Перфекционистите са склонни към самоубийствени мисли
Не е наложително, несъмнено, само че при този вид хора е доста по-често срещано сходно държание спрямо останалите. Това евентуално се дължи на обстоятелството, че перфекционистите в никакъв случай не са изцяло удовлетворени от себе си. Нито един триумф не е задоволителен за тях. Нито едно достижение не носи задоволителна задоволеност. Постоянно изискват повече и повече от себе си, свръхсамокритични са, в никакъв случай не се задоволяват с посредственото. И в случай че по принцип е хубаво да бъдеш самокритичен и да предизвикваш себе си, то при перфеционистите става дума за едно рисково равнище, което надминава границата на естественото държание и граничи със самобичуване.
Всичко това води до заключението на учените, че перфекционистите са доста по-склонни да имат самоубийствени мисли спрямо останалите хора . Чувства като възходяща безизходност могат напряко да раздрусат този вид хора, тъй като си слагат свръхвисоки цели, от време на време напряко неизпълними.
Освен това перфекционистите не обичат да споделят . Дори да осъзнават, че изпадат в депресивни мисли, няма да го признаят пред никого и няма да споделят с никого, в случай че им минават мисли за самонараняване. Също по този начин са склонни да основат идеалния проект за самоубийство, в случай че нещата са стигнали толкоз надалече, че това е техният безапелационен избор.
Перфекционизмът е душевен проблем , на който би трябвало да се обърне внимание. Никой не е и не може да бъде идеален. Човешко е да се бърка. Не позволявайте клопката на личните ви мисли да ви сътвори възприятие на непълноценност и незадоволство, граничещо с чувство за изтощение и безсмислие на съществуването. Вие сте стойностен човек и заслужавате повече.
Цветелина Велчева
