдивска механа – „ Тихият ъгъл “. Млечната салата в този си тип потегли от Пловдив към София - в това съм сигурен – и още няколко пловдивски кръчмарски специалитета, които за жалост доста мъчно се откриват в днешното меню. Днешното меню стана доста интернационално.
В умозаключение Тодоров разкри обстоятелството, че книгата му е най-търсена в чужбина и преди дни е изпратил 30 бройки за Съединените щати и пет бройки за Париж:
Тоест емигранти от Пловдив този вид книги очевидно ги връщат в тяхната младост.
Още за писателя Евгений Тодоров и неговия град, който става прочут на света като „ скритото богатство на България “, можете да чуете от звуковия файл.
Книгата съдържа изключителни мемоари от 30-те до 70-те и 80-те години, насъбрани от изявленията с жители в рубриката „ Запомнете Пловдив “ на телевизионно предаване по локалната социална телевизия, които създателят е събирал в продължения на десетилетия:
Продължих да групирам и до ден сегашен групирам мемоари и по този начин, дето се споделя, минаха седем-осем години от живота ми в изложение на оня град, който към този момент го няма.
Въз основа на наблюденията си през годините, когато е събирал спомените, създателят е направил заключения за метода, по който се образува човешката памет:
В тези часове разкази с доста истории съвсем няма мемоари за първия секретар на партията, за кмета, за тези хора, които бяха на първите страници на вестниците. А са непокътнати спомените за чешити, за хора, които в никакъв случай не са били обект на внимание. Така че сред формалната история и историята, която се предава от ухо на ухо, от потомство на потомство, има огромно разминаване.
Авторът на „ Записки по българския преход “, „ Тайни писма до Бойко Борисов “, „ Наръчник на носталгика “ и „ Особености на филибелийския темперамент “ разкрива и един от огромните проблеми на Пловдив:
Оказа се, че този град – популярен, най-стар в Европа – има огромен проблем. И когато пристигна екскурзиант или чужденец или какъвто и да е и каже: „ Искам да опитам нещо пловдивско “, се оказва, че пловдивските кулинарни обичаи по ред аргументи са прекратени. Така че посъбрах оттук-оттам още мемоари за старите кръчми, за старите менюта... Имам съображение да считам, че няколко неща са открити в пловдивските кръчми – като по този начин наречената принцеса (филия с кайма), която се е родила за пръв път в една пловдивска механа – „ Тихият ъгъл “. Млечната салата в този си тип потегли от Пловдив към София - в това съм сигурен – и още няколко пловдивски кръчмарски специалитета, които за жалост доста мъчно се откриват в днешното меню. Днешното меню стана доста интернационално.
В умозаключение Тодоров разкри обстоятелството, че книгата му е най-търсена в чужбина и преди дни е изпратил 30 бройки за Съединените щати и пет бройки за Париж:
Тоест емигранти от Пловдив този вид книги очевидно ги връщат в тяхната младост.
Още за писателя Евгений Тодоров и неговия град, който става прочут на света като „ скритото богатство на България “, можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ