“Не иска да си чисти стаята си, мързи го да

“Не желае да си чисти стаята си, мързи го да си написа домашните – дори раницата за учебно заведение не желае да си подготви, мотае се, не помни си тетрадки, химикалки… “ Такива недоволства имат доста майки, само че, като имаме поради, че зад всяка детска неточност стои една по-голяма – родителска, е добре да помислим по какъв начин се оправяме с сходни обстановки.

Психологът Анна Бикова, майка на две деца и създател на книгата „ Самостоятелно дете или по какъв начин да стана мързелива майка “ има някои много забавни отговори.

„ Докато работех като педагог в детска градина се убедих с очите си какъв брой е пагубна хиперопеката за живота и на родителите, и на техните деца “, споделя Анна. Тригодишното дете, което не може да се обуе, облече единствено и да отиде единствено в тоалетната постоянно е разследване на майчината паника: „ Ами в случай че остане гладно “, „ Ами в случай че се изцапа “…, счита Бикова.

Тя отбелязва, че потребността от храна е естествена за всяко дете и когато 3-годишното е гладно, ще се нахрани добре, в случай че има пред себе си паница с храна. „ Научих своите деца да се хранят с лъжичка, когато бяха на една година, а на година и половина те се справяха и с вилицата. Естествено, че яденето беше каша, само че този интервал не продължи дълго. Избирайте кое е по-добре за вас – няколко години да седите пред детето с лъжичка или да го изгубите един месец, с цел да го научите. "

Действайте последователно

Има майки, които, прочитайки това, може да заявят: „ Аз бях дотук, към този момент ще бъдеш независим! “ Но единственият резултат от сходни думи е стрес, тъй като за детето е мъчно да се пренастрои внезапно, мъчно му е да разбере за какво мама постоянно до момента го е хранила, а в този момент го кара да яде единствено.

„ Старайте се да увлечете дребното в игра, изначало да нахрани обичаната играчка, а след това са хапне единствено, предложете съревнование по бързо ястие на чорба, или кажете „ Ти започни да ядеш самичък, а аз след пет минути ще ти оказа помощ. “

Друг съвет от психолога е да обявите, че до момента в който детето се храни, ще му четете обичаната приказка, или ще звъннете на тате, с цел да го помолите да купи нещо вкусно за вечеря.

„ Непременно хвалете, поощрявайте и мотивирайте. Ако опитът е неудачен, не му се карайте. Първите триумфи въодушевяват дребното да прави от ден на ден и повече неща независимо. “ 

Създайте условия за учене

Стремежът към автономия е заложен у всяко дете, по тази причина и основният съвет на психолога към родителите е: „ Просто не се намесвайте! Дайте му късмет да се опитва, когато изиска да направи нещо единствено. И не критикувайте, в случай че не е идеално. “

Тя дава образец със утринното бързане, когато нямаме никакво време да успеем със закуска, обличане, водене в детска градина и незакъсняване за работа – майката заран се движи като в забързан кадър, развива невероятни обороти. „ Тогава може да помогнете на детето да се облече по-бързо, само че вечер, когато се прибирате, не му помагайте – дано единствено си прибере нещата от детската градина, единствено да се преоблече и даже да загубите половин час за това, ще икономисате доста повече време в бъдеще. “

Забравете за перфекционизма

Още едно затруднение по пътя към самостоятелността – това е желанието на майката всичко да бъде идеално: детето нахранено и чисто, уроците – научени, раницата – подготвена за деня и всички усмихнати и удовлетворени.

Разбираемо е, че детето ще прави по-бавно и не напълно съвършено всичко това, само че дайте му опция да се научи!

„ Често слушам възражения от майки на възпитаници: “Ако не му увисвам над главата, тетрадката ще е цялата в петна, учителката ще написа забележки, ще получава неприятни оценки. “