Не искам да ме сравняват с Парцалев и Калоянчев, те

Не желая да ме съпоставят с Парцалев и Калоянчев, те са светила в нашата специалност, не съм на тяхното равнище

Роден е на 18 септември 1972 година в Бургас. През 1995 година приключва НАТФИЗ " Кр. Сарафов " в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Работил е в Сливенския, Варненския спектакъл и МГТ Зад канала. 11 години е в трупата на Народния спектакъл. Димитър Рачков е тв водещ на доста излъчвания, има и лично шоу. Участвал е и във филми, новогодишни стратегии и е озвучавал гласове зад кадър. В момента Рачков е номер 1 в топ 3 на най-популярните артисти у нас, вижте изявлението му пред вестник " ".

- Г-н Рачков, напълно скоро ще ви забележим като водещ в шоуто " Пееш или лъжеш ". Кога ви идва да запеете и по кое време да излъжете?

- Да, в действителност от есента стартира новото шоу " Пееш или лъжеш " по Нова телевизия, на което ще съм водещ. Това е формат, който съществува в международен мащаб, предаването е забавно, занимателно, уповавам се да го създадем успешно. В момента сме в развой на реализация на формата. Кога ми идва да излъжа ли? Първо желая да кажа, че аз не неистина! Ако имам едно мощно качество, то е, че не неистина. На това се опитваме да възпитаваме и сина ми Димитър с неговата майка Христина. За мен е доста значимо да бъда почтен във взаимоотношенията си, професионалните и персоналните, по тази причина лъжата е неестествена за мен. А по кое време ми идва да запея ли? Ха-ха, за жал пробвам да запея постоянно, само че в случай че го направя пред аудитория, ще ми останат още по-малко и от дребното останали почитатели и почитатели. (Смее се.)

- Защо? По-трудно ли се разсмива публиката, господин Рачков?

- Да разсмееш човек е доста мъчно. Гениалните комици от остарялата школа артисти, светла им памет, когато съм си приказвал с тях - с Велко Кънев, Тодор Колев, постоянно са твърдели, че е доста мъчно да разсмиваш, колкото и елементарно да наподобява в профил. А в последните години и животът стана друг, освен у нас, в международен мащаб. Хората се затвориха, станаха мнителни, не се отпускат или мъчно го вършат и съгласно мен в този момент е по-трудно от преди да разсмееш публиката. Е, въпреки всичко да не прозвучи песимистично, има и " оазиси " и хора от тв екрана, които го вършат. А най-хубавото за един артист, смисълът на кариерата му е, когато види усмихнати лица против себе си.

- Съвсем скоро стартира и друго предаване - " Биг брат ". Помните ли пародийното шоу " Бай брат "? Дали ще го има отново?

- Ами, надали. Връщате ме несъмнено 15 години обратно. Това бе една графа, която стартира с " Господари на ефира " и концепцията беше на Джуди Халваджиян да създадем подигравка на " Биг брат ". Много се забавлявахме по време на фотосите. Албена Михова, Румен Угрински, Геро, Зуека, Мария Игнатова, Мария Сапунджиева, аз, да ви кажа нямахме и сюжет. Всичко беше чиста импровизация. Прекрасно е, че ни се получи. Но това си остава в предишното.

- Преди дни синът ви Димитър приключи. На бала му участва и Захари Бахаров. Помните ли комплимента му, когато ви похвали за ролята в " Отело " на Лили Абаджиева? Тогава сподели: " Гледах хората в публиката, в първото ти появяване се усмихнаха, като заприказва, а след това усмивките им застинаха ". Иска ли ви се още веднъж да накарате публиката да реагира по този метод в театъра?

- Разбира се, че си припомням думите на Захари. Но, знаете ли, забелязал съм, че в България постоянно се поставят щампи на актьорски умения и като че ли са малко режисьорите, които рискуват да демонстрират одобрени артисти в друга светлина. Иначе за 11 години в Народния спектакъл аз доста научих. Преди това изкарах едни страхотни три години и в Сливенския спектакъл. Все отново съм артист по душа и предопределение. Не съм учил за тв водещ. Имах и един интервал, в който се занимавах и с двете, само че видях, че две дини под една мишница не стават. Тогава се отхвърлих от театъра, тъй като не можех да давам 100 % от себе си и на двете места. А не обичам да върша нещата да са просто " ей по този начин ". Затова потеглих в посока телевизия. Не скърбя и с носталгия си припомням тези 11 години в Народния спектакъл. Тогава в трупата бяха Бахаров, Карамазов, Вергов, Пападопулу, Рени Врангова, Мария Сапунджиева... Правихме неповторими постановки със Сашо Морфов. Е, аз постоянно мога да се върна в театъра, нищо не е завършило и почтено казано, ми се желае да го направя. Най-вече желая да покажа на хората нещо, в което не са привикнали да ме гледат, да е друго. Но по тази причина би трябвало да се откри добър драматургичен текст, също и режисьор. Не тичам от подобен процес на нещата.

В този ред на мисли тази година ще излезе сериал с мое присъединяване. Заснехме го предходната година с продуцента Евтим Милошев. 12-серии е и се споделя " Всичко за сина ми ". Сценарият е написан особено за мен от Христина Апостолова, майката на моя наследник, за което й благодаря. Ето това е нещо, в което хората ще ме видят в друга светлина.

- Чудесно е това, защото множеството от сътрудниците ви комици се върнаха в разнообразни постановки на сцената - Лафазанов, Любо Нейков, Гърбов...

- Винаги съм с три обиколки след останалите. (Смее се.) Театърът е нещо, което безпределно обичам, остарялата обич наслойка не хваща, както се споделя. От друга страна, в малкия екран влезеш ли в динамичността, мъчно се излиза.

- За тези 11 години в Народния спектакъл имаше ли нещо, за което мечтаехте да изиграете, а не успяхте?

- Ами проф. Гюрова, светла й памет, когато се пробвах като студент да върша съществени неща, един път ми сподели: " Всичко можеш да изиграеш моето момче, само че Хамлет няма да можеш ". Още от първи курс във ВИТИЗ очевидно потеглих да играя комедийни функции.

- Въздействате на публиката тъкмо като Парцалев. Като се появите, и прихват да се смеят. Сравняват ви и с Калоянчев?

- Не желая да ме съпоставят. Парцалев и Калоянчев са светила в нашата специалност. Първо не считам, че съм дорасъл до тяхното равнище, споделям го с ръка на сърцето. И второ - всеки си носи самостоятелното, не одобрявам сравненията като цяло.

- " Клуб " НЛО " какво ви даде?

- Прекрасна страст беше това предаване. Връщате ме 24 години обратно, когато се срещнах и с други невероятни артисти - Мамалев, Чочо Попйорданов, Антон Радичев, Мария Сапунджиева. Това са хора, които съм гледал като дете по малкия екран и не съм си и мечтал един ден да съм един до друг с тях. Рано ни напусна този талантлив артист Велко Кънев, извънредно ярък човек беше. Много го обичах и имах някаква специфична връзка с него. Чочката също, светла му памет, харесвах го и него. Те първо са положителни хора, а след това и артисти. За един младеж, какъвто бях аз тогава, да попадне измежду тях, си беше шестица от тотото! Те бяха доста органични артисти, гледах от тях, заимствах. Иначе и в този момент понякога се чуваме с Радичев и Мамалев. Тези хора постоянно ще са близки до сърцето ми.

- Харесвате ли някой от младите артисти? Бихте ли му подали ръка?

- Разбира се. Трябва да има последователност на поколенията. При мен имаше такава, не съм срещнал неприятно отношение в младостта си. И аз бих постъпил по този начин с младите артисти. Винаги съм имал респекта и уважението. Много съм " за " йерархията, тъй като, където и да отидеш, има хора, които имат биография преди теб. И това би трябвало да се почита. Макар че нямам близко другарство с млади артисти, само че помня, че преди да напусна театъра, ми правеше усещане държанието на някои артисти, както се споделя в един лаф: " В първи курс във ВИТИЗ всички са национални актьори, втори - заслужили актьори, трети и четвърти - елементарни актьори ". (Смее се.)

- Добре, за актьорството разбрахме. Кажете в този момент дали още имате за занимание риболова. Споделяхте, че дядо ви е бил риболовец и всяка заран с него сте ставали в 4,00 часа да хващате паламуд, лефер?

- Да, тъкмо по този начин. Аз съм бургазлия и тогава бях дребен, а дядо ми беше риболовец, Бог да го елементарни. Имаше дървена лодка в рибарското населено място и всеки ден излизахме рано заран в морето. Помня, че една от традициите ни вечер с дядо беше да гледаме едни три тополи пред блока ни. Той по тях гадаеше какъв ще бъде вятърът сутринта. И по този начин разбираше на идващия ден какво ще е вълнението в морето. С него сме хващали всевъзможни риби - от лефер, паламуд, сафрид, черноморска акула и какво ли не! Всичко това беше огромна страст за мен. И в този момент ми се е случвало да ме майтапят другари, като мислят, че не знам по какъв начин се яде морски рак да вземем за пример. А то аз всичко си знам.

- Вашият наследник Димитър какъв желае да става? Актьор ли?

- Божа работа, само че той сега не се е насочил към нашата специалност с майка му. Подкрепяме го в това самичък да избере каква желае да е специалността му.

- Хубаво момче е.

- На майка си се е метнал. (Смее се.)

- Г-н Рачков, през 2008 година катаджии ви лишават шофьорската брошура поради превишена скорост на автомагистралата, като даже не пробвате да се скриете. Какво е отношението ви към известните, които карат пили или с висока скорост?

- Да, това е нещо, което ми се е случило и не съм го скрил. Ограничението беше 140 км в час, аз карах със 160. Дори не съм усетил по какъв начин съм вдигнал скоростта. Спряха ме хората, лишиха ми книжката за един месец. Който направи неточност, би трябвало да си понесе наказването. Не търпя хора, които са използвали алкохол или дрога и седнат зад кормилото. А още повече известността е огромна отговорност. Но пък има и друго - това, че си прочут, от време на време го " отнасяш повече " от други, които не са известни. И това е обикновено - като са прочут, ти даваш образец.

- Любопитно ми е дали са ви предложили да влезете в политиката?

- Интересувам се от всичко, което става в тази страна, несъмнено. Предлагали са ми преди години на два пъти да влизам в партии. Но съм отказвал, тъй като това не е моята среда. Не запознат съм политика и няма да бъда потребен. Всяка жаба да си знае гьола. Напоследък политиката стана мръсна дума у нас, а в действителност по тази причина сме отговорни всички ние. Но би трябвало да има смяна, тъй като този измъчен и надарен народ заслужава по-добро бъдеще. Трябва да има такова най-малко за нашите деца. Ако има свестни хора, доста бързо може да се оправи страната ни.

- Зуека споделяше същото, преди да напусне България.

- Така е, сега в страната ни е безпорядък. На хората им писна. Вижте какъв брой малко хора към този момент гласоподават! Трябва да станем една естествена и цивилизована страна. И това не е развой, в който да вземат участие единствено някои, а всички ние би трябвало да си подредим страната.

- Един от най-успешните българи за всички времена - Христо Стоичков, който е ваш другар, един път сподели, че " му се желае да е задоволително непретенциозен като Рачков, само че не му се получава ". Скромен ли сте, господин Рачков?

- Стоичков е доста огромен! Той е постигнал всичко в живота си. Мъжкарите като него са малко в днешно време. В последните години работих със Стоичков и видях един човек, който извънредно държи на думата си. В днешно време това е огромен разкош. Ако той каже - това го вършим, прави го! Изключително виновен, сериозен човек. Нашето другарство е на честните връзки. Той е откровен до болежка. Ако види, че и ти си подобен, ще ти е другар до гроб. И аз почитам това в него, лицемерието му е непознато просто. Стоичков може да откри приказка с всеки човек, тези хора са на изгубване в днешно време. Напоследък обичам да поддържам връзка с хора, които нямат поза, а те стават все по-рядко. Тях не можеш да откриеш по лъскавите празненства или събития. Аз и по тази причина не вървя доста на такива места. Не обичам да се демонстрирам отвън специалността. Това не е моята среда. Не желая да съм прочут, тъй като съм прочут. За жал, има доста такива хора.

- Инфлуенсърите ли визирате?

- Не, то и там е мъчно. И те работят по през целия ден, не е за подценяване тяхното. Те са артисти без почивен ден, като нас. Аз не мога да го върша това нещо, въпреки че попадам в обществените мрежи.

- Изкуственият разсъдък плаши ли ви, в случай че влезе във вашата сфера?

- Не знам още, може пък да е по-добре. Ние да си почиваме, а нашите облици да работят, нашите холограми, ами доста си е хубаво по този начин. Не ме плаши, напряко ме устройва даже.

- Щастлив ли сте в персоналния си живот, господин Рачков?

- Щастлив съм, какво повече да желая от живота? Имам прелестно дете, доста положително семейство. А другояче връзките ми постоянно са били тематика табу. Личният живот по тази причина е персонален. Винаги съм се чудил за какво хората се вълнуват от този на известните. Аз даже не се интересувам от персоналния живот на комшията. Не ми е забавно. То не е единствено у нас, очевидно хората желаят да видят, че и при известните хора не всичко е прелестно когато и да е. И очевидно ги радва, че и при тях има проблеми.

- Ето по тази причина разделят хубави двойки като Мария Бакалова и Валери Григоров да вземем за пример?

- Е, то и при мен по този начин - по три пъти са ме разделяли и събирали в един ден. Дори от време на време не следва драматургичната нишка - като се разделят, нали би трябвало след това и да се съберат, а то... само че и това е част от играта, в която всички ние сме си избрали да участваме. Ако би трябвало да отговоря на въпроса ви обаче, да, благополучен съм и не желая повече от ориста.