Пожелавам на всеки такава любов
Не приказвам за любовта към мъжа или дамата, въпреки че някои са късметлии и ги спохожда такава безусловна и същинска обич към колегата , неподвластна на време, болежка, недостиг, горест.
Говоря за онази обич към човек, животно, планина, в случай че щете, която си остава вечно . Тя те трансформира, прави те по-истински, по-щастлив. И с нея към този момент нищо няма да е същото.
Два пъти съм се влюбвала абсолютно, надълбоко, разтърсващо и вечно.
Първия път бях на 3 години – когато видях новородената си сестра. Малко вързопче обич, присвила очички и пръстчета, подготвена да ревне всеки миг. Тогава знаех, че каквото и да се случи, това дребосъче постоянно ще е в мислите и сърцето ми и постоянно ще усещам виновна за нея.
Вторият път беше, когато прочетох „ Хари Потър и философският камък”. Това даде подтик на манията ми да чета, чета, чета. Винаги чета най-малко две книги по едно и също време. Като вляза в книжарница, съвсем постоянно излизам в книга. Сега, 12 години по-късно, книги имам даже по пода , а цялата харипотъровска поредност стои на почетно място – в превод и в оригинал.
Третият път беше, когато сестра ми даде живот на прелестно момиченце . Всеки ден си припомням, по какъв начин първия гледахме с страхопочитание с малко боязън това топче благополучие да ни гледа и се пробва да си разпери пръстчетата.
Такава обич в действителност трансформира нещо в теб. Към по-хубаво.
Pexels
Мечтая и аз да родя едно такова благополучие.
Пожелавам на всеки такава обич – малко създание, което протяга две ръце към теб и те гледа с удивление изпод нагоре; животинка, която те обича повече от себе си, високи върхове, на които като се изкачиш и погледнеш надолу, да си кажеш „ Е, за тази панорама си коства да се живее.”
Pexels
Потърсете я – тя е там. И в платното за изобразяване, в книгите на етажерката, в танца, в спортната зала, в мириса на окосена трева.
Автор: Маргарита Йпрданова
Още от Из Една:
Да бъдеш бременна или твоята нова специалност
Мъжете били от Марс. А дамите?
Няколко въздишки любов
Да си влюбен или обичан?
Говоря за онази обич към човек, животно, планина, в случай че щете, която си остава вечно . Тя те трансформира, прави те по-истински, по-щастлив. И с нея към този момент нищо няма да е същото.
Два пъти съм се влюбвала абсолютно, надълбоко, разтърсващо и вечно.
Първия път бях на 3 години – когато видях новородената си сестра. Малко вързопче обич, присвила очички и пръстчета, подготвена да ревне всеки миг. Тогава знаех, че каквото и да се случи, това дребосъче постоянно ще е в мислите и сърцето ми и постоянно ще усещам виновна за нея.
Вторият път беше, когато прочетох „ Хари Потър и философският камък”. Това даде подтик на манията ми да чета, чета, чета. Винаги чета най-малко две книги по едно и също време. Като вляза в книжарница, съвсем постоянно излизам в книга. Сега, 12 години по-късно, книги имам даже по пода , а цялата харипотъровска поредност стои на почетно място – в превод и в оригинал.
Третият път беше, когато сестра ми даде живот на прелестно момиченце . Всеки ден си припомням, по какъв начин първия гледахме с страхопочитание с малко боязън това топче благополучие да ни гледа и се пробва да си разпери пръстчетата.
Такава обич в действителност трансформира нещо в теб. Към по-хубаво.
Pexels Мечтая и аз да родя едно такова благополучие.
Пожелавам на всеки такава обич – малко създание, което протяга две ръце към теб и те гледа с удивление изпод нагоре; животинка, която те обича повече от себе си, високи върхове, на които като се изкачиш и погледнеш надолу, да си кажеш „ Е, за тази панорама си коства да се живее.”
Pexels Потърсете я – тя е там. И в платното за изобразяване, в книгите на етажерката, в танца, в спортната зала, в мириса на окосена трева.
Автор: Маргарита Йпрданова
Още от Из Една:
Да бъдеш бременна или твоята нова специалност
Мъжете били от Марс. А дамите?
Няколко въздишки любов
Да си влюбен или обичан?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ