Не е ясно дали ще бъдат готови и териториалните планове

Не е ясно дали ще бъдат подготвени и териториалните проекти за обективен преход, при които има действителен риск от загуба на средства, в случай че не бъдат импортирани в точния момент, написа " Сега ".

 

Септември бе посочен като период за подаване на настояването за второ заплащане от финансовия министър Асен Василев. Срокът е привързан и с последващото софтуерно време, което е належащо на институциите в Европейски Съюз да извършат инспекциите по заплащането и да провиснал самата сума, тъй че парите да постъпят до края на бюджетната 2023 година Справка в настоящата статистика за изпълнените ограничения и цели за подаване на настояването за заплащане демонстрира, че България е покрила 34 условия, 32 към момента са със статут на неизпълнени. Много от законопроектите, свързани с осъществяването на тези цели, обаче към този момент са на крайна права в Народното събрание и статистиката ще се усъвършенства. И в този случай обаче България евентуално няма да извърши всичките посочени предварителни условия и ще внесе искане за отчасти заплащане, разясниха специалисти.

 

Трудно върви и разискването на новите териториални проекти за обективен преход във въглищните райони. България към този момент загуби 96 млн. евро от Фонда за обективен преход за 2022 година, тъй като не съобщи проектите в точния момент. Ако до края на годината проектите не бъдат утвърдени от Европейска комисия, България ще загуби доста огромна сума - 826,3 млн. евро. Очакваше се проектите да се разискват стремително през август и септември и в края на септември да могат да се пратят на Брюксел. Дискусиите обаче вървят с цената на съществено напрежение и още не са завършили. Само преди броени дни на 14 септември в Стара Загора се организира следващо публично разискване, което бе прекратено от протестиращи служащи на мините. На националния митинг на миньорите оня ден се разбра, че синдикатите ще упорстват за доработване на проектите. Те държат в проекта за обективен преход на Стара Загора да има корав ангажимент към основаването на " Индустриален парк " Марица Изток ". Синдикатите настояха до 15 ноември да бъде основано и включеното в проекта за възобновяване дружество за преработка на въглищните региони, което да подсигурява работа на освобождаваните служащи. За предприятието, което попада в проекта от дълго време, не е планувано финансиране от Европейски Съюз и синдикатите желаят гаранции, че то ще бъде основано с пари от националния бюджет.

Извън тези периоди България закъснява и с друга задача – преправянето на Националния проект за възобновяване и резистентност и включването в него на нова глава по инструмента RepowerEU, по който ще се финансират планове за енергийна самостоятелност от Русия. Справка в осведомителната платформа на Брюксел за осъществяването на проектите за възобновяване и резистентност демонстрира, че България е измежду дребното страни, които още не са внеси искане за допълнение на проекта с сходна глава. Над 20 от европейските страни към този момент са внесли сходно искане, в това число и Румъния – на 9 септември. У нас и това се бави, тъй като включването на тези енергийни планове се застъпва тематично с поисканото в предходното Народно заседание преразглеждане на промените за декарбонизация на енергийния бранш. По тази линия е допустимо новото Народно заседание да анулира или промени решението на остарялото, само че не е ясно дали това ще стане преди предизборната почивка на депутатите. Синдикатите се договориха с кабинета да има ясна пътна карта за планувания преход до края на този месец.