Жената с най-дългата коса отряза 155 см плитка
Не желая да съм известна като дамата с най-дългата коса, която мечтае за Книгата за върховете на Гинес. Много по-важно еда завърша етнографския музей, който ми е фантазия от години, споделя Милка Кърнева. Родопчанката от Хвойна отряза дебелата си 155- сантиметровата плитка, която ще е безценен спомен за внуците.
Хубавата коса е ген за рода на Милка. Наследила този божи подарък от баба си Мария, която живяла 90 лета с луксозна дълга плитка. Разпусната косата потичала като избухлив планински водопад, като Милканината.
Не е единствено до гена, а и до предпочитание. А желая ли нещо доста мощно, то се сбъдва, като че ли ангел от горната страна бди над мен, споделя хубавата родопчанка. Като госпожица Милка препрочитала романа „ Време разделно ” на Антон Дончев - била като захласната от дългата до земята коса на обичаната си героиня Елица. Искала да има коса на фея и фантазията се сбъднала. Традицията на дългите коси в рода продължава 6-годишната внучка на Милка - Мария.
Коренът е най-важният стожер на индивида, уверена е родопчанката. Затова е твърдо решена да осъществя най-смелата си фантазия - да сътвори етнографски музей в Хвойна. “Музей Милкана ”, гласи надписът върху специфичната пристройка, завършен с шишарки.
Вече четвърт век Милка събира съкровища от родопския обичай, които носят духа и силата на предците отпреди епохи. Ентусиазмът заразил хора от цяла България, които непрекъснато носят скъпи старини в Хвойна. Така сбирката на Милка набъбва - към този момент има събрани над 500 експоната, свързани с локалния обичай и традиции.
Имам нощви, рудан, вървилник за бебе, бъклици, панер за роене на пчели, два стана - водоравен и отвесен, самар, менци, грънци, два кръга за точене на баница, та даже цяла каручка, изброява гордо Милка. Любим неин експонат е 100-годишно гърне, в което до през днешния ден готви сарми - стават напряко божествени. Сред най-скъпите съкровища са сребърни пафти за лилковска носия и две хвойненски носии. Едната подарила, но за рождения ден на 29 декември приятели я изненадали с везан граовски костюм, за какъвто от дълго време мечтаела.
Милка приела жеста като знак, че музеят ще стане. А и е зодия Козирог, наумили си нещо, няма отричане. Пробвала по европейски планове към община Чепеларе, единствено че не станало. Парите все ни прескачат, вместо в селските региони отиват в огромните градове, споделя Милка.
Убедена е, че в този момент е пристигнало времето на музея, кураж дават толкоз другари и съидейници.
Мечтата е да оживи съкровищата от предишното и хората освен да ги съзерцават, само че и да пробват - по какъв начин се тъче на стан, по какъв начин се преде с хурка и вретено. Така всеки искащ ще може да си отнесе красиво ръкоделие, основано от личните му ръце.
Много скъпо ни е писмото отпреди близо 130 години, което Здравко откри зазидано в бутилка. Сложили сме го в рамка на стената като светиня, изяснява Милка. Всъщност първата мисъл за музей на Хвойна хрумнала, когато Здравко разкрил писмото, което пази историята на селото и е наследство на тогавашните притежатели - Спас и Гина Груеви.
Милка и брачният партньор Здравко са трансформирали къщата, в която живеят, в дом за посетители. Знаят ги от цяла България - и поради величествената гледка към Персенк, и поради необятните души на стопаните.
Вместо „ Добър ден “, Здравко, който има в репертоара си над 300 песни, посреща гостите с „ Излел е Дельо бунтовник “ и „ Бела съм, бела, юначе “. А Милка кара гостите да си оближат пръстите с вкусотии - пататник, чеп, качамак, тутманик. Нейна запазена марка са катмите, приготвени по остаряла фамилна рецепта, поднесени със сладко от локални малини и гъсто овче кисело мляко. Най-важно е обаче да вложиш обич - тогава всичко става вкусно, разкрива тайната Милка.
Всъщност пръст в любовната им история със Здравко имат и музиката, и плитката. На сватбата на сестра Здравко бил обаян от къдрите на Милка, събрани в царствени плетеници. Милка пък се прехласнала по медения му глас, от който до през днешния ден пърха сърцето. След десетилетия брак двамата не престават да пеят и играят дружно. Правим си спектакъл двамата. Случва се даже заран в 5 да тропнем ръченица, до момента в който слушаме по радиото „ По първи петли ”, споделя Милка.
Вярата ми оказва помощ в житейските борби - вярваш ли, успяваш, споделя Милка. Много значими уроци научила от отишлия си неотдавна на 95 години селски влъхва духовник Атанас Аролски. Беше светецът на Хвойна - отлично е селото да има небесен покровител и настойник, споделя Милка Кърнева.
Вяра в триумфа дава и младата промяна. Милка има почтена наследница за втората си мечта - да се възвърне локалната реликва, килийното учебно заведение.
Нашенско огън момиче - Кристияна Брънзалова, наследница на известна фамилия учители. Завършила архитектура в Италия, желае да възвърне учебното заведение. Християна ще успее, върна се да живее в България. Виждам в нейния жар да пази родното себе си, по тази причина подарих носия. Миналата година направи събор в Хвойна, тази година ще прави тук обичайната българска женитба. Ще дойдат посетители и от чужбина, жадни за българското. Искрата е запалена, има вяра освен за Хвойна - виждам го като второ възобновление. Кристияна е основала фондация, ще възвръща остарели здания в Родопите. Сигурно ще успее - притегля като магнит запалени родолюбци от целия свят, споделя Милка.
Родопчанката възрожденка чака с неспокойствие деня, в който ще открие музея. Че ще стане - няма никакво подозрение, щом го е поискала мощно и ангел бди над нея.
Хубавата коса е ген за рода на Милка. Наследила този божи подарък от баба си Мария, която живяла 90 лета с луксозна дълга плитка. Разпусната косата потичала като избухлив планински водопад, като Милканината.
Не е единствено до гена, а и до предпочитание. А желая ли нещо доста мощно, то се сбъдва, като че ли ангел от горната страна бди над мен, споделя хубавата родопчанка. Като госпожица Милка препрочитала романа „ Време разделно ” на Антон Дончев - била като захласната от дългата до земята коса на обичаната си героиня Елица. Искала да има коса на фея и фантазията се сбъднала. Традицията на дългите коси в рода продължава 6-годишната внучка на Милка - Мария.
Коренът е най-важният стожер на индивида, уверена е родопчанката. Затова е твърдо решена да осъществя най-смелата си фантазия - да сътвори етнографски музей в Хвойна. “Музей Милкана ”, гласи надписът върху специфичната пристройка, завършен с шишарки.
Вече четвърт век Милка събира съкровища от родопския обичай, които носят духа и силата на предците отпреди епохи. Ентусиазмът заразил хора от цяла България, които непрекъснато носят скъпи старини в Хвойна. Така сбирката на Милка набъбва - към този момент има събрани над 500 експоната, свързани с локалния обичай и традиции.
Имам нощви, рудан, вървилник за бебе, бъклици, панер за роене на пчели, два стана - водоравен и отвесен, самар, менци, грънци, два кръга за точене на баница, та даже цяла каручка, изброява гордо Милка. Любим неин експонат е 100-годишно гърне, в което до през днешния ден готви сарми - стават напряко божествени. Сред най-скъпите съкровища са сребърни пафти за лилковска носия и две хвойненски носии. Едната подарила, но за рождения ден на 29 декември приятели я изненадали с везан граовски костюм, за какъвто от дълго време мечтаела.
Милка приела жеста като знак, че музеят ще стане. А и е зодия Козирог, наумили си нещо, няма отричане. Пробвала по европейски планове към община Чепеларе, единствено че не станало. Парите все ни прескачат, вместо в селските региони отиват в огромните градове, споделя Милка.
Убедена е, че в този момент е пристигнало времето на музея, кураж дават толкоз другари и съидейници.
Мечтата е да оживи съкровищата от предишното и хората освен да ги съзерцават, само че и да пробват - по какъв начин се тъче на стан, по какъв начин се преде с хурка и вретено. Така всеки искащ ще може да си отнесе красиво ръкоделие, основано от личните му ръце.
Много скъпо ни е писмото отпреди близо 130 години, което Здравко откри зазидано в бутилка. Сложили сме го в рамка на стената като светиня, изяснява Милка. Всъщност първата мисъл за музей на Хвойна хрумнала, когато Здравко разкрил писмото, което пази историята на селото и е наследство на тогавашните притежатели - Спас и Гина Груеви.
Милка и брачният партньор Здравко са трансформирали къщата, в която живеят, в дом за посетители. Знаят ги от цяла България - и поради величествената гледка към Персенк, и поради необятните души на стопаните.
Вместо „ Добър ден “, Здравко, който има в репертоара си над 300 песни, посреща гостите с „ Излел е Дельо бунтовник “ и „ Бела съм, бела, юначе “. А Милка кара гостите да си оближат пръстите с вкусотии - пататник, чеп, качамак, тутманик. Нейна запазена марка са катмите, приготвени по остаряла фамилна рецепта, поднесени със сладко от локални малини и гъсто овче кисело мляко. Най-важно е обаче да вложиш обич - тогава всичко става вкусно, разкрива тайната Милка.
Всъщност пръст в любовната им история със Здравко имат и музиката, и плитката. На сватбата на сестра Здравко бил обаян от къдрите на Милка, събрани в царствени плетеници. Милка пък се прехласнала по медения му глас, от който до през днешния ден пърха сърцето. След десетилетия брак двамата не престават да пеят и играят дружно. Правим си спектакъл двамата. Случва се даже заран в 5 да тропнем ръченица, до момента в който слушаме по радиото „ По първи петли ”, споделя Милка.
Вярата ми оказва помощ в житейските борби - вярваш ли, успяваш, споделя Милка. Много значими уроци научила от отишлия си неотдавна на 95 години селски влъхва духовник Атанас Аролски. Беше светецът на Хвойна - отлично е селото да има небесен покровител и настойник, споделя Милка Кърнева.
Вяра в триумфа дава и младата промяна. Милка има почтена наследница за втората си мечта - да се възвърне локалната реликва, килийното учебно заведение.
Нашенско огън момиче - Кристияна Брънзалова, наследница на известна фамилия учители. Завършила архитектура в Италия, желае да възвърне учебното заведение. Християна ще успее, върна се да живее в България. Виждам в нейния жар да пази родното себе си, по тази причина подарих носия. Миналата година направи събор в Хвойна, тази година ще прави тук обичайната българска женитба. Ще дойдат посетители и от чужбина, жадни за българското. Искрата е запалена, има вяра освен за Хвойна - виждам го като второ възобновление. Кристияна е основала фондация, ще възвръща остарели здания в Родопите. Сигурно ще успее - притегля като магнит запалени родолюбци от целия свят, споделя Милка.
Родопчанката възрожденка чака с неспокойствие деня, в който ще открие музея. Че ще стане - няма никакво подозрение, щом го е поискала мощно и ангел бди над нея.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ