ДБ: Дипломация без сила е покана за диктат, а празен стол не е нашият национален интерес
" Не е правилно и че Коалицията на искащите цели само „ удължение на спора “, както декларира Радев ". Той одобри поканата за парада във Франция, само че отхвърли срещата, на която се вземат решенията. Така България участва на церемонията, само че отсъства от политиката, където столът ни е празен, заявяват от Обединение " Демократична България "
Ако взе участие в Коалицията на искащите, България може да слага своите условия и да способства интензивно в морската сигурност, противоминната активност, логистиката, образованието, киберзащитата и индустриалното съдействие. Но с цел да пази ползите си, би трябвало да участва, декларират от Обединение " Демократична България " в своя декларация.
Демократична България твърди, че по време на визитата си в Париж Румен Радев е сложил България в изолираност, в контраст на нашия народен интерес.
Ето какво декларират от Обединение " Демократична България " в декларацията си:
1) В последното си изказване от Париж министър председателят Румен Радев сложи страната ни в рискова изолираност от новата европейска политика по сигурност, която се основава на двустранни и многостранни съглашения, надграждащи партньорството в НАТО. Напълно недопустимо е България непринудено да напуща масата, на която се вземат решение въпроси от директен народен интерес. Като черноморска страна и член на НАТО и Европейски Съюз, ние сме директно заинтригувани от противоракетната защита, морската сигурност, отбраната на сериозната инфраструктура и европейското отбранително съдействие.
При присъединяване в Коалицията на искащите, България може да слага своите условия и да способства интензивно в области като морска сигурност, противоминна активност, логистика, образование, киберзащита и индустриално съдействие. Тази форма на партньорство отваря стратегически и стопански благоприятни условия за странат ни. Но с цел да пази ползите си, би трябвало да участва.
2) Радев още веднъж повтори подправената алтернатива - или поддържаме дипломацията, или Украйна. Резултатна дипломация обаче не е допустима без дарба за отбрана, напън върху агресора и гаранции, че контрактуваният мир ще бъде спазен.
Слаба и обезоръжена Украйна няма да договаря свободно, а ще приема условия под боен напън. Това не е мир, а капитулация.
Не е правилно и че Коалицията на искащите цели само „ удължение на спора “, както декларира Радев. Декларацията от Париж приканва за преустановяване на огъня, директни договаряния и интензивно присъединяване на Европа и Съединени американски щати. Принципът е явен - не може да има мир за Украйна без Украйна и решения за европейската сигурност без европейците.
Помощта за Украйна не е диаметралност на дипломацията. Тя не разрешава договарянията да се трансфорат в диктат на по-силния. Санкциите също са инструмент, който покачва цената на експанзията и основава напън за действителни договаряния.
Русия може да приключи войната неотложно, като спре експанзията си. Не Украйна нахлу в Русия през февруари 2022 година и не тя окупира непознати територии. Подмяната на агресора и жертвата не е уравновесена позиция, а обслужване на тезите на Кремъл.
3) Изключително значимо е да се схваща, че тук не става дума единствено или даже главно за Украйна. Тече политически развой по консолидация на способността на Европа да се опълчва на разнообразни форми на експанзия против своята сфера на ползи и създаване на взаимен потенциал за въздържане и защита. Този развой съставлява сърцевината на нов стадий на стратегическа и политическа интеграция на участниците.
В този развой се образува ново равнище на доверие, взаимоотношение и споделена европейска еднаквост. Именно този развой ще бъде основата на бъдещия Европейски защитителен съюз, на софтуерното и индустриално ни развиване.
Без подготвеност за включване и виновен принос към този развой, всевъзможни приказки за мир и европейска принадлежност съставляват афектиран опит за илюзия на публичното мнение, който прикрива готовността за капитулация пред всеки, който реши да влияе на България и нейните ползи със причините на силата и подчиняването на българския суверенитет.
Целенасоченото изключване на България от целия този вързоп европейски старания, не е просто вътрешнополитическа популистка игра с някакви русофилски сантименти във връзка Украина. Това е стратегически избор с големи дълготрайни резултати за България. Изключват ни от новия пласт на европейска интеграция и целеустремено ни завличат в сивата зона, в която няма да можем на разчитаме нито на взаимност, нито на благоприятни условия да споделяме плодовете на общите старания за сигурност и софтуерно развиване.
Никой не трябва да има никакви илюзии по отношение на действителните последствия от този политически курс, натрапен на България от Румен Радев. Курс, който нито е почтено деклариран, нито е получил съзнателен либерален мандат от гласоподавателите.
Румен Радев одобри поканата за парада във Франция, само че отхвърли срещата, на която се вземат решенията. Така България участва на церемонията, само че отсъства от политиката. За фотосите сме в Париж, а когато би трябвало да влияем върху европейските решения, столът ни е празен.
4) Подобна замяна в тези на Радев има и при глобите. Двадесет и първият пакет наказания не потвърждава неуспех на предходните, а демонстрира, че Русия непрекъснато търси способи да ги заобикаля. Ограниченията би трябвало да се правят оценка съгласно резултата им върху България, само че има голяма разлика сред отбрана на действителен народен интерес и опасност да бъде блокиран целият европейски пакет поради съветския патриарх Кирил и най-големият акционер на „ Лукойл “ Вагит Алекперов.
Политиката на непрекъснато блокиране не носи почитание, а изолираност. Когато България пази свързани с Кремъл лица, въпросът е чий интерес отстоява - българския или съветския корпоративен интерес?
Истинската дипломация работи за преустановяване на огъня, само че и подсигурява, че експанзията няма да бъде възнаградена и повторена. Мир без мощ е благопожелание и подарък за агресора.
България би трябвало да пази ползите си дружно със съдружниците си - не от последния ред на парада, а от мястото си на масата.
Ако взе участие в Коалицията на искащите, България може да слага своите условия и да способства интензивно в морската сигурност, противоминната активност, логистиката, образованието, киберзащитата и индустриалното съдействие. Но с цел да пази ползите си, би трябвало да участва, декларират от Обединение " Демократична България " в своя декларация.
Демократична България твърди, че по време на визитата си в Париж Румен Радев е сложил България в изолираност, в контраст на нашия народен интерес.
Ето какво декларират от Обединение " Демократична България " в декларацията си:
1) В последното си изказване от Париж министър председателят Румен Радев сложи страната ни в рискова изолираност от новата европейска политика по сигурност, която се основава на двустранни и многостранни съглашения, надграждащи партньорството в НАТО. Напълно недопустимо е България непринудено да напуща масата, на която се вземат решение въпроси от директен народен интерес. Като черноморска страна и член на НАТО и Европейски Съюз, ние сме директно заинтригувани от противоракетната защита, морската сигурност, отбраната на сериозната инфраструктура и европейското отбранително съдействие.
При присъединяване в Коалицията на искащите, България може да слага своите условия и да способства интензивно в области като морска сигурност, противоминна активност, логистика, образование, киберзащита и индустриално съдействие. Тази форма на партньорство отваря стратегически и стопански благоприятни условия за странат ни. Но с цел да пази ползите си, би трябвало да участва.
2) Радев още веднъж повтори подправената алтернатива - или поддържаме дипломацията, или Украйна. Резултатна дипломация обаче не е допустима без дарба за отбрана, напън върху агресора и гаранции, че контрактуваният мир ще бъде спазен.
Слаба и обезоръжена Украйна няма да договаря свободно, а ще приема условия под боен напън. Това не е мир, а капитулация.
Не е правилно и че Коалицията на искащите цели само „ удължение на спора “, както декларира Радев. Декларацията от Париж приканва за преустановяване на огъня, директни договаряния и интензивно присъединяване на Европа и Съединени американски щати. Принципът е явен - не може да има мир за Украйна без Украйна и решения за европейската сигурност без европейците.
Помощта за Украйна не е диаметралност на дипломацията. Тя не разрешава договарянията да се трансфорат в диктат на по-силния. Санкциите също са инструмент, който покачва цената на експанзията и основава напън за действителни договаряния.
Русия може да приключи войната неотложно, като спре експанзията си. Не Украйна нахлу в Русия през февруари 2022 година и не тя окупира непознати територии. Подмяната на агресора и жертвата не е уравновесена позиция, а обслужване на тезите на Кремъл.
3) Изключително значимо е да се схваща, че тук не става дума единствено или даже главно за Украйна. Тече политически развой по консолидация на способността на Европа да се опълчва на разнообразни форми на експанзия против своята сфера на ползи и създаване на взаимен потенциал за въздържане и защита. Този развой съставлява сърцевината на нов стадий на стратегическа и политическа интеграция на участниците.
В този развой се образува ново равнище на доверие, взаимоотношение и споделена европейска еднаквост. Именно този развой ще бъде основата на бъдещия Европейски защитителен съюз, на софтуерното и индустриално ни развиване.
Без подготвеност за включване и виновен принос към този развой, всевъзможни приказки за мир и европейска принадлежност съставляват афектиран опит за илюзия на публичното мнение, който прикрива готовността за капитулация пред всеки, който реши да влияе на България и нейните ползи със причините на силата и подчиняването на българския суверенитет.
Целенасоченото изключване на България от целия този вързоп европейски старания, не е просто вътрешнополитическа популистка игра с някакви русофилски сантименти във връзка Украина. Това е стратегически избор с големи дълготрайни резултати за България. Изключват ни от новия пласт на европейска интеграция и целеустремено ни завличат в сивата зона, в която няма да можем на разчитаме нито на взаимност, нито на благоприятни условия да споделяме плодовете на общите старания за сигурност и софтуерно развиване.
Никой не трябва да има никакви илюзии по отношение на действителните последствия от този политически курс, натрапен на България от Румен Радев. Курс, който нито е почтено деклариран, нито е получил съзнателен либерален мандат от гласоподавателите.
Румен Радев одобри поканата за парада във Франция, само че отхвърли срещата, на която се вземат решенията. Така България участва на церемонията, само че отсъства от политиката. За фотосите сме в Париж, а когато би трябвало да влияем върху европейските решения, столът ни е празен.
4) Подобна замяна в тези на Радев има и при глобите. Двадесет и първият пакет наказания не потвърждава неуспех на предходните, а демонстрира, че Русия непрекъснато търси способи да ги заобикаля. Ограниченията би трябвало да се правят оценка съгласно резултата им върху България, само че има голяма разлика сред отбрана на действителен народен интерес и опасност да бъде блокиран целият европейски пакет поради съветския патриарх Кирил и най-големият акционер на „ Лукойл “ Вагит Алекперов.
Политиката на непрекъснато блокиране не носи почитание, а изолираност. Когато България пази свързани с Кремъл лица, въпросът е чий интерес отстоява - българския или съветския корпоративен интерес?
Истинската дипломация работи за преустановяване на огъня, само че и подсигурява, че експанзията няма да бъде възнаградена и повторена. Мир без мощ е благопожелание и подарък за агресора.
България би трябвало да пази ползите си дружно със съдружниците си - не от последния ред на парада, а от мястото си на масата.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ