Искрено писмо до мъжа, който почти беше за мен…
Не желая част от теб.
Не те желая единствено за себе си през уикенда, не желая да съм с теб в някой инцидентен вторник. Не желая да съм твоята последна алтернатива или проект, основан в последната минута.
Не ми пиши от нищото единствено тъй като си се сетил за мен. Вече не желая единствено част от теб, тъй като тя не е задоволителна.
Не желая минимума, въпреки и по този начин да е по-лесно и комфортно за теб. Каза, че искаш да видиш по какъв начин ще тръгнат нещата, а това беше предходната седмица. Е, къде беше?
Мислеше ли това, което ми сподели, или ти беше скучно? Думите ти не се покриват с дейностите ти. Ще ме изненадаш ли? Но би трябвало да знам към този момент какъв си, нали?
Спри да губиш моето и твоето време и да ме караш да се чудя дали имаш усеща към мен. Не желая част от теб. Ако не мога да те имам, не желая нищо.
Никаква връзка е по-добре от това, което ние имаме. Предпочитам да те нямам, а не да си по някакъв чудноват метод с мен. Ако очаквам, към този момент не е за теб.
Чакам индивида, който ще ми даде повече от теб. Мисълта да те изгубя е по-поносима от това да не преставам да се изтезавам.
Пожелавам ти всичко хубаво, както и благополучие, само че почитам себе прекомерно доста, с цел да бъда просто алтернатива. Сега съзнавам, че ти нямаше да ми дадеш всичко, само че не мога да ти дам и себе си, към този момент не. Не можеш да ме имаш, тъй като не си ме заслужавал, в никакъв случай не си.
