Не говорим за Лукойл, а за Нефтохим Бургас! На първо

Експерт: Ако „Лукойл Нефтохим Бургас“ спре – следва катастрофа за икономиката ни

„ Не приказваме за Лукойл, а за Нефтохим Бургас! На първо място ми прави усещане по какъв начин всеобщо се разяснява какво се случва с „ съветската компания Лукойл “ – все едно приказваме за нещо голямо, далечно и неприятно. “

Така стартира коментар на енергийния специалист Боян Рашев във Фейсбук, която продължава по следния метод:

„ От позиция на България, действителността е изцяло друга. В нашия случай иде тирада на първо място за ориста на Нефтохим Бургас, която е по едно и също време:

най-голямата компания (по приходи) и най-голямото индустриално дружество в България;
най-големият длъжник на налози (по цялата верига на стойност) и голям работодател;
най-голямата рафинерия на Балканите, която обезпечава освен нашия пазар с всевъзможни горива, само че и прилежащи страни.

Говорим за българска компания, построена от българи, поддържана и развивана от българи, захранваща с сила живота на безусловно всеки българин на ежедневна база. Изобщо не разясня останалите компании на Лукойл (търговци и бензиностанции) в България, тъй като тяхната работа е доста по-лесно заменима, в сравнение с тази на рафинерията.

Последствията от евентуалното прекъсване на работата на Нефтохим Бургас – изключително на фона на „ повредите “ в сходни рафинерии в прилежащи страни – варират от извънредно неподходящи до злополука за стопанската система на България и живота ни. Не приказваме за това дали горивата внезапно ще се оскъпят, а за това какъв брой огромен ще бъде дефицитът и кои стопански субекти ще пострадат най-тежко, т.е. какъв брой мощна и дълга ще бъде парализата.

С две думи, няма друга индустриална компания в България, от която стопанската система и животът ни да зависят в толкоз огромна степен. Ако да вземем за пример на следващия ден АЕЦ Козлодуй спре изцяло, токът внезапно ще се оскъпи, само че ще го има. Ако Аурубис България (другият промишлен колос в страната) спре, въобще няма да разберем, тъй като той работи главно за износ…

На второ място не мога да пропусна извънредно мощното въздействие, което Съединени американски щати има. С една заповед американското държавно управление може да унищожи която си пожелае компания по света и да вкара в тежка рецесия всяка страна. Контролът на Вашингтон върху финансовия свят – а оттова и върху действителната стопанска система – е незабравим. В съпоставяне със Съединени американски щати, санкциониращата мощ на Европейския съюз (станаха ли към този момент 20 пакета?) наподобява смехотворна. Помислете за това като гледате какво се случва с цената на златото и какво прави Китай през последните години.

Смятам, че продажбата на интернационалните активи на Лукойл на Gunvor е просто ходатайство. Гигантските търговци на първични материали и сила – Gunvor е една от по-малко известните в този отрасъл, който е доминиран от Trafigura, Vitol, Glencore, Mercuria – постоянно са най-големите печеливши от глобите против съответни страни или компании. Те чудесно се възползват и постоянно намират решение – против съответните големи суми. В случая чакам Gunvor да обезпечи задоволително време и пространство, с цел да могат обособените активи на Лукойл да бъдат продадени на съответни цени на крайни купувачи, а в същото време да могат да действат безпроблемно.

Големият въпрос за нас е: Кой ще получи най-после активите на Лукойл в България и изключително Нефтохим Бургас? Вариантите са доста.

Най-лошият за мен е страната да реши да има и оперира рафинерията или тя да попадне в ръцете на „ български предприемачи “ с положителни политически връзки, които да се упражняват с нея.

Най-добрият е да се откри интернационална компания, която да оцени стратегическата роля и пазарния капацитет на Нефтохим Бургас и да развива рафинерията. Ще забележим какво ще стане. Засега най-важно за всички ни е оборудванията на фотографията да продължат да работят… “

Присъединете се към нашия