Покрай казуса със заплатите във ВСС, стана ясно колко взимат депутатите, президентът, шефовете на службите и магистратите – вижте ги
Не е правилно, че изборните членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) получават 20 000 лева заплата, нито е правилно, че плануваният 18% растеж на възнагражденията на магистратите и чиновниците за 2026 година се отнася и до кадровиците. Това обявиха членове на съвета на днешното изключително съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет във връзка разискването на две тематики.
Първата се отнася до проектобюджета за 2026 година и заложените параметри от Министерството на финансите, а втората – одобрение на позиция, която да бъде изпратена на бТВ и на Съвета за електронни медии във връзка мнения в предаването " 120 минути “ в неделя.
На съвещанието беше посочено по какъв начин по закон се дефинира възнаграждението на членовете на съвета.
Според Закона за правосъдната власт (чл. 29, алинея 2 и член 218, алинея 1 от ЗСВ) членовете на Висш съдебен съвет, шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, основният прокурор и шефът на Национална следствена служба получават 90% от заплатата на ръководителя на Конституционния съд. Според Закон за съдебната власт основният контрольор получава колкото член на съвета.
Възнаграждението на ръководителя на Конституционен съд пък се образува като средноаритметично от заплатите на президента и ръководителя на Народното събрание.
Възнаграждението на президента се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на Народно събрание е с 55% повече от заплатата на народния представител.
Колко получават депутатите е уредено в член 5 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание към Правилника за организацията и активността на Народно събрание. Разпоредбата гласи: " Народните представители получават главно месечно заплащане, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правно отношение в публичния бранш, съгласно данни на Националния статистически институт. Основното месечно заплащане се преизчислява всяко тримесечие, като се взема поради средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие “.
Кадровиците не споделиха каква е съответната сума, която получават всеки месец.
LEX.bg пресметна заплатата на членовете на Висш съдебен съвет въз основа на последните данни на Национален статистически институт за второто тримесечие на 2025 г. (все още няма данни за третото тримесечие – б.а.). Данните на Национален статистически институт демонстрират, че междинната работна заплата в публичния бранш за юни е била 2645 лева Това значи, че депутатите получават 7935 лева главно заплащане, а ръководителят на Народно събрание – 12 300 лева
Заплатата на президента надлежно става 15 870 лева, а на ръководителя на Конституционен съд – 14 085 лева
Това значи, че членовете на съвета, тримата огромни в правосъдната система, шефът на Национална следствена служба и основният контрольор получават 12 677 лева съществена заплата.
По предписание ръководителят на Конституционен съд уведомява правосъдния съвет за новия размер на възнаграждението си на всяко тримесечие, а по-късно се прави и актуализацията на заплатите на кадровиците, основния контрольор и на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор.
В член 219 от Закон за съдебната власт е планувано, че магистратите, кадровиците и инспекторите получават и допълнително заплащане за прослужено време – по 2% от заплатата за всяка година трудов стаж, само че не повече от 40%.
Така заплатите на членовете на Висш съдебен съвет, на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор, както и тези на шефа на Национална следствена служба и на основния контрольор нарастват на 17 748 лева, защото всички кадровици имат над 20 години стаж.
Това е актуалната обстановка със заплатите на членовете на съвета. Но към тази сума би трябвало да се прибавят и премиите, които вероятно ще получат членовете на Висш съдебен съвет.
Според информация, предоставена от Висш съдебен съвет на сдружението " Боец “ при започване на годината, за 2024 г. на членовете на съвета са изплатени 1 212 183 лева бонуси. Към оня миг кадровиците са 21, което значи, че всеки от тях е получил средно близо 58 000 лева допълнително. Съпоставка на данните от имуществените заявления на кадровиците във връзка с годишната данъчна основа от трудовите приходи и получените заплати през годината, излиза, че кадровиците са получили даже повече като спомагателни средства – по 67 900 лв. на човек.
На съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет през днешния ден ръководителят на бюджетната комисия Стефан Петров разясни, че колкото получават ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основният прокурор, толкоз получават и изборните членове на съвета. " Няма нищо правилно, да не кажа, че е неистина, че изборните членове получават по 20 000 лева на месец “, сподели Петров и във връзка на писмо от Министерството на финансите, в което се оферират параметри на бюджета на правосъдната власт за 2026 година
Както " Лекс “ писа, в края на септември Висш съдебен съвет одобри план на бюджет на правосъдната власт, в който заложи растеж на заплатите на магистратите с 18% за идната година.
В тази връзка Стефан Петров напомни през днешния ден, че плануванаъа индексация е въз основата на щатната бройка и прогнозните данни за размера на междинната работна заплата за четвъртото тримесечие, както и при използването на модел на проучване на динамичността за изменение на междинната работна заплата за интервала от 2015 година до 2025 година
В тази връзка Петров изясни, че в член 218, алинея 2 от Закон за съдебната власт е посочена най-ниската заплата в правосъдната система. Текстът гласи: " Основното месечно заплащане за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба се дефинира в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт “.
А съгласно алинея 3 на същата наредба Пленумът на Висш съдебен съвет дефинира размера на възнагражденията на останалите магистрати.
Стефан Петров съобщи, че няма по какъв начин Висш съдебен съвет да не извърши член 218, алинея 2 от Закон за съдебната власт и да не актуализира заплатите на младшите магистрати. А в случай че реши да има растеж единствено за тях, само че не и за останалите, може да се стигне до там, че те ще получават по-високи хонорари от районните съдии и прокурори.
Затова Висш съдебен съвет всяка година актуализира Таблица 1 за възнагражденията на магистратите, където съществуват общо 21 позиции за установяване на заплатите на съдиите, прокурорите и следователите, разясни Стефан Петров.
Той уточни, че според данните на Министерството на финансите през 2026 година минималната работна заплата ще нарасне с 9.8%.
" В класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и прокуратурата съществуват длъжности, чиито заплати се дефинират на база МРЗ и ние няма по какъв начин да не се съобразим с новата минимална работна заплата и сме длъжни да увеличим заплатите в администрацията по закон. В текстовете на Закон за съдебната власт, които се отнасят до администрацията, ясно е несъмнено по какъв метод се образуват заплатите. Най-високата служба е тази за основен секретар, който получава 90% от заплатата на магистрата от съответното равнище. Най-ниската заплата е МРЗ, на база на която се дефинират други хонорари на чиновници. И откакто се планува растеж на МРЗ, ние няма по какъв начин да оставим същите заплати в администрацията “, сподели Стефан Петров.
По този метод той отговори на редица рецензии през последните дни освен във връзка с заплатите на членовете на Висш съдебен съвет, само че и на тези на самите магистрати.
А представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев предложи Пленумът да утвърди позиция, която да бъде изпратена на бТВ и на Съвет за електронни медии във връзка мнения в предаването " 120 минути “ тази неделя по тематики, свързани още веднъж с възнагражденията в правосъдната система и с неналичието на реакции във връзка нанесения побой с чук над прокурора от СГП Иво Илиев.
Позицията съдържаше квалификации по отношение на госта – журналиста Слави Ангелов и водещия на предаването Светослав Иванов, с което редица членове на съвета не се съгласиха. И на финала беше решено тя да бъде редактирана.
Първата се отнася до проектобюджета за 2026 година и заложените параметри от Министерството на финансите, а втората – одобрение на позиция, която да бъде изпратена на бТВ и на Съвета за електронни медии във връзка мнения в предаването " 120 минути “ в неделя.
На съвещанието беше посочено по какъв начин по закон се дефинира възнаграждението на членовете на съвета.
Според Закона за правосъдната власт (чл. 29, алинея 2 и член 218, алинея 1 от ЗСВ) членовете на Висш съдебен съвет, шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, основният прокурор и шефът на Национална следствена служба получават 90% от заплатата на ръководителя на Конституционния съд. Според Закон за съдебната власт основният контрольор получава колкото член на съвета.
Възнаграждението на ръководителя на Конституционен съд пък се образува като средноаритметично от заплатите на президента и ръководителя на Народното събрание.
Възнаграждението на президента се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на Народно събрание е с 55% повече от заплатата на народния представител.
Колко получават депутатите е уредено в член 5 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание към Правилника за организацията и активността на Народно събрание. Разпоредбата гласи: " Народните представители получават главно месечно заплащане, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правно отношение в публичния бранш, съгласно данни на Националния статистически институт. Основното месечно заплащане се преизчислява всяко тримесечие, като се взема поради средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие “.
Кадровиците не споделиха каква е съответната сума, която получават всеки месец.
LEX.bg пресметна заплатата на членовете на Висш съдебен съвет въз основа на последните данни на Национален статистически институт за второто тримесечие на 2025 г. (все още няма данни за третото тримесечие – б.а.). Данните на Национален статистически институт демонстрират, че междинната работна заплата в публичния бранш за юни е била 2645 лева Това значи, че депутатите получават 7935 лева главно заплащане, а ръководителят на Народно събрание – 12 300 лева
Заплатата на президента надлежно става 15 870 лева, а на ръководителя на Конституционен съд – 14 085 лева
Това значи, че членовете на съвета, тримата огромни в правосъдната система, шефът на Национална следствена служба и основният контрольор получават 12 677 лева съществена заплата.
По предписание ръководителят на Конституционен съд уведомява правосъдния съвет за новия размер на възнаграждението си на всяко тримесечие, а по-късно се прави и актуализацията на заплатите на кадровиците, основния контрольор и на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор.
В член 219 от Закон за съдебната власт е планувано, че магистратите, кадровиците и инспекторите получават и допълнително заплащане за прослужено време – по 2% от заплатата за всяка година трудов стаж, само че не повече от 40%.
Така заплатите на членовете на Висш съдебен съвет, на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор, както и тези на шефа на Национална следствена служба и на основния контрольор нарастват на 17 748 лева, защото всички кадровици имат над 20 години стаж.
Това е актуалната обстановка със заплатите на членовете на съвета. Но към тази сума би трябвало да се прибавят и премиите, които вероятно ще получат членовете на Висш съдебен съвет.
Според информация, предоставена от Висш съдебен съвет на сдружението " Боец “ при започване на годината, за 2024 г. на членовете на съвета са изплатени 1 212 183 лева бонуси. Към оня миг кадровиците са 21, което значи, че всеки от тях е получил средно близо 58 000 лева допълнително. Съпоставка на данните от имуществените заявления на кадровиците във връзка с годишната данъчна основа от трудовите приходи и получените заплати през годината, излиза, че кадровиците са получили даже повече като спомагателни средства – по 67 900 лв. на човек.
На съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет през днешния ден ръководителят на бюджетната комисия Стефан Петров разясни, че колкото получават ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основният прокурор, толкоз получават и изборните членове на съвета. " Няма нищо правилно, да не кажа, че е неистина, че изборните членове получават по 20 000 лева на месец “, сподели Петров и във връзка на писмо от Министерството на финансите, в което се оферират параметри на бюджета на правосъдната власт за 2026 година
Както " Лекс “ писа, в края на септември Висш съдебен съвет одобри план на бюджет на правосъдната власт, в който заложи растеж на заплатите на магистратите с 18% за идната година.
В тази връзка Стефан Петров напомни през днешния ден, че плануванаъа индексация е въз основата на щатната бройка и прогнозните данни за размера на междинната работна заплата за четвъртото тримесечие, както и при използването на модел на проучване на динамичността за изменение на междинната работна заплата за интервала от 2015 година до 2025 година
В тази връзка Петров изясни, че в член 218, алинея 2 от Закон за съдебната власт е посочена най-ниската заплата в правосъдната система. Текстът гласи: " Основното месечно заплащане за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба се дефинира в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт “.
А съгласно алинея 3 на същата наредба Пленумът на Висш съдебен съвет дефинира размера на възнагражденията на останалите магистрати.
Стефан Петров съобщи, че няма по какъв начин Висш съдебен съвет да не извърши член 218, алинея 2 от Закон за съдебната власт и да не актуализира заплатите на младшите магистрати. А в случай че реши да има растеж единствено за тях, само че не и за останалите, може да се стигне до там, че те ще получават по-високи хонорари от районните съдии и прокурори.
Затова Висш съдебен съвет всяка година актуализира Таблица 1 за възнагражденията на магистратите, където съществуват общо 21 позиции за установяване на заплатите на съдиите, прокурорите и следователите, разясни Стефан Петров.
Той уточни, че според данните на Министерството на финансите през 2026 година минималната работна заплата ще нарасне с 9.8%.
" В класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и прокуратурата съществуват длъжности, чиито заплати се дефинират на база МРЗ и ние няма по какъв начин да не се съобразим с новата минимална работна заплата и сме длъжни да увеличим заплатите в администрацията по закон. В текстовете на Закон за съдебната власт, които се отнасят до администрацията, ясно е несъмнено по какъв метод се образуват заплатите. Най-високата служба е тази за основен секретар, който получава 90% от заплатата на магистрата от съответното равнище. Най-ниската заплата е МРЗ, на база на която се дефинират други хонорари на чиновници. И откакто се планува растеж на МРЗ, ние няма по какъв начин да оставим същите заплати в администрацията “, сподели Стефан Петров.
По този метод той отговори на редица рецензии през последните дни освен във връзка с заплатите на членовете на Висш съдебен съвет, само че и на тези на самите магистрати.
А представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев предложи Пленумът да утвърди позиция, която да бъде изпратена на бТВ и на Съвет за електронни медии във връзка мнения в предаването " 120 минути “ тази неделя по тематики, свързани още веднъж с възнагражденията в правосъдната система и с неналичието на реакции във връзка нанесения побой с чук над прокурора от СГП Иво Илиев.
Позицията съдържаше квалификации по отношение на госта – журналиста Слави Ангелов и водещия на предаването Светослав Иванов, с което редица членове на съвета не се съгласиха. И на финала беше решено тя да бъде редактирана.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ