Няма нуджа от ад, пратете “грешника“ в Министерството на културата
Не им върви на министрите на културата в последните години и това е. Каквато и персона да е заставала отпред на ведомството, постоянно се е намирал мотив да попадне под прицел. Съсипаха от рецензии Стефан Данаилов (светла му памет) поради „ збогом”, Вежди Рашидов бе умишлен, че уреждал сина си със сладки обекти около един ремонт в София, Боил Банов бе на път да отгърми поради едно прословуто „ ало”. Проф. Велислав Минеков пък бе разгласен за вманиачен, за реваншист. Ревът бе до небето, че не му е там мястото, че рови в истории отпреди години, които директно го засягат. В секундата, в която напусна кабинета си обаче, се оказа, че е най-хубавият вариант… за министър на културата. Че е почтен, подготвен за борби.
И до момента в който бършеха сълзите си по Минеков, обществените мрежи, където в най-пълна степен се водят войните против политиците, услужливо пропуснаха новината, че е раздавал съществени пари на екипа си през цивилен контракти: за 6 месеца – 75 хиляди лв..
Цялото това нещо потъна тихомълком, тъй като онлайн пространството си имаше друга цел – новия министър на културата Атанас Атанасов. И то каква цел – един подобен с наивистично лъчение, с непревзето говорене, чужд, не е другар на този, не е пил по едно с оня. Абе от кое място се взе тоя? И все за това Татарево говори… Друго няма ли?
Мащабът на рецензиите доближи пика си след изявлението на Атанасов по bTV, което стартира с дълга и напоителна морална лекция на водещия за клонките, маймунките и хамлетовските въпроси. Иванов, който другояче е един от образците за добра телевизионна публицистика, не промени тона си и използваше всяка опция, с цел да поучава. Говори повече от събеседника си. Чия е виновността е мъчно да се каже, само че истината е, че това изявление изначално бе провалено.
Реакциите не закъсняха. Дори не е нужно да се изреждат – този Атанасов се оказа въплъщение на заразното зло и на безсилието по едно и също време. Диагнозата бе сложена - на българската просвета ѝ следва да катастрофира.
Дори 100 дни не му оставиха и щампата бе поставена. Да, нерешителен е, да по никакъв начин не е несъмнено, че има по този начин декларирания кураж и неизменност, с цел да осъществя задачите. И да: по-добре е да се показа не просто като Наско, да спре да приказва единствено за Татарево или да проучва гледан театър.
Всъщност огромната неточност е на екипа на Министерство на културата. Липсва пиар, липсва шеф на политическия кабинет (поне по този начин е видно от уеб страницата на ведомството), които би следвало да изпращат своя шеф квалифициран по съответните въпроси, които журналистът ще му задава. Заради неналичието на същите идва и, нещо, което медията ни разяснява преди време. На фона на агресивното наличие на проф. Минеков в общественото пространство, неналичието на актуалното управление на МК там е гръмовно.
А няма по какъв начин за този един месец новият политически кабинет да не е приключил и за 5 стотинки работа, че да го разгласи пред електората. Бил си в еди кой си град, коментирал си с локалната администрация проблеми, свързани с твоя сектор. Предлагал си решения, изслушвал си проблеми, останали скрити за теб, заел си се да събереш информация, да ускориш процедури. Разговарял си с представители на гилдии за съответни тематики и търсиш работещи решения. Ми разгласи го, де! Вече не си единствено академични учител или пък част от неправителствения бранш.
Ясно е, че на министъра на културата не му е работа да знае всичко и да схваща от всичко, когато приказваме за подготвеност. Нали по тази причина си има екип с ясно обрисувани ресори!
Да си призная почтено, аз също имам подозрения, че този добре учтив младеж ще успее да се пребори с интригите, ползите и вътрешните спорове в това много усойно министерство. Но въпреки всичко ще му дам късмет преди да хвърля камъка, тъй като, да си кажем почтено, в случай че беше различен избраникът, щяхме да го набедим, че е негодник или пък алкохолик, че е лобист или хитрец. Винаги има защо да го посочим с пръст.
И на финала – необичайно ми е за какво спортната колегия не е толкоз сериозна и не скочи на обстоятелството, че тенорът от Пловдивската опера Георги Султанов влиза в Управителния съвет на Българския състезателен тотализатор. Да не би БСТ да промени задачата си и да стартира да подкрепя българската просвета? Само това би оправдало наличието на един актьор в този орган. Чакам реакции от спортните среди.
И до момента в който бършеха сълзите си по Минеков, обществените мрежи, където в най-пълна степен се водят войните против политиците, услужливо пропуснаха новината, че е раздавал съществени пари на екипа си през цивилен контракти: за 6 месеца – 75 хиляди лв..
Цялото това нещо потъна тихомълком, тъй като онлайн пространството си имаше друга цел – новия министър на културата Атанас Атанасов. И то каква цел – един подобен с наивистично лъчение, с непревзето говорене, чужд, не е другар на този, не е пил по едно с оня. Абе от кое място се взе тоя? И все за това Татарево говори… Друго няма ли?
Мащабът на рецензиите доближи пика си след изявлението на Атанасов по bTV, което стартира с дълга и напоителна морална лекция на водещия за клонките, маймунките и хамлетовските въпроси. Иванов, който другояче е един от образците за добра телевизионна публицистика, не промени тона си и използваше всяка опция, с цел да поучава. Говори повече от събеседника си. Чия е виновността е мъчно да се каже, само че истината е, че това изявление изначално бе провалено.
Реакциите не закъсняха. Дори не е нужно да се изреждат – този Атанасов се оказа въплъщение на заразното зло и на безсилието по едно и също време. Диагнозата бе сложена - на българската просвета ѝ следва да катастрофира.
Дори 100 дни не му оставиха и щампата бе поставена. Да, нерешителен е, да по никакъв начин не е несъмнено, че има по този начин декларирания кураж и неизменност, с цел да осъществя задачите. И да: по-добре е да се показа не просто като Наско, да спре да приказва единствено за Татарево или да проучва гледан театър.
Всъщност огромната неточност е на екипа на Министерство на културата. Липсва пиар, липсва шеф на политическия кабинет (поне по този начин е видно от уеб страницата на ведомството), които би следвало да изпращат своя шеф квалифициран по съответните въпроси, които журналистът ще му задава. Заради неналичието на същите идва и, нещо, което медията ни разяснява преди време. На фона на агресивното наличие на проф. Минеков в общественото пространство, неналичието на актуалното управление на МК там е гръмовно.
А няма по какъв начин за този един месец новият политически кабинет да не е приключил и за 5 стотинки работа, че да го разгласи пред електората. Бил си в еди кой си град, коментирал си с локалната администрация проблеми, свързани с твоя сектор. Предлагал си решения, изслушвал си проблеми, останали скрити за теб, заел си се да събереш информация, да ускориш процедури. Разговарял си с представители на гилдии за съответни тематики и търсиш работещи решения. Ми разгласи го, де! Вече не си единствено академични учител или пък част от неправителствения бранш.
Ясно е, че на министъра на културата не му е работа да знае всичко и да схваща от всичко, когато приказваме за подготвеност. Нали по тази причина си има екип с ясно обрисувани ресори!
Да си призная почтено, аз също имам подозрения, че този добре учтив младеж ще успее да се пребори с интригите, ползите и вътрешните спорове в това много усойно министерство. Но въпреки всичко ще му дам късмет преди да хвърля камъка, тъй като, да си кажем почтено, в случай че беше различен избраникът, щяхме да го набедим, че е негодник или пък алкохолик, че е лобист или хитрец. Винаги има защо да го посочим с пръст.
И на финала – необичайно ми е за какво спортната колегия не е толкоз сериозна и не скочи на обстоятелството, че тенорът от Пловдивската опера Георги Султанов влиза в Управителния съвет на Българския състезателен тотализатор. Да не би БСТ да промени задачата си и да стартира да подкрепя българската просвета? Само това би оправдало наличието на един актьор в този орган. Чакам реакции от спортните среди.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ